МЕНЮ

Потребители: 618   |   Произведения: 2629   |   Мнения и статии: 438

Интервюта

"Във вените ни понякога тече повече музика отколкото кръв" - интервю с TRISH 1 25.02.2013 trish

Юли, Вяра - здравейте! Представете се за тези от читателите, които не ви познават.
Вяра: Ние сме заразени с болестта музика, която се лекува само с още музика :) Във вените ни понякога тече повече музика отколкото кръв...  Юли е един ужасно работлив и отдаден човек. Неговото постоянство си е чисто вдъхновение, тъй като аз съм много разпиляна. Той не знаеше с кое се цъка на компютъра, когато за първи път започна да разучава как се борави с музикалните програми, а само няколко месеца по-късно излязоха и първите плодове (като първият вариант на GUBBING, Take my last goodbye, а по-късно и Crab Salad). Юли свири на бас отдавна, но е много идеен и се развихря повече с програмите. Напоследък време няма, но това ще се промени.
Юлиан: Казвам се Юлиан Хаджийски на 33г. от София. По принцип основния ми инструмент е Бас-китара, но последните години се увлякох доста по програминга.

От кога се занимавате с музика?
Вяра: В семейството ми много се пееше - на събирания, по пътувания... В училище изгарях от нетърпение за концертите и участвах активно. Едва към края на 2004 имах възможността да се докосна до композиторските програми и да ми се отвори вратичката на създаването.
Юлиан: Сериозно се занимавам с музика от 2003-2004г. Общо взето, откакто съществува trish.

Музиката - професия или хоби? Или и двете?
Вяра: Музиката - част от живота. По-голямата част от него:) Винаги, когато си дообработвам нещо казвам, че РАБОТЯ и това ми звучи толкова сладко и гордо! А всъщност се радвам максимално дори когато вися с часове пред монитора, опитвайки се да направя няколко секунди отрязък от песен:) Ех, да имаше повече време...
Юлиан: Музиката за мен е хоби. Имах амбиции да се занимавам професионално с музика, но нивото ми е твърде далеч от необходимото за професионалист.

Кажете ни за историята на група Trish.
Вяра: Август 2003 се запознах с Юли в Пънка и изобщо не подозирах, че ще му се обадя един месец по-късно за да за да направим една песен. Юли по това време имаше алтернативна банда, с която свиреха в мазето на къщата му. Оттам дойде и Захари/барабани/. Прекарахме около 2 години в експериментиране и разучаване на процеса музициране. Всеки път, когато давахме песен в някой конкурс, тя се нареждаше отпред:) Края на 2005 дойде време, в което не бяхме активни и до 2009 се запази тази тенденция с всичка сила. Тогава се събудихме и опитахме да направим всичките експерименти годни за изпълнение на живо. Поради много обстоятелства след няколко лайфа не останахме доволни и групата като такава потъна и остави проекта да съществува сам. Правихме няколко ремикса, но дотам. Просто не беше времето. Проекта се трансформира и прие дори други имена.
Юлиан: Беше лятото на 2003г. С Вяра се запознахме в клуб Три Уши (пънка). Заговорихме се и се оказа, че и двамата се занимаваме с музика. Към средата на септември същата година тя ми се обади с идеята да направим парче за конкурса „Вашата nokia сцена”. Дойде с първите строфи на песента “Found” на 15.09., а трябваше да го измислим, запишем и изпратим до 24.09. Потрудихме се, пратихме го и се класирахме на първо място сред 11-те финалисти (от 380 песни). На въпросния конкурс спечелихме наградата на публиката, което ни мотивира да продължим проекта trish.

Имате ли live участия, и ако да - къде можем да ви слушаме?
Вяра: Триш /или поне не с това име/ не свири на живо. На Невъзможния фестивал /impossible fest 2010/ се обединихме с Юли и направихме смесица от моите и тришовските неща. Получи се приятно:) Аз излизах 2 пъти с членове от групата Mad Maria под името UBERMAN, като и тук направихме смесица между нещата на Сам /барабани, клавири, програми/ и моите. Ще има още.
Юлиан: В момента с trish нямаме участия. Вяра има участия от време на време със соловия си проект Vi Ga.

В сайта сте написали, че сте разочаровани от българската сцена. Защо? Слушатели ли няма, или организацията куца?
Юлиан: Проблемът с БГ-сцената е комплексен. Според нас БГ-публиката няма потребност от ъндърграунд-авторска музика на живо, или поне интересът не е достатъчно голям към музика като нашата. Първата половина на 2009 имахме няколко участия и все си свирехме пред 20-30 човека, повечето от които бяха наши приятели. Организацията на едно участие се оказа трудоемко начинание. Българският изпълнител трябва сам да си организира сцената, което в нашия случай си беше хамалогия. Преди всяко участие трябваше да разглобим, пренесем и сглобим цялата си репетиционна. Излиза, че е по добре да си съберем приятелите в репетиционната и да си направим купон.
Появите ни на голяма сцена свързани с награди от радио и телевизионни конкурси бяха доста демотивиращи, тъй като радиата и телевизиите налагат като стандарт плейбека. И така след всичко това преценихме, че ние не сме готови за този тип сцена и сцената не е готова за нашата музика.

Какъв е начинът ви на работа? Как правите музика? Как се раждат парчетата?
Юлиан: Обикновено работим поотделно. Който от двама ни има някаква идея, я нахвърля на компютъра и я дава на другия за дообработка. Например Вяра ми подава тема с някаква вокална линия, аз стягам формата, слагам някакъв бийт и предлагам евентуално развитие, след това връщам проекта при нея, тя добавя нови неща и така си го прехвърляме, докато не преценим, че вече сме натрупали достатъчно материал. После сядаме заедно и изчистваме излишното, тя оправя текста и записваме вокалната линия. След това смесваме нещата, прибавяме панорами и там където ни липсва, някой нов пласт. През цялото време се допитваме и до мнението на Захари (нашия барабанист). На нас естествено винаги ни липсва по нещо и затова влачим парчетата с години. Винаги ни звучат незавършени, в същото време претрупани, но в крайна сметка рано или късно трябва да сложиш точка и да приемеш парчето за завършено.

С какъв софтуер работите?
Вяра: Аз лично използвам главно Cubase и вече все по-малко Reason. От едно известно време съм се обърнала към инструментите /главно китара/ и все още не съм стигнала до заменяне на този звук със синтетичен, тъй като много ме вълнува какво може да се получава с естественото. С триш не използвах истински инструменти, а си ги зареждах в компютъра и процеса на създаване беше далеч по-различен. Сега се усещам по-близо до истината:)
Юлиан: Основната работа я вършим в Cubase. Като основен източник на звук използваме Reason. В последно време използвам все повече VST-инструменти за сметка на Reason. Плъгините, които в момента използвам са Waves, URS, Crysoniс, WaveArts. VST-инструментите, които използвам в момента са :Addictive drums - за ударните, Korg-Legacy-пакета - за всичко останало. Правя първи стъпки в Stylus-RMX, който за мен вади интересен звук.

Семпли ползвате ли? Или предимно живи записи?
Вяра: В нашите тракове използвахме както фабрични звуци от програмата, така и естествени звуци от явления и инструменти. Но за мен това вече е минало. Искам повече реален допир до истински звуци. Събрала съм цяла аудиотека от звуци записани с диктофон...
Юлиан: Използваме предимно семпли. Работим в посока да има повече жив звук, но нямаме подходящи условия. В момента можем да си позволим да записваме само бас или китара. Нямаме подходяща акустична среда (както и подходящи микрофони) за запис на вокали и на акустични инструменти.

Вяра, как се раждат текстовете на песните? Къде е твоята скрита муза?
Вяра: Обичам да разказвам с глас. Текстовете идват всеки път по различен начин,но те не са нещо на което наблягам. Много често и текста и гласът си идват сами от раз! Друг път се налага да се разделят двата процеса и да се задълбочи вниманието ми над думите. Все още тази симбиоза, за да бъде разбираема за останалите, е в много работен процес.

Разкажете ни нещо за "Paranoia overcome" - каква е историята на това парче.
Вяра: Случайно или не тази песен се получи като молитва за страхоизчезване. Зародишът дойде толкова естествено, колкото и оформянето на цялата "симфония" по-късно. Песента започна от това: http://soundcloud.com/viga/paranoia-intro. А по-късно се разви в онова, което спечели и вашия конкурс :)
Юлиан: ParanoiaOvercome в началото проекта се казваше Tupan. Вяра се беше заиграла нещо с Reason-а и беше изобретила едно много готино контрапунктче на пианото. Това беше основата, върху която беше изградено парчето. Това е от парчетата, които са правени на един дъх. Позабавихме се докато изпипаме финала, който се появи години след първия вариант на парчето.

Ами на "Bear it"?
Юлиан: BearIt е вторият ни опит (след Take My Last Good Bye) с програминга. През годините парчето придоби много и различни форми в опитите ни да получи завършен вид. Специално в този откровено електронен вариант интересното е, че е съставен предимно от бас-линиите на останалите варианти със сменени звуци. Специално този вариант може да се каже, че е ремикс на един доста по-дълъг и по- трип-хоп вариант, който след ревизия ще качим в портала.

С каква техника записвате? В студио ли ходите, или в домашни условия?
Вяра: Вкъщи главно. Има песни, които са записани в студио като Crab salad и Gubbing например.
Юлиан: Две от парчетата ни са записани в студио, това са Crab Salad (вокала) и Gubbing (вокала и баса). Всички останали са записани в домашни условия. Като техника разполагаме с: микрофон-динамичен Sennheizer e-845S, soundcard: Tascam us-1641, монитори KRK – Rokit5 и мощен компютър.

Покажи/Скрий
Sonic B.A.N.G. взима под прицел Shivoham 0 22.03.2012 Shivoham

Яворе, здравей! Като за начало - представи се за тези от читателите, които не те познават!

Здравейте! Казвам се Явор Лалев, а в магическия и музикален свят – Шивохам, това не е псевдоним, а истинско име, посвещение получено по пътя на йога, фундамента на моя живот, неизчерпаем извор и вдъхновение. От както се помня, творчеството във всичките му аспекти е единственият възможен начин да изразя себе си.

Израснах в семейство на художници. Средното и висшето ми образование са свързани с рисуване, но още от дете съм влюбен в музиката. На 4 години с часове стоях на едно старо руско пиано и от горе до долу, и от долу на горе повтарях последователно по клавишите три поредни натискания вплетени едно в друго, почти като Моцарт ;). Доставяше ми огромно удоволствие, само дето в апартамента на долния етаж живееше един диригент, който не веднъж докарвах до нервна криза докато ритмично тропаше на външната ни врата.

А от кога започна по-сериозно да се занимаваш с музика?

Преди много години, когато учех основното си образование, в началото на 4-ти клас, имаше опция чрез изпит пожелание да разпределят децата в паралелки рисуване и музика. По инициатива на родителите ми взех и двата изпита. Когато ме попитаха какво искам да се запиша, без за миг да се замислям отвърнах - музика! Всичко беше прекрасно, учиха ни на пеене, участвах в училищния хор - трети глас, започнахме да изучаваме солфеж, до момента в който другарката разбра, че свиря на пиано по слух и памет без да знам и чета дори една нота. Тогава жената ми каза: Или научи нотите, или ще ти пиша двойка за годишна оценка! След часа, поради спецификата на характера ми, просто отидох до учителската стая и се отписах от музикалната паралелка вписвайки се рисуване. Учих музика, до колкото може да се каже учих, срок и половина в основното си образование.

Така в художественото си амплоа останах доста години. През това време, обаче необходимостта ми да създавам музика доби страшна сила. Вървях по улиците и си композирах на ум. Правих опити с множество записващи касетофони и различни самоделни музикални инструменти.Така до мига в който около 1999 - 2000-ната година открих FL studio и по-целенасочено започнах да се развивам. От тук насетне, малко по-малко, боите станаха изцяло звуци.

Толкова рано! А какво те накара да пишеш музика?

Любовта. Едно дълбоко чувство вътре в мен, заложено от самото начало в самата ми същност. Не е обвързано с конкретни причини и затова е трудно да се опише с думи, но съм сигурен, всеки музикант по душа го чувства недвусмислено като необходимост, нужда за живот.

А как узна за Sonic BANG? какво ти харесва в сайта и какво не ти харесва?

Със Sonic BANG се срещнах 2008-ма година, издирвайки в интернет повече възможности за популяризиране на творчеството си. Казвал съм го и във форума на сайта, останах очарован от безвъзмездната инициатива на екипа създал тази платформа, изключителна възможност за всеки автор. В този ред на мисли, дори и да звучи банално, няма нещо от сайта и форума му, което да не ми харесва, дори напротив. Всичко се развива по един професионален и съвременен начин. Според мен този сайт, поради идейната си уникалност има голямо бъдеще дори и на световен план.

А успя ли да ти помогне с нещо сайта досега?

Помогна ми с много! Ще започна от възможността да представиш творенията си и те реално да стигнат до не малката аудитория на сайта, и не само, защото профилът тук е добро място,чрез което по удобен начин може да представиш изкуството си. Запознах се с не комерсиалната и както виждам все по увеличаваща се музикална среда в България, от която имам щастието да бъда част. Срещнах се с истински добри, съвременни музиканти. Безбройните полезни връзки и уроци, които научих от форума също указаха голямо влияние върху развитието ми. А ето и признанието - наградата в конкурса, която сигурен съм за всеки би била голям стимул да продължава да твори. Също и интервюто сега, всичко това са реалните възможности и съответно стъпки в изграждането на всеки творец.

Твоята муза е... ?

Музиката излиза през мен. Идва от вътре, преди мисълта, определението и формата, от себето. Веднъж като чуеш тишината, дори и в полъха на въздуха долавяш вселенската мелодия. От тук насетне ти остава просто да я пресъздадеш. Като флейта през която свири вятърът. Творчеството ми премина и продължава да се развива в различни етапи. Като цяло носи експериментален дух, но от определено време насам, по някакъв начин преоткрих на ново удоволствието и съвършената красота във филмовата и симфонична музика.

Как се постига този "експериментален дух"? Опиши начина си на работа!

Ставам рано, като рано би могло да значи и 14:48 “сутринта” и се захващам с музициране. Работя по няколко парчета на веднъж, не по едно и също време разбира се. Така ми е удобно, понеже не всеки ден или момент имам вдъхновение за някое, а и така, когато ушите ми се уморят от непрестанно повторение, зареждам друго и на свежо продължавам работата си. Залагам на простотата, според мен в нея се крие съвършенството. В основата на всяко произведение стои мотив, преди това преживян като мелодия, семето разгръщащо и развиващо се в многообразие, и все пак съдържащо гена си. Композирам всеки ден, дори и в моменти когато нямам много вдъхновение сядам за малко да поработя върху песен или някаква идея. По някога просто си свиря нещо, така са ми идвали големи вдъхновения.

Любим стил музика? Любими изпълнители?

Трудно бих могъл да определя. Естествено има много ценни попадения във всеки от не малкия спектър стилове. Разнообразните моменти изискват разнообразно звучене, но както споменах от доста време вече имам нова любов в лицето на симфоничната музика. Като цяло основно около мен звучи дискографията ми и затова приятелката ми казва: Ти или правиш музика или си слушаш музиката! Но това според мен е част от работата.

А сега най-коварния въпрос - свириш ли на някакъв инструмент?

Свиря не професионално на намриданга, тарамбука и подобните, флейта, двуянка.., на китара и барабани, от скоро съм се захванал със сбъдването на детската ми мечта – пианото, но отново по мой си начин.. Нищо спешно, само смешно! Голямо удоволствие е да свириш и създаваш музика!

Записвал ли си някои от живите инструменти в произведенията си?

Да, записвал съм и записвам. Главно флейта и тарамбука, както и различни, експерименталнитака да се каже звуци от природатаи ежедневието. Но това не се случва във всяко произведение.

Ами живи изпълнения - имал ли си такива участия?

Не, освен една презентация на моя песен, преди година, но това е малко по-различен тип участие. Бих се радвал от подобни изяви, те са още по-директния и добър начин да стигнеш и въздействаш на публиката.

Музиката за теб е...

Музиката за мен е наслаждение и необходимост, като въздуха. Вътрешно преживяване, необятност в която се вливаш, изучавайки я ежедневно частица по частица. Растем с дъха й и същевременно ставаме все по-малки осъзнавайки недостижимата безкрайност.

Освен като необходимост, за много тя е и професия. Смяташ ли, че има хляб в музикалния бизнес в България?

Не съм бил част от него и нямам конкретни наблюдения, разбирам, че положението не е розово в тази и във всички останали обществени сфери, всички са навързани една за друга. Но според мен идва нова ера, нещата ще се разраснат. Глобализация в която и музикалният бизнес ще се развива в по-единен план. В това световно обединение се крие и все по-голямата възможност изкуството на всеки от нас да открие своята аудитория сред милиардите хора по земята. Но това е плавен процес, а ние сме още в ранната му зора.

А какъв е най-големият проблем на това да изкарваш пари от музика?

До момента не ми се е случвало. Но определено бих искал да се осъществи. Музиката вече от години за мен е основна дейност, отдал съм се изцяло. Не е лесно, всеки от нас съпреживява по някакъв начин специфичните особености и в материален план на тази Епоха. Но вярвам в доброто и съм позитивен по отношение на посоката в която е поел света и съдбата ми като част от него. Сега периодът е такъв, на големи вълнения определяни по някога и като трудности. Това, обаче е съвсем нормалният етап на прехода. Да сме живи и здрави, всяко друго нещо си има времето!

Работил ли си съвместно с някой друг?

Преди години веднъж, с един интернет приятел-колега работихме и завършихме общ музикален проект. Определено е забавно и интересно преживяване. Съчетанието на две светоусещания прави много живописна картина. Затова с удоволствие бих участвал в подобно предизвикателство.

Спечели специална награда за парчето си "Spectrum" от Борислав Славов "Glorian". Как се чувстваш от това, че един от най-известните саундтрак композитори в Европа в момента призна и оцени твоето произведение на такова високо равнище?

Чувствам се много, много щастлив! Голям почитател съм на Glorian и това признание от творец на такова ниво, истински ме зареди с нови творчески сили. Огромна е радостта когато разбереш, че произведението ти е докоснало слушателя. Това значи, че мисията му е реализирана. Наградата е за композиция в жанр Soundtrack, което още повече ме стимулира, понеже имено това е насоката в която искам да се развивам за напред.

Разкажи ни повече за "Spectrum" - как работи по него, какви инструменти си ползвал, кой е най-интересния похват за теб, който си използвал вътре?

"Spectrum" се появи в особен момент за мен. Един от тези периоди, когато сякаш си танцуваща лодка над голямо вълнение. Като идея песента е изградена от два противоположни плана, зазвучаващи в едно - симбиозата между дуалистичното триединство. Триединство, защото в тази игра на вътрешна чувствителност с надигащата се и падаща вълна от различни обстоятелства, се оказва че съществува взаимодействие - любов. Само през очите на любовта бихме могли да видим щастливи истината в безкрайният спектър от преживяни и бъдещи опитности. Така за около месец се роди тази песен. Вътре вплетох симфонично звучене (ползвах инструменти от струнната група-Kontakt 3 и пиано), с няколко електронни нюанса, по- характерни за стила Dubstep. По този начин реших да изградя контраста между вътрешната мекота и матричната твърд, които в развитието си се преливат и затанцуват в единна хармония. "Spectrum" е едно от любимите ми творения.

Мислил ли си по някакъв начин да обединиш двете изкуства - рисуването и музиката. Може би анимация, собствени филми?

Да! Съчетанието на визия и звук още по-добре обрисува идеята заложена във всяка творба. Направил съм клипове към някой мои песни и работя още, които са в процес. Имам идеи в тази насока. С приятелката ми, която освен иконописец е и прекрасен танцьор в областта на съвременния танц, от доста време обмисляме мултимедиен спектакъл. Все още работим върху изграждането му, а реализацията с късмет и желание вярваме, че ще се осъществи. Интересно е, че спомена анимация, преди години се занимавах с анимация, а от определено време разработвам все още идейно, точно подобен проект. Но не бързам за никъде. Разполагам с цялото време на света. Като цяло съм концентриран главно в музиката.

Каза, че се занимаваш с йога... какво от източните философски течения можем да открием в музиката ти?

В ежедневието, всяко едно наше действие създава собствената ни реалност. Проявяваме се във всеки избор, реакция, отношение. Творчеството е още по-явния начин, чрез който изявяваме вътрешна си същност. През мен се изляха не малко мантри, сами по себе си говорещи за тази насоченост на житейския ми път, но и като цяло музиката ми носи мирогледа на Истината Простотата и Любовта. Това са основните на щастливия живот, основата и на многобройните йога учения. Йога всъщност е имено начин на живот, мироглед изразяващ се в абсолютно всичко.

Сърдечно благодаря на екипа на екипа Sonic BANG за предоставената ми възможност да разкажа пред многобройната аудитория на сайта за себе си и творчеството си. Желая на всички колеги живот и здраве, много вдъхновение и творчески успехи през тази година.

И ние благодарим за хубавото интервю! Успехи занапред!

Покажи/Скрий
Sonic B.A.N.G. интервюира MEMO PRO 0 05.03.2012 Memo Pro

Мемо, здравей! Представи се - кой си, как се казваш, с какво се занимаваш?

Здравейте! Първо искам да благодаря на екипа на Sonic – B.A.N.G. за подкрепата. Казвам се Мехмед Мехмед, а псевдонимът ми е Memo Pro - съкратено от Memo Production. Измислихме го с един приятел през 2004 г., тъй като приятелите ми викат Мемо, а тогава бях почнал да се интересувам как се създава музика. Не съм учил в музикално училище, не знам повечето неща за нея, но след няколко години четене на статии, ровене по форуми, гледане на туториали и кореспондиране с няколко доказали се вече продуценти придобих представа за "правилата" в електронната музика.

Какво те накара да се занимаваш с музика?

Транс музиката ме накара да започна да се занимавам с музика. Влюбих се в този стил през 2004 г. Днес чилаутът вече ми е вече любим стил.

Каква е златната формула на chill-outa?

Като цяло чилаута за мен е пак транс музика с много сходни елементи, но в по-бавен вариант, т.е. за слушане е само. Дълбочината на песните, емоционалноста им е основната им черта в този красив музикален стил. Иначе при продуциране във всяка песен е различно, при някои падовете са най-ефективни при други басът, при други пианото, зависи от ефекта който иска да постигне продуцента.

Има ли бъдеще за този стил музика (чилаут) в България?

Мисля че има, защото се приема от повечето хора като приятна музика.

Свириш ли на някакъв инструмент?

Веднъж ми зададоха този въпрос в един немузикален форум - и то ми го зададоха по много несериозен начин. Аз отговорих както трябваше и казах че свиря на VST инструмент и дадох пример с един видеоклип какво е това. Иначе не - не свиря на инструмент.

С какъв софтуер работиш?

През 2008 г. започнах с FL Studio, а от края на 2010 г. насам само Ableton Live за смесване. За мастеринг ползвам Wavelab с плъгините на Waves. За DJ Sets също ползвам Ableton Live и като помощна програма Mixed In Key или Mix Meister Fusion.

Опиши с няколко думи начина си на работа!

За всяка една моя завършена песен съм се вдъхновявал от друга любима песен, която съм я слушал дълго време и накрая съм сядал един вид да експериментирам за да постигна същото звучене. В крайна сметка се получаваше типично за моя стил парче - не можех да избягам от себе си. По време на смесването стриктно следя нивата на всички звуци - дръм секцията, падовете, синтовете, ефектите и др. - за да няма звуци които да стряскат или дразнят слушателя. В повечето случаи за да завърша проект който е от голямо значение за мен ми отнема поне един месец. Преслушвам стотици пъти докато съм сигурен че вече песента звучи точно както искам.

Какво те вдъхновява да пишеш музика?

Обичам музиката много, тя е вяра за мен! Чрез музиката мога да изразя нещата които не мога иначе да покажа в реалния живот. Музиката е спасение!!!

А пречи ли музиката на личния ти живот?

Мисля че ми пречи, но това не е повод да се откажа от нея.

В кои други стилове би работил?

Освен чилаут и транс имам влечения и към лавстеп и дъбстеп, но засега съм концентриран само към транс и чилаут.

Тук е мястото да попитам за твоите любими изпълнители?

Транс продуценти - Cosmic Gate, Myon and Shane 54, Above and Beyond. Чилаут продуценти - Sunlounger, Arksun. Вокали - Betsie Larkin, Jaren

Пускаш ли наживо?

Никога не съм пускал на живо, не разбирам от лайв диджеинг и апаратура. От няколко седмици съм захванал да се занимавам със сетове.

Участваш ли в съвместни проекти с други хора? Ако да - какъв е най-големият проблем за теб тук?

Участвал съм с ремикси в няколко проекта. Според мен, емоцията е много голяма в това да създадеш твоя версия на песен, която като оригинал е нещо съвсем друго от това, което правиш. Мисля че представянето на нашите проекти пред широката аудитория трябва да е по-силно!!!

Как си представяш да се развиваш напред - в каква насока?

За напред не знам какво ми предстои, но определено не мога да спра да се занимавам с музика! Мисля да продължа с продуцирането на музика и най-вече на чилаут и прогресив транс парчета предимно с вокали, защото много ги обичам - особено женските вокали. Отскоро получавам и предложения да участвам със сетове по радио предавания, вече се занимавам и с това.

Какви са ти амбициите и мечтите?

Мечтата ми е да оставя следа след себе си с музиката си, да имам песен, която да се превърне в евъргийн!!!

Музиката за теб е... ?

Всичко - начин на живот, нещото без което не мога, начин да изразиш себе си, магия, нещото, което може да те накара да заплачеш или да се усмихнеш.

Помогна ли Sonic BANG с нещо за твоето развитие?

Благодаря много на Sonic BANG за подкрепата! Да, определено Sonic BANG ми въздейства много мотивиращо за това което правя.

Пожелай нещо на читателите!

Желая на всички приятели да не спират да вярват в музиката, тя ни прави по-добри!!!!! Сърдечно благодаря на Sonic BANG за вниманието - музиката ни сплотява. Благодаря ви!

Покажи/Скрий
Научете повече за Atriell! 1 21.02.2012 Atriell

Ицо, здравей! Разкажи малко повече за себе си - как се казваш, с какво се занимаваш?

Здравейте
Благодаря ти, Жоре, за възможността да разкажа нещо повече за себе си. Оценявам го като голям жест.
Казвам се Христо Манолов и съм от Варна, макар че от десетина години живея в София - първо заради следването ми, а сега - заради работата и вече създадените контакти и приятелства. По образование съм инженер, но винаги съм обичал изкуствата и изобщо творчеството в повечето му проявления.

Как започна музикалната ти кариера?

Можеби ще прозвучи доста странно, но всъщност интересите ми към музиката са доста от скоро. До първите си години в техникума даже не слушах музика. Не че в къщи е било тихо - сестра ми слушаше класическа музика, баща ми - Beatles и други рок класики, а майка ми - разнообразен микс от стилове от онова време, но аз някак си не попивах нищо от тях. Не изпитвах необходимост да си пусна да слушам каквато да е музика, нямах любими изпълнители... вобще, музиката за мен беше нещо доста далечно. В един момент обаче по радиото чух една много стара песен, "Omega - The Girl With Pearl's Hair" която ми се наби като пирон в мозъка. Дни наред си я припявах и накрая реших да я намеря. А покрай нея "открих" и доста друга музика, която кой знае как беше минавала покрай мен през всичките тези години. Сега като се върна назад, не мога да си го представя това време... Първо бяха лекички и мелодични неща - Scorpions и класики като Beatles и Deep Purple, после баладите на Metallica, а от там - по-тежички неща - повече Metallica, малко Iron Maiden и други heavy metal банди. Голямата ми любов обаче станаха групи с богато звучене, с много калвири, симфонични елементи, хорове и женски гласове. Но това беше доста по-късно.

Пак в техникумските ми години в мен се появи желание да се науча да свиря на инструмент и скоро си купих една акустична китара, а един съученик започна да ме обучава на основни неща. Тогава не съм се и опитвал да разбирам каквото и да било от теорията на музиката, стигаше ми да запомня кой акорд как се хваща по грифа на китарата, а какви ноти свирех... не исках и да знам... Първите ми опити да композирам песни бяха горе долу по това време - тогава една близка приятелка много пишеше разни мрачни стихове и от два-три от тях станаха песнички. След като открих FL Studioto обаче, за добро или за зло зарязах китарата. Сега си я ползвам само за да си маркирам хармониите когато композирам, но на практика не мога да свиря истински. FL Studioto пък си го разучих почти сам, всъщност заедно със Жорката - Aresius, но повечето неща в самото начало аз ги откривах и му ги показвах.

А къде се появи за пръв път страстта ти към филмовата музика?

И това си има своята история. В първите години на следването си се запознах с едно момиче, с което сега сме много добри приятели. Тогава тя подготвяше за заснемане един любителски фентази филм и аз много се зарибих по проекта и реших да направя музиката за него (както казах, винаги са ме влечали разни форми на изкуството, а с филми не бях имал възможност да се занимавам до този момент). Започна като на игра, но аз исках да я изиграя както трябва тази игра, затова го приех и като учебна задача. Свалих си разни саундтраци и започнах да слушам и да анализирам какво чувам. Не ми се отдаваше много. Започнах и да пиша разни темички, което пък съвсем не ми се отдаваше. Така де, хората първо учат с години солфеж и хармония, после оркестрация и накрая сядат и правят чудеса. Ама аз съм си рак, а раците ходят назад когато вървят напред - и съответно аз първо седнах да правя чудеса, доста години по-късно попрочетох нещо за оркестрацията, а до солфежа и хармонията още не съм стигнал... Освен това, първите ми опити за саундтракова музика бяха с няколко синта и няколко семпълчета, вградени в FL Studio-то с които просто не се получаваше... Нищо не ставаше както го исках... Вече се бях отчаял, когато Aresius ми даде линк към Sonic BANG - към профила на DJ Alex. Kaза ми да чуя едно парче - A Hope in the Darkest Hours. Това беше като удар за мен. Много тежък удар, при това. Показа ми колко много имам да уча още. Но също - че на FL Studio все пак може да се направи толкова прекрасно и съвършенно звучащо нещо.

Тогава се регистрирах във форума на Sonic BANG само за да се запозная с Алекс и държа да подчертая - ако не бяха той и Aresius аз едва ли щях да съм на това ниво, на което съм сега. Алекс ми помогна изключително много тогава, разяснаваше ми как се работи с VST плъгини, слушаше моите темички и даваше препоръки, пращаше ми свои неща - за примери и надъхване. Всъщност помагал ми е много през всички тези години откакто се познаваме и му дължа огромни благодарности. А колкото бира имам да го черпя, толкова не може да изпие...
А след като завърших музиката на въпросното филмче и вобще с въпросната приятелка и доста други хора завършихме самото филмчето, аз вече имах някаква основа. И се радвам, че когато качих първите си парчета в Sonic BANG те бяха харесани и оценени, от хора които са много по-напред с материала от мен.

Изкарваш ли пари от музика или това е само хоби?

Да, изкарвам някакви пари. Можеби повечето хора в Sonic BANG знаят, че вече от близо две години работим с Любо - audiozone. За добро или за зло тази ми работа не е свързана пряко с композирането - правя оркестрации върху вече композирани тракове, най-вече Chil и New Age, но това пък ми дава възможност да се запозная със стилове различни от тези в които до сега съм работил. Всъщност работата с Любо е голяма школа, това е първия ми досег с професионалната музика и първия път когато се появиха съмненията от рода "аз достатъчно добър ли съм за това". И май с всеки следващ проект тези съмнения си ги има, докато нещата не започнат да сатват и докато не открия какво автора иска от произведението си и съответно от оркестрацията която трябва да правя аз. Но пък без съмненията няма да дойде и увереността, така че се уча да работя и върху тях. А и с Любо се сработихме вече и когато заедно правим някой проект (както например неодавна, работата ни по един саундтрак за алжирска документална продукция) знаем какво да правим, за да си улесним максимално работата. За съжаление обаче, натоварването към момента не е достатъчно да си изкарвам хляба само с музикални проекти, така че с тях се занимавам основно вечер, след 8 часов работен ден и повече от 2 часа път през почти цяла София. Отделно от това, от време на време капва и по някое струдентско проектче, от където идват някакви символични пари или просто черпня и добро настроиение, след работата.

Какъв е най-големият проблем на това хобито ти да ти стане професия?

Проблемите основно са два. Особенно се боях от първия, защото с него вече се бях сблъсквал и пред, когато други форми на творчество са ставали нещо като "работа". Демек когато е трябвало да направя нещо творческо за някого за да взема някакви пари. И това е че се губи магията на творчеството - започвам да правя нещо с рутина, но не и от душа и сърце. Знам че звучи шаблонно, но предпоалагам че всички които някога са правили какво да е творчество за пари, разбират какво искам да кажа. А решението на този проблем е много простичко всъщност, стига парчето по което работя да ми харесва, поне малко. И то е - да оставя по нещо от себе си в творението на другия, да вкарам елемнтчета и окраси така че и на мен да ми доставя удоволствие като слушаш крайния продукт. И тук идва и втория проблем, какво автора ще хареса от това което си направил и какво не, дали няма да се наложи да орежа "най-хубавото" (според мен) или да се връщам, защото самия автор не много наясно какво точно иска от мен или от композицията си. Случва се и това понякога, автора да не знае какво иска, докато не го чуе. Решението е едно много тънко взаимодействие на всичко описано по-горе или в краен случай - просто завършване на проекта... Някак си...

Опиши начина си на работа! Как композираш?

Твърде различно е когато композирам мои неща и когато правя оркестрация за някого. Във втория случай начина на работа зависи най-вече от това какво иска автора и какво е направил до момента, и започва с уточняване на разните подробности по проекта. Там до голяма степен нещата са ясни (или поне би трябвало да бъдат) и работя доста по схеми и в рамките, които сме си уточнили. Котаго правя моя музика обаче, нещата са съвсем различни. Тогава водеща е емоцията, дори не самата музикална идея. Често пъти сядам да пиша нещо без да знам какво точни ще излезе като музика, имам само емоцията - тъжен съм, гневен съм, или съм се надъхал от някои филм или нечия друга музика. Мелодиите и хармониите идват след това, като израз на емоцията и понякога са изненадващи дори за самия мен. Разбира се, тези настроения обикновенно са много по-краткотрайни от времето необходимо за създаване на една композиция, така че често пъти пиша само малки парченца, които си стоят в готовност на харда ми и като им доиде времето, си ги развивам. Но дълбоките емоции раждат завършени композиции. Колкото до самото композиране, много е различно също. Понякога тръгвам от една мелодийка и изграждам всичко около нея, понякога от някакво парченце от хармонията, а мелодията идва после, а понякога - дори само от тембара на някои инструмент... Много е различно всеки път... Рядко знам от къде ще ме удари музата, ама съм забелязал че това най-често става в малките часове на ноща - или моята муза е нощна птица или живее в друг часови пояс...

С какви семпли работиш, програми?

Ми семплите - нищо впечетляващо вече. Основно EWQL - и оркестара и хоровете и етно инструментите. От време на време ползвам и хорчета от Symphony Of Voices, много рядко някой синтезатор (и то готови presets).

Сигурен съм, че доста от читателите ще се запитат за това какъв е най-големият проблем при писането на музика за филм или игра. Какъв е твоят подход към работата?

Най-големия проблем, ли? Ами не е музиката във всеки случай, хората са. Филмовата музика е част от по-голям проект - от самия филм, а този проект се ръководи от режисйора на филма или автора на клипчето (защотото всъщност съм правил най-вече музика за доста минималистични или късометражни неща). Така че както и с правенето на оркестрации за чужди композиции така и във филмовата музика трябва да се съобразявам с желанията и вижданията на режисйора и да изясняваме предварително какво трябва да се направи и какво трябва да казва музиката, за да не се получават ситуации и коментари от рода "ами това дето си го направил е много хубаво всъщност... харесва ми... само ако може да е малко по-еди как си (следва списък с препоръки) и да стане съвсем различно, всъщност". Друг тънък момент, който си е част от работата, но е донякъде "порблемен" е синхронизацията на музиката с картината. Налага се да се правят прецизни корекции на темпото или нестандартни преходи понякога, за да може всеки акцент да си додйе на мястото и музиката да "работи" максимално. Случвало се е обаче, след като аз съм хвърлял не малко труд в синхронизациите, да чуя музиката разместена във финалния продукт. Много е разочароващо, особенно ако напасването е било трудно. Затова вече никога не пращам само готовите траковете на режисйора, ами ги подреждам както трябва да бъдат, синхронизирани с картината и пращам един голям общ аудио файл.

Но има и още една специфика на филмовата музика, която е точно обратното на думата "проблем". И това е че когато работя с картина, аз получавам необходимата ми емоция направо от нея, самите кадри ми създават усещанията, нужни за да пиша. И точно тогава работата е най-сладка. Но често се получава и друго, особенно ако времето за работа е малко - взимам си някоя подходяща темичка, някога започната и недовършена и си я нагаждам към филмчето, според препоръките на режисьора. Не е като да ми липсват такива, а такъв подход пести време и труд. Различно е, според случая.

Директно от пост-продукцията на филма ли започваш (с вече заключена и монтирана картина) или предпочиташ да си ангажиран още на ниво сценарий?

От постпродукцията, да. Само на споменатия първи филм, имах възможност да нахвърлям темички още на ниво сценарий, а и с въпросната приятелка работихме леко и весело, макар че тогава не и беше никак лесно да обяснява какво точно иска, така че аз да я разбера. Сега тя се развива в своята сфера, учи последна година в НАТФИЗ и неведнъж сме работили по нейни учебни проекти, а от време на време - и по проекти на нейни колеги. За тези задачи обикновенно получавам "заключена" картина и много малко време за работа. Не знам как е в професионалното кино, но със студентските проекти с които съм се сблъсквал, обикновенно много време се отделя на продукцията и монтажа, а после музиката и звука като цяло се претупват, барабар с цветовите корекции и други последни "пипвания", заради крайните срокове. А това е жалко.
По алжирския саундтрак пък, по който работихме с Любо, беше съвсем различно. Аз за него картина не съм видял, не сме правили никакви синхронизации и напрактика направихме композициите сами за себе си, ограничени само от изискванията на режисйора. Което впрочем никак не беше малко. За щастие, аз си нямах работа с него, защото Любо освен композирането, пое и тази не особенно приятна част от процеса - да уточнява с алжиреца какво се иска от нас.

Какво смяташ да правиш занапред?

Нямам конкретни планове. Не обичам да планирам всъщност, предпочитам да се спусна по течението на живота, пък да видим до къде ще ме отведе. Музикално, надявам се че ще се развивам както до сега, надявам се да запиша албума си, надявам се даже и хората да го харесат. Времето ще покаже.

Музиката за теб като философско понятие е...

Не съм разсъждавал особенно много по този въпрос. Към момента музиката е начин да изразя емоциите си, но само моята саобствена музика.

Опиши стила си с едно изречение!

Пробвал съм се да правя музика в различни стилове, това би могло да че чуе даже в профила ми в Sonic BANG, така че едва ли бих могъл да опиша стила си, накратко. Като цяло търся мелодичност, търся многопластовост на темите, обичам по-богатия и цветен звук и трудно правя минималистични неща, защото все се изкушавам да вкарвам нови и нови елементи.

Би ли искал да се научиш да свириш на още нещо, освен китарата?

Споменах че всъщност не свиря на китара, отдавна прекъснах активните си репетиции и сега по-скоро си дрънкам. Нека не омаловажаваме думата "свирене", много съм далеч от това. А за друг инструмент... ами когато композирам и си "разцъквам" разни темички с MIDI калвиатурата (подарък ми от Жорката Aresius) оценявам че би било полезно да мога да свиря на нея, най-вече за да пестя време и кликане с мишката. Но наистина да искам да свиря... по-скоро не. Вярно е че доста музиканти не гледат на сериозно на хората които "свирят само на мишка", но пък и аз не гледам кой знае колко сериозно на себе си като на музикант, така че не го считам за проблем...

Твоят съвет към колегите, които тепърва започват?

За мен музиката е емоция. Съвета ми към всички които тепърва започват да се занимават с музика е да търсят тази емоция и да се водят от нея. От музата, от вдъхновението... както искате го наречете. Има ли я нея, и без музикални познания и без музикантска техника, дори без кой знае каква начална подготовка, може да се твори красота. Първична, идваща от сърцето и душата красота. Останалото постепенно се учи и придобива.

Пееш ли?

Не. Не пея, не умея да пея и е най-добре за всички, да не доказвам това на обществени места.

Значи музиката за филми е в голяма степен дипломация. Как се учиш на това? Какво ти помогна на теб в чисто човешките взаимоотношения?

Дам, има доста дипломация и не бих казал че съм се научил на нея. Общуването с хората като цяло не е от силните ми страни. Но всъщност първото нещо което трябваше да науча, беше да "общтувам със себе си", трябваше ми време да преодолея своето голямо его, за да мога да работя пълноценно. В смисъл че когато правя моя музика аз се изживявам като творец, изразявам себе си в музиката с целия си творчески егоизъм, и се радвам на работите си, защото са си мои. Такъв подход пренесен към филмовата музика обаче ми донесе доста разочарования. Трябваше ми известно време за да приема мисълта че автора на проекта взима финалните решения, а аз съм част от един екип, който е подчинен на йерархията. В крайна сметка и това си дойхде на мястото, което беше добре защото същото до голяма степен се отнася и за работата ми като оркестратор.

Но в чисто човешки план не трябва да се гледа на автора на филма, като на "шефа". Често пъти и той не е много наясно какво точно иска или има идея какво трябва да казва даденста сцена, но не знае как би трябвало да звучи музиката, за да се постигне ефекта. Тук е мястото където композитора би могъл да изяви себе си и допълни идеите на автора, така че накрая и двамата да останат доволни. А при работа по втори или трети проект с един човек, вече е много по-лесно.

Изброй 5 неща, които ти харесват в Sonic BANG и 5 неща, които би искал да промениш!

На първо място и най-вече - харесвам хората които са се събрали в тази "музикална комуна" с цел както на споделяне на тяхната музика, така и взаимопомощ с другите колеги. Вече стана дума за огромната помощ която съм получавал през годините от Алекс, а също и от други колеги, а сега и за професионалната изява в работата с Любо. Надявам се че и аз ще мога да върна жеста на Sonic BANG обществото, като помагам на други колеги. Харесва ми също и самата атмосфера която се създава във форума, до голяма степен непринудена, без излишни самоизтъквания и груби нападки между колегите. Новия облик на сайта също е крачка напред, поздравления на Chipson за което.

Можеби единственото което не ме радва в последно време, е сравнително ниската активност на колегите и това че някои "стари вълци" все по-рядко посещават форума и сайта. За добро или за зло и аз съм част от тази статистика, без бой си признавам че доста поограничих коментарите... Но поне се рдавам че това е заради музикална работа, а не поради проблеми...

За какво мечтаеш от тук нататък?

Мечтая за много работи всъщност и в чисто човешки план и по отношение на порфесионално развитие, а "музикалната ми мечта" е един ден да запиша свой собствен албум, но не саундтраков ами симфоничен метал. Първоначалното вдъхновение дойде преди няколко години от несъществуващата вече банда Rhapsody Of Fire и от соловите проекти на техния китарист и композитор. От тези проекти дойде и ника Atriell впрочем, но това е друга приказка. Порази ме идеята за един цялостен албум, базиран на някаква история и богат на звуици и изразни средства - по-богат отколкото класическия heavy metal би могъл да бъде. А групи кaто Nightwsih u Within Temptation добавиха още един щрих в представата ми за това как искам да звучи моята музика - най-вече с прекрасните гласове на своите вокалистки. Още преди години започнат да разписвам първите си идеи, знаейки тогава че нямам ресурса да ги реализирам. Сега вече предполагам имам необходимите знания и възможности, така че мечтата ми малко по малко е на път да се сбъдне.

Пожелай нещо на читателите! Благодаря за интервюто!

Пожелавам им да правят музика която идва от сърцето и душата, което сякаш е най-важното за един творец - музикант.

Покажи/Скрий
Пред вашите монитори... Aresius! 1 18.02.2012 Aresius

Щастлив не знам дали е точното определение, по-скоро съм доволен. Доволен съм не от самия факт, че моите парчета са се класирали на тези две високи позиции и виждате ли имам разни сертификати и т.н.., а доволен от факта, че колегите са оценили музиката ми и са гласували за нея. Това е нещото, което истински ме радва.
Един творец (в случая композитор) без значение дали е професионалист или не, винаги се радва най-много когато творбата му е оценена. А когато тя е оценена от хора занимаващи се със същия вид изкуство, то тогава радостта му е даже още по-голяма. Трябва да призная, че бях изненадан най-вече от третото място на "The Battle Of Helm's Deep". Реших да участвам в конкурса с тази композиция, защото знаех, че е силна и ще се класира на сравнително добра позиция, но когато чух останалите произведения от група "C", вече не бях много сигурен. На този конкурс конкуренцията при саундтраковите композиции беше много сериозна. Не само че като бройка бяха повече от предното, та даже и от по-предното издание на конкурса, ако не греша, но и като качество бяха на много високо ниво. Това, разбира се, няма как да не ме радва. Но истината е, че ако не бях аз композитора на това парче и трябваше да подам номинации, то моята композиция нямаше да я сложа в петицата. Затова съм леко изненадан от тази трета позиция. Тук е и мястото да благодаря на всички, които гласуваха за моите две композиции, както и да поздравя всички колеги, които участваха в конкурса за чудесните им произведения.

Сподели нещо от начина си на работа по двете произведения! Какви семпли си изплозвал, какви техники? Стига да не е тайна, разбира се :)

Всъщност начинът ми на работа и техниките с които работя почти не са се променили за последните две-три, та даже и повече години. Идва ми някаква идея, развивам тази идея за няколко часа или дена в главата си, докато не се получи почти завършена композиция. След това отварям FL Studio, хващам няколко акорда на миди клавиатурата и започвам да редя тонове. Това е, нищо повече. Това което се е променило е, че сега все пак имам малко повече опит и знания и ми е по-лесно да композирам и оркестрирам.

Също така сега разполагам с голям брой плъгини и библиотеки със семпли, което ме улеснява при избора на най-добрите и подходящи за дадено парче семпли.

Нито еднa от двете композиции с които участвах в конкурса не са правени специално за него. "The Battle Of Helm's Deep" e правена през 2008-а година за албума ми със саундтракови композиции базирани на " Властелинът на пръстените", който до няколко месеца ще излезне. Но на конкурса не участвах с тази стара версия, а с нова която е оркестрирана от Александър Коев (познат още като DJ Alex). Искам да му благодаря за чудесната работа която свърши. Парчето си е същото, само дето сега e по-добре и по-правилно оркестрирано. Семплите с които е прaвена композицията са от EWQL Symphonic Orchestra Pro XP Gold. Направих "Battlefield" в средата на 2010-та, но тъй като въобще не ми харесваше как звучаха семплите на EWQL Symphonic Orchestra Pro XP Gold до тези тежки китари които съм използвал, реших да зарежа парчето временно. Няколко месеца по-късно когато вече разполагах със Symphobia 1 и 2, реших да заменя оркестралните семпли, защото тези на Symphobia притежаваха звученето, което търсех.

Мислиш ли за професионална реализация в сферата? Мисля, че вече имаш база!

Да, разбира се. Даже преди няколко дена имах сериозен разговор с един колега, който не е част от SONIC-B.A.N.G.! общността за бъдещи съвместни проекти (по-точно казано за композиране на музика за разни документални, игрални и късометражни, предимно английски филми). Идеята е да сформираме екип и да работим заедно, тъй като досега той е работил сам, а много често сроковете които му възлагат да композира музика са непосилни за сам човек. От това може би за в бъдеще ще излезе нещо. Времето ще покаже. Друг е въпроса на този етап аз доколко подготвен се чувствам за подобна работа. Но също така честно казано изпитвам и някакъв страх... Досега за мен винаги композирането е било само хоби. Хоби което обожавам и на което му посвещавам почти цялото си свободно време. Ако нямам идеи или желание да творя, мога месеци въобще да не се занимавам с музика. Имам тази свобода. Но когато си поел ангажимент и ти се плаща, за да композираш, а имаш и срокове за спазване, нещата се променят. Възможно е композирането, което години наред ми е доставяло радост, да се превърне в нещо тягостно, нещо което правя по-задължение, на моменти и без желание, без да изпитвам същото удоволствие както преди. Това е нещо, което ме тревожи. Но все пак искам да се пробвам и когато/ако се появи такава възможност няма да я пропусна със сигурност. Поне ще опитам.

Ти си известен предимно с саундтраковата си музика. Мисля, че скокът в оркестровия метъл е повече от успешен! Какво ще кажеш за парчето "Battlefield"?

Когато започнах да се занимавам с композиране някъде преди около шест години, първите ми опити бяха да правя именно рок/метъл парчета, тъй като аз съм запален метъл фен още от 1986-а година. Обаче тези опити бяха направо катастрофални. Основната причина за това бе, че не разполагах с никакви качествени китарни семпли. На разположение ми бе само вградения във FL Studio плъгин Sleayer, а той звучи ужасно. И тъй като малко след това се сдобих с първия си виртуален оркестър (Edirol Orchestral), започнах да композирам оркестрална/саундтракова музика, на която също бях фен, макар и не толкова голям какъвто съм сега. Оркестралните ми композиции се приемаха доста добре сред колегите тук в портала, затова започнах да творя предимно в този жанр. Разбира се, композирах отвреме-навреме и музика в други жанрове, но основно се бях съсредоточил върху саундтраците. По това време бях започнал и по-усилено да слушам подобна музика и да я харесвам още повече, така че нещата се развиха съвсем логично. Ако тогава разполагах с програмите и семплите с които разполагам в момента, може би за посетителите и колегите в портала щях да съм по-известен с рок/метъл парчетата си, а не със саундтраците си. Но сега, няколко години по-късно нещата са по-различни. На пазара се появиха толкова много качествени библиотеки с китари, барабани и т.н., че на човек свят да му се завие.
Вече има всичко... Дали ще използвам Electro6ity, Ministry of Rock, Еpic Guitars, 65 гигабайтовото чудовище SC Electric Guitar, Shreddage - Electric Rhythm Guitar или някоя wav библиотека с акорди и рифове - няма значение. Това което е важно, е че сега мога да направя рок/метъл парче в което китарите да звучат сравнително добре и реалистично, а не синтетично както преди. Това не значи, че отсега-нататък ще правя предимно метъл музика, но вече мога, ако имам желание. Както и всякакъв друг стил музика. Не е нужно да се ограничавам предимно със саундтракови композиции. Имам желание да правя всякаква музика. Даже имам започнат отпреди няколко месеца проект с джаз музика.

Наличието на голям брой качествени и разнообразни програми и семпли не прави един композитор по-добър, но му дава възможност да борави с повече и различни инструменти и звуци, което пък от своя страна поне според мен се отразява положително върху музиката която прави и допринася за разнообразието и.

"Battlefield" е много специално парче за мен, защото от всичките тракове които съм направил през годините, това е парчето което се доближава най-много до музиката на която съм най-голям фен - симфоничния метъл. Слушам метъл вече повече от двадесет и пет години, харесвам много и саундтракова музика. За мен в музикално отношение няма нищо по-добро от симфоничния метъл - комбинация от двата жанра музика които харесвам най-много. Идеята за парчето се зароди от едно няколкосекундно wav семпълче на самолет, който пуска бомба. Тамън бях докопал пореднатa библиотека с ефекти и прослушвах разни семпли от Втората световна война, когато се роди идеята за този трак. Бях правил до този момент няколко композиции на военно-историческа тематика, но никога базирани на Втората световна война. Казах си, че сега е времето да направя това, тамън ще използвам новопридобитите си семпли. В началото някакси по инерция се бях ориентирал да правя поредната си саундтракова композиция, но после си помислих, защо пък да не направя едно метъл парче, още повече че вече разполагах с качествени семпли на китари, барабани и бас. А ден по-късно реших да прибавя и оркестър, за да стане веселбата пълна. Най-трудно ми бе да реша каква роля ще има оркестъра в парчето. Дали той ще е водещ или ще има по-подържаща роля. В крайна сметка стигнах до решението да акцентирам повече върху метъла, но в средата да има една кратка чисто оркестрална част. Също така реших да използвам повече ефекти. Има хора, които не обичат да слушат ефекти, но аз обичам да ги използвам. Според мен те предават някаква по-специфична атмосфера, нещо което не винаги може да се постигне само с инструменти. В този случай мисля, че те добре се вписват и още от първите секунди подсказват на слушателя, че композицията има военна тематика и че тя е свързана с Първата или Втората световна война. От цялото парче именно работата по ефектите ми отне най-много време, защото това не са един или два готови лупа, а близо четиридесет предимно one shot семпли и трябваше да ги навързвам, комбинирвам, да им правя панорама. За няколко секунди ефекти съм си играл с дни.
Когато няколко месеца по-късно замених оркестралните семпли, бях толкова доволен от резултата, че реших да направя още една, по-различно звучаща версия на парчето. Тази версия я кръстих "Battlefield WW II", а другата - "Battlefield - Space Battle". Втората версия все още не е изцяло готова, и не знам кога ще я завърша. В момента просто не съм на такава вълна.

Не знам дали "Battlefield" е сред най-добрите ми парчета, но смятам, че е сред най-интересните и затова реших да участвам с него на конкурса.

Над какво работиш в момента?

Може да се каже, че работя по няколко проекта едновременно. Имам десетина стари, недовършени парчета и сега се опитвам да ги завърша. Няколко дена работя върху едно от тях, после върху второ, после трето... После пак се връщам на първото и т.н.... Освен това малко по малко напредвам и с една нова композиция.

Твоите творчески планове занапред?

В момента нямам нищо по-специално запланувано. Както вече споменах някъде през втората половина на годината ще излезе дебютния ми албум. Засега поне още не съм решил дали ще вадя втори албум и ако го направя - какъв ще е той. Но и да има такъв, то това няма да се случи много скоро, защото точно сега това не ми е приоритет. Оглеждам се и се ослушвам за разни възможности за реализация като композитор. Намерил съм една пътека, но кога и дали въобще ще тръгна по нея, не знам. В крайна сметка това е нещо с което искам занапред да се занимавам, но от друга страна и не съм си го поставил за цел, към чиято реализация да се стремя с цялото си съществуване. Ако стане - стане, ако не - здраве да е. Това което знам със сигурност е, че ще продължа да композирам.

Какво би пожелал на читателите в сайта за тази година, 2012?

Въпреки трудните времена в които живеем, нека да не се отказват в преследването на мечтите си и да намират колкото се може повече свободно време, за да правят нещата, които истински ги правят щастливи.

От екипа на Sonic B.A.N.G. благодарим от сърце на Георги Тачев за искреното интервю и му пожелаваме все така творчеството му да бъде харесвано и оценявано!

Покажи/Скрий
Интервю с Алекс Костов 0 22.03.2010 Александър Костов

Алекс, добре дошъл в зоната за интервюта на Sonic - B.A.N.G. Като за начало на нашия разговор ще споделиш ли с нас за връзките ти с музиката и как за пръв път се запозна с композирането и творчеството?

Здравейте, първо и аз искам да благодаря на екипа на Sonic – B.A.N.G. за възможността да разкажа нещо за себе си. Това интервю значи много за мен наистина! С музика се занимавам от малък, с някои прекъсвания. На 4 годишна възраст съм започнал да свиря на пиано, занимавал съм се и със солфеж и пеене. Изкарах за съжаление само една година в музикалното училище. След това продължих в обикновено СОУ, поради омразата, която се бе породила в мен от музиката. Това се дължеше на всекидневното свирене на пиано по няколко часа на ден, което адски ме вбесяваше (сега съжалявам, че съм спрял), докато моите приятели играеха навън и ме викаха да отида при тях, аз трябваше да свиря. Тогава това ми се струваше само като задължение и честно казано ми беше неприятно. Известно време след това пях в детското предаване „Като Лъвовете“. Естесвтено по-късно обаче старите ми музикални инстинкти пак се обадиха. На 16 години преоткрих музиката чрез компютърните програми за композиране.

Какво ти помогна в пътя на творчеството? Какво събужда твоята музикална муза?
Всичко започна като някакво хоби и постепенно се разви до това, което правя днес. Когато бях на 17 г. се запознах с един човек, който впоследствие ми стана приятел. Той също се занимаваше с компютърна музика (Боби - Dj Scorpi). Той ме насочи към Sonic - B.A.N.G. Когато се регистрирах с сайта, вече се почувствах като част от общност, в която хората се интересуват от това, което правя и започнах по-активно да се занимавам с музика. В 12 клас вече установих, че искам да се занимавам професионално и се подготвях 1 година, за да кандидатствам с възможно най-допустимата за мен тогава специалност - поп и джаз пеене.

Имаш ли някакви постижения в музиката? Ами падения?
Още първата ми година в академията се явих на продукция върху произведения на Бах. Тогава като облигатист по пиано изкарах грамота за отлично представяне. Същата година по-късно изкарах и грамота в концерт за поп и джаз пеене. Лятото на 2009 г. за пръв път пуснаха моя творба по радио "Пловдив" ("For honor and glory"). За други по-значителни постижения не мога да се сетя освен, когато съм бил по-малък и съм изнасял някоя творба по пиано на концерт. За падения... спомням си един случай, когато бях на 11-12 годишна възраст и трябваше с една групичка от още хлапета да пеем на един детски концерт на центъра. Тогава тон-режисьора реши, че иска да пуска само playback варианти (за да не стават някакви изцепки, сещате се колко "добри" тонрежисьори имаме в България). Е естествено трябваше да стане някаква изцепка и когато дойде реда на едно момиче да пее преди мен, пуснаха моя песен. Тя горката почна да се чуди на сцената, аз изтичах до нея иии.... и двамата седяхме и зяпахме тъпо докато вървеше playback-a. Публиката гледаше доста интересно, но както и да е, минало...

Какво използваш за да композираш? Само на компютърна помощ ли разчиташ, или...?
Преди да влезна в академията разчитах единствено на слуха си и на компютърните инструменти, които имам в наличност. Днес обаче разчитам също и на опита (макар и не много голям все още), който трупам в академията, хармония, оркестрация и тъй подобни. Също ми идват някои идеи и когато дрънкам на пиано измежду задъжителните произведения, които имам да свиря.

Трудно ли е баща ти да е композитор и още от самото начало да има много повече знания и умения от теб? Или това ти помага?
В повечето случаи това не ми пречи, дори понякога ми помага, но има моменти, в които различията в начина ни на мислене ни правят проблем. Да не споменавам случаите, когато се опитвам да направя нещо в електронен стил, тогава критиките отправени към мен са доста суровички, но вече съм посвикнал. Принципно не се обръщам за помощ към него, понеже стиловете, в които творим доста се различават. А що се отнася до хармонията... когато той дочуе какво творя, не изпуска момент да дойде и да ми каже къде имам някакъв тип грешка и да ме поправи, за което съм му благодарен. Надявам се вбъдеще да нямам проблеми с тази наука.

По семейната традиция би трябвало да се занимаваш с джаз – защо точно избра филмовата музика?
Мисля, че джаза е много дълбока музика, трудна не само за изпълнение, но и за разбиране. Не съм достигнал все още нужната възраст за да я разбера така, както я разбират повечето почитатели на джаз. Въпреки, че баща ми се занимава с композиране на джаз музика, има още много какво да науча за този богат стил. А филмовата музика е нещо, което винаги ме е привличало още от малък и просто исках да се пробвам в този стил. Струва ми се, че имам някакъв напредък.

Следваш в музикалната академия в Пловдив – кажи нещо повече за обучението си!
Засега съм доволен с това, с което се занимавам. Мисля, че в бъдеще няма да се занимавам въобще с пеене, а и не искам да имам някакви изяви като певец, но часовете ми по специален предмет протичат много добре и съм доволен. (Само да спомена, че любимият ми певец е Франк Синатра и изпълнявам предимно негови парчета.) Записах факултет Музикална педагогика, точно поради причината, че има много теоритични предмети и мога да науча достатъчно нужни неща, които биха били необходими за композирането.

Кое е любимото ти твое парче?
"Герой" ми е любимото. Можете да го чуете в профила ми.

Кои са ти любимите инструменти, които ползваш често?
Най-вече използвам симфонични инструменти, както и някои електронни ударни и електрически бас.

А пианото? Ето, печелиш награди, особено за Бах. Удоволствие или задължение е това?
Откакто започнах отново да свиря на пиано, за мен това е по-скоро удоволствие, не се стремя обаче да ставам виртуозен пианист (поне за сега), макар и да ми се иска до някъде. Би било по-добре за композирането ми.

Какво представлява музиката за теб – как я разбираш като изкуство?
Музиката за мен е начин да изразиш себе си, да покажеш как се чувстваш в даден момент и това личи в произведенията, които пиша в свободното си време.

Любим албум, любима група, любима песен?
За албум честно казано немога да се сетя в момента, както и за група... любима песни имам няколко както за слушане, така и за изпълнение - Франк Синатра - "I`ve got you under my skin", "My way"; Антонио Карслос Жобим - "How insensitive"; Джако - "Billiе Jean" (е това не мога да го изпълня).

И всъщност какво слушаш напоследък?
Както от доста време насам, предимно филмови парчета, електроника, джазови стандарти и рок музика.

Би ли правил музика с други хора и ако да, защо?
Идеята ми се струва добра, бих го направил, защото това би отворило още по-голяма възможност за музиката, която композираме, по-мащабно звучене и хармония, поради различните ни виждания.

Ами философията? Присъства ли тя в музикалното изкуство и под каква форма? Какви са идеите, които влагаш в произведенията си?
Философията присъства доста често, а и почти не ми се е случвало да композирам нещо без даден замисъл, без да имам да кажа нещо в произведението. Обикновено се опитвам да разкажа нещо по начин, по който го разбирам и искам и другите да усетят. Мисля, че и повечето от нас го правят.

Спомогна ли Sonic – B.A.N.G. с нещо в творчеството ти?
Разбира се, Соник много ми помогна, в доста направления. Редовните автори от това общество ме мотивират и вдъхновяват, чрез произведенията си, а и често намирам помощта на някои хора от сайта и форума, които разбират повече от мен в даден стил и винаги са готови да се отзоват ако имам проблем. Затова изключително много се радвам, че има такова пространство, в което хората да могат да споделят, да работят заедно и да си помагат взаимно, по пътя към съвършенството. Винаги съм бил много благодарен за всичко това.

Какво смяташ да правиш занапред?
Е, както вече споменах, надявам се занапред да се занимавам професионално с музика, да печеля от това и в същото време да си правя удоволсвтие чрез композирането. Най-вероятно ще следвам магистратурата си в София в НМА, с тонрежисура (страната отчаяно се нуждае от такива) или композиция и се надявам да успея!

Покажи/Скрий
Интервю с EuroDance 0 21.02.2010 EuroDance

Здравей, Краси! Ти си интересна личност и както един наш общ познат се изрази, си "музикално интелигентен" и се радвам, че имам възможността да ти задам няколко въпроса. Първо искам да се представиш на читателите като личност и музикант/producer.

Здрасти, Калояне! Първо искам да благодаря за поканата за интервю, поласкан съм, че си се спрял на мен и ще се опитам възможно най-искрено да отговоря на всичките ти въпроси.
Нека се представя на кратко - казвам се Краси, роден съм в София в края на 1989 г., от малък обожавам музиката и това до ден днешен не се е променило. Другата ми голяма страст са пътуванията - обичам да обикалям хубавата ни родина заедно с любимия човек (моята Теди). Понастоящем съм студент в УНСС - уча за общински съветник, а защо и не кмет? :P
Що се отнася до музикалните ми занимания - занимавам се с композиране и аранжименти, най-вече на електронна и денс музика, но експериментирам и с редица други стилове. Напоследък се уча да свиря на клавир, но имам много още да тренирам! :)

Защо правиш музика? Как започна, през какво премина и накъде си се насочил?


Отговарям кратко и ясно - защото ми доставя удоволствие. Винаги ми е било приятно да създавам нещо (като по-малък съм пишел разкази и стихотворения), явно мога да се определя като креативна личност. С композиране на музика започнах да се занимавам преди 4-5 години. Всичко започна благодарение на любопитството ми - исках да разбера що за животно е тая програма, дето й викат Fruity Loops. Тогава още не знаех какво е акорд и хармония, не можех да различавам инструментите, а "синтезатор" и "осцилатор" ми звучаха като китайски думи... :) Но, както се казва, зарибих се и с течение на времето поразучих нещата, разбира се с много експериментиране. Отначало пишех и аранжирах предимно евроденс инструментали, но желанието ми да пробвам и други стилове си каза думата, та понастоящем се занимавам дори с "обичания" поп-фолк. Занапред - нямам музикални планове, наблягам на образованието си и музиката остава просто едно от хобитата ми. Но във всички случаи няма да престана със заниманията си в тази сфера.

Какъв е стилът, в който твориш? Знам, че са няколко - изброй ги и разкажи как си се въвлекъл във всеки един от тях. Кой ти е най-"присърце"?

Най-присърце стил нямам. Както вече споменах - аранжирам предимно евроденс инструментали, тъй като това е един от любимите ми стилове. За жалост модата на тази музика отмина още през 90-те, стилът еволюира в транс, после в хаус, електро, а скоро не знам в какво ще премине. И все пак това не ми пречи да се занимавам с тази музика, изцяло любителски.
Понеже искаш да кажа нещо и за другия стил, в който работя - да, това е чалгата. Слушам чалга и не го крия, израснал съм със сръбска, гръцка и циганска музика, така че за мен този стил има сантиментална стойност. Освен това поп-фолкът е най-слушаната в България музика, за добро или лошо.


С какво и как правиш музиката си? Имаш ли си схема на работа или всеки път действаш импулсивно - респективно за аранжимента, мелодията и идеята като цяло?

Все още работя с онуй животно, дето му викат FL Studio... :) Разбира се - с неоценимата помощ на няколко любими мои VST инструменти, както и няколко библиотеки със семпли.
Твърда схема на работа не може да се каже че имам, но в повечето случаи сядам да пиша музика, след съм получил вдъхновение от дадена песен. Обикновено започвам с бийта, после добавям бас и чак накрая останалите инструменти. Но невинаги следвам тези стъпки. Често действам импулсивно, зависи от ситуацията и най-вече - от стилът.

Какви са музикалните ти амбиции?

Вече споменах, че в момента наблягам на образованието си и донякъде поставям музиката на второстепенна позиция. Поради тази причина не мога да определя какви амбиции имам в тази сфера. Е, имам си една мечта - да запиша авторски евроденс албум с рапър и вокалистка. Ей така, просто за удоволствие, пък и за феновете на тази музика (по света има много такива). Ще видим дали това някога ще се случи...

Винаги си бил много скромен спрямо уменията си. Как го приемат хората?

Не съм скромен, просто не смятам, че имам прекалено развити умения и чак толкова голям талант. Според хората се подценявам - не знам, може и така да е. Във всички случаи мнението на останалите е по-важно от моето собствено, тъй като е по-обективно. Аз никога не съм гледал със самочувствие на това, което създавам, без значение дали е музика или нещо друго.

Разкажи за работата си с други продуценти, колаборациите и бъдещите планове/мечти за такива?

С други продуценти не съм имал колаборации, но в момента работя с едно момче, мой набор, много талантлив клавирист и свестен човек. Засега много добре се сработваме, надявам се и занапред да е така. Планове за бъдещи колаборации нямам, но с удоволствие бих приел предложение за съвместен проект - все пак съм почитател на експериментирането! :)

Извън музиката - амбиции, забавления, лайфстайл?


Тук отново ще спомена за моето най-голямо хоби, изместващо даже и музиката от челната позиция - пътуването. За мен няма нищо по-приятно от това да хванем влака с моята приятелка и поне месец да обикаляме родината, опознавайки всяко нейно кътче. Нашата страна е уникална, страшно красива и разнообразна - няма две места в България, които да съвпадат като облик и атмосфера. Разбира се, без любимия човек до себе си, не бих се отдал на това удоволствие. Нещата се допълват. Ако някой ми даде шанс цял живот да пътувам насам-натам - зарязвам музиката, хващам Теди за ръка и заминаваме.

Познаваш ли музикалната теория - ноти, правила, тоналности или си слухар? Ами продуцентската теория - ползвал ли си tutorials?

Дойдохме си на думата - ето защо не смятам, че съм добър музикант. Нямам грам понятие от музикална теория, музика съм учил само в училище, а това хич не ми беше сред любимите предмети (за разлика от географията, например). Добре поне, че имам слух - в противен случай сега нямаше да участвам в това интервю, щях отдавна да съм се отказал от музикалните занимания. Разбира се, вече понаучих някои неща за нотите, акордите, тоналностите, но далеч не притежавам дори базовите знания за един професионален музикант. Зле съм с термините, едва преди няколко дни научих кой лад се нарича "Хиджаз", макар да съм работил в него много пъти...

Кои артисти са ти повлияли в различните стилове? Ползваш ли техни методи и похвати (както аз примерно)? Смесваш ли методи и похвати от различни стилове?

Винаги смесвам елементи от различни стилове, абсолютно винаги. Получават се интересни хибриди.
Що се отнася до това кой ми е повлиял, мога да изредя доста имена, но ще се огранича със следните - Roberto Zanetti, Manuel Reuter (DJ Manian), Berman Brothers. Да не добавям и името на един стар чалга клавирист, който ми е идол в този стил - Красимир Христов, ръководител на култовия за времето си оркестър Кристал от град Ямбол... :D

Как ти повлия обществото на Sonic-bang?

Положително - запознах се с много талантливи музиканти, сред тях намерих добри приятели, пък и станах фен на някои колеги, между които Seven Hertz, DJ Alex, а и един с ник The Bass Lizard - не знам дали го познаваш... :)

Какво ти е мнението за моралната стойност на "днешната" музика, както и за модерната инструментализация, ако мога така да се изразя :)

Днес по света масово се правят кавъри на хитове от 80-те и 90-те, рядко се създава нещо авторско, което да е същевременно и стойностно. В правенето на кавъри няма нищо неморално, разбира се, но слушателите имат нужда от нещо ново. И все пак - днес се прави музика с по-мръсни и нецензурни текстове от преди, което е отклик на прекомерната комерсиализация и на предпочитанията на голяма част от слушателите. Това със сигурност понижава моралната стойност на финалния продукт. От друга страна сме свидетели и на множество кражби на интелектуална собственост в музиката, не само в България, а навсякъде. По-добре беше някога, когато музиката не се правеше само за пари...
Относно инструментализацията - стиловете еволюират, еволюира и звученето, като напоследък започна доста да се опростява задачата на аранжора. Защо ли? Защото в доста стилове аранжиментите се създават най-вече от готови семпли, чакащи просто да бъдат подредени по някакъв благоприятен за ухото начин.

Какви са бъдещите ти планове в музикален, професионален и личен аспект?

Пак казвам - музикални планове общо взето нямам, освен може би да продължа да развивам уменията си на композитор, аранжор и клавирист. Може би музиката ще вземе участие и в професионалните ми занимания, но дали това ще се случи ще разберем след време. В личен аспект плановете ми са няколко - да завърша успешно УНСС, да си намеря хубава и добре платена работа, да се оженя и разбира се - да посетя всяко едно кътче в България. :)

Сподели нещо, което би искал да кажеш, но го няма в горните въпроси :)


Бих искал да пожелая на всички колеги в Sonic-B.A.N.G. много творчески и професионални музикални успехи. А на теб в допълнение ти пожелавам в близкото бъдеще ти да си интервюираният, но не за коя медия да е, а за MTV! А интервюиращият да е я Tiesto, я H.P. Baxxter... :)

Покажи/Скрий
Интервю с bate_pe60 0 08.02.2010 bate_pe60

Кратка автобиография - представи се с няколко изречения? Кои са основните неща, които искаш читателите да знаят за теб?

Казвам се Петър Костов, на 24, роден съм в град Луковит, живея в София от 2000та година. Занимавам се главно с музика/звукозапис, обработка и композиране.

Защо правиш музика? Каква е крайната цел, или удоволствието е пътят към нея?

Музиката е "нещото", което искам да оставя след себе си. Както и да 'звучи' това. Тя за мен е начин да изразя себе си.
Тя премахва границите на човешките емоции и ги превъплъщава в реално изживяване...Не познавам човек, който да не е потрепнал някога от някоя определена за негов фаворит, песен.

Как се развива соло кариерата ти?

Като за начало - бавно и тромаво. Като човек, чиято работа включва бъркане в проектите на много и различни други хора, имайки впредвид спецификата на работата, смея да кажа, че мога да си дам на този етап някакъв вид самооценка и горе долу имам някаква представа какво ми куца и къде са ми слабите места, места върху които трябва работя и развивам. Говорим за сценично поведение, идеи относно творчеството и тн.

Продуцираш и други изпълнители, доста успешно. Кое ти носи повече удовлетворение - това или соло кариерата?

Тва е мноо особен въпрос. Кефи ме да си правя мойта музика, но ми харесва и ми се и налага да правя и за другите хора. Но да ги сложа на кантар ми е трудно.

Кои изпълнители са ти повлияли и как? Следи от кои изпълнители можем да чуем в твоята музика? Повлиял ли си на някой продуцент или изпълнител с твоята музика и как?

Повлияли , хмм - може да се каже. Казвал съм го и преди - House of pain, Cypress Hill, Eminem, dre... общо взето съм повлиян от комерсиалния хипхоп поток на 90-те години...а аз на кого съм повлиял...не бих могъл да кажа. или не бих искал да кажа.

Разкажи ни за това кое те връхновява и какъв е процесът на изграждане на една песен и един бийт при теб. Различно ли е, когато правиш музика за други хора?

Ами виж сега, аз подхождам конкретно и индивидуално към всеки проект. Имам "технологичен път", ако мога така да кажа, на всеки проект. Всмисъл - всеки проект, направата му, се разбива на малки отделни процеси, които могат пък от своя страна да бъдат запечатани с отделни проектови файлове. Което значи, че във всеки един момент, мога без проблем да бръкна във всяка една фаза от изградителния процес. :) В повечето случаи, ползвам различни схеми на работа.

Какъв софтуер и хардуер използваш за продукция и звукозапис?

Като бивш програмист е нормално и предполагаемо да работя главно със софтуер. Доскоро ползвах и хардуерни ефекти - много яка работа, ама ми е разправия да се пресягам да въртя врътките за всяка дреболия. Няма да засягам темата хард или софт, просто това ми е по-удобно на този етап :) По-нататък може и хардуер да се намеси, но аз принципно като чуя тази дума, обикновено си представям като хардуер, машини за хиляди левове :) Инак работя главно със waves. За хост ползвам Sequoia, по-старичка версийка, пиша на Reason4 с мераци да мина на Cubase, но за това трябва време, а аз такова в момента нямам за съжаление. Като VST пак се облягам на Waves, Nomad Factory, ImageLine, Native и тн. За вокалчетата - Celemony Melodyne. Т'ва е гениална програма, честно! Има и друг софт още, разбира се, но всеки готвач си има тайни рецепти, нали така ;) Бих споделил също, че си заделям няколко денонощия от месеца и сядам и слушам нови, стари неща на други изпълнители(за зад граница става дума разбира се), анализирам ги, кое как е правено, тествам нов софт, нови плъгове, развивам теории, съчетавам ги с практически експерименти и ако има добър резултат, ги прилагам в работния процес. На това му казвам процес "учене". :)

Извън музиката - с какво и как се забавляваш?

С музика. Когато трябва да пиша - отварям reason, когато трябва да си почивам - отварям reason... общо взето цаката е в работохолизма до един момент ;) Обичам да си карам колата, да СЛУШАМ силно музика, само и единствено в колата - това ми отпусна нервите. Обичам да ходя и по партита, но не ми остава време. Най-любимото ми от всичките тези е - неделния туризъм :) Качваме се няколко приятелчета в мойто комби и отиваме някъде из България, ей така без причина. Препоръчвам го на всеки, който може да задели малко свободно време.

В България си сравнително известен сред младите. Влияе ли ти това по някакъв начин, и ако "да" - как?

Ами виж, аз не знам какво разбираш ти под "известен", но аз нещата ги виждам по съвсем друг, изкривен начин. Дали съм повлиял на някой - надявам се и се надявам и да е с добро. Идеята е такава, че аз вече не се впечатлявам от такива неща. Лека полека човек свиква с хубавото и приятното...Музиката, която правя имат ефект върху личния ми живот, ежедневието и всичко.
Лошо става, когато човек се самозабрави и спре да признава корените, миналото си, близките си хора - това е грозно и често срещано явление...

По какво работиш в момента и към какво мислиш да се насочиш в близко бъдеще?

Хех, ами в момента работя по албума на Gerata, по албума на GMC (който е предимно на немски език), работя по албума на Camorata, отделно се появяват често напоследък индивидуални проекти. Общо взето работа - бол. Аз не смогвам да я свърша навреме цялата.

Дай мнение за модерната поп/денс/ар енд би музика. Можеш ли да направиш сравнение с така нареченото "ретро" и евъргрийните. Какво е бъдещето на музиката?

Баща ми беше казал преди години една много интересна приказка - почти всичко вече е изсвирено, въпросът е КАК ще бъде преизсвирено.

Как ти е въздействал порталът Sonic-Bang?

За тия години научих много неща. Едни сам, други в благодарност към някой и тн, но няма да забравя старта си - а именно бг-соник и екипа, който толкова много ми помогна да видя някой свой грешки , които пък от своя страна ми пречеха да се кача на следващото стъпало скилл. Благодарност и уважение!

Кога ще видим твое видео по ММ? Ачко вече има такова, извинявай... не гледам ТВ и не слушам радио от 3 години вече ...

"Не гледам ТВ и не слушам радио" ми се струва, че е мой цитат :) За да има ме има по ТВ, е нужно да имам клип. За да имам клип, трябва да имам ако не пари, поне време. ПОНЕ време. А аз такова в момента нямам. Това е и причината да не ходя по LIVE участия на този етап - защото (1)нямам време да се подготвя, (2)нямам време и да отида. Имам много яки идеи за клипове, понякога дори пиша музиката съобразно идея, която ми е дошла за евентуално видео, но така и не се стига до там... Надявам се през 2010-та да изкарам поне 2 клипа, лично мои.

Как се справяш с огромния наплив от хора, които те търсят по скайпа по една или друга причина? Кога беше най-голям този наплив?

Това е най-трудното нещо, което съм правил. Да отговориш на всеки. Трудно, почти невъзможно. Това са хора от къде ли не с какви ли не интереси. Имам затруднение, когато ме питат някой супер крив въпрос от сорта на "hi,asl". Когато някой ме спами, без значение кой е , отива директно в блокирани. Инак се старая да отговоря на всеки, да съм полезен.

Дай линк към твое парче и го анализирай инструментално и лирически :)

За мен, моята собствена самооценка варира с времето и знанията. Днес знам, че съм направил грешка в трети такт на еди коя си песен. Утре може да имам знания да намеря грешка и във втори и четвърти ;)

Как протича един твой ден?

Тегав въпрос... Ставам в 7:00, оправям се и отивам в 8 на работа(през деня работя на друго място, не съм нонстоп в студиото на този етап). Свършвам в 17:30, после докато стигна до студиото ми треа поне час, и съм там в 18:30. баня душ и идват в студиото първите за деня - първа смяна 19:00 - до 22:30 записи/обработка, после ако има - втора смяна 22:30 - 02:00 записи/обработка. В петък събота и сряда пък от 22:30 съм dj в един ориенталски бар...там пък до 04:00 сутринта... и после пак по същия начин...

Покажи/Скрий
Интервю с Георги Стрезов 0 18.11.2009 Strezov

Здравей, Стрезов! Време е интервюиращият ще бъде интервюиран. Представи се като личност и като музикант - кажи основното, което искаш да знаят читателите за теб.

Здравей, Калояне. Първо бих искал да ти благодаря за решението да ме интервюираш - поласкан съм да бъда и аз част от секцията "Интервюта". Какво да кажа за себе си? В момента следвам специалност "Хорово дирижиране" в Националната музикална академия проф. "Панчо Владигеров" в класа на доцент Адриана Благоева.
Свиря на пиано от малък (шест годишен) и макар да предпочитах да слушам музика, отколкото да се занимавам сериозно с нея (бяха ме приели в музикалното училище, но аз отказах под предтекст: "Аз никога през живота си няма да се занимавам с музика!"), някъде когато бях 14-15 годишен открих програмата FL Studio (тогава Fruity Loops) и ме обзе манията да композирам.
Освен със следване днес се занимавам и с композиране за филми и игри, аранжименти и оркестрация, пея в няколко професионални хора и тук-таме свиря по пиано барове.

Можеш ли да направиш резюме на развитието ти като музикант и продуцент досега? Помня те още от времето, когато използваше за артистичен псевдоним Blade и, така да се каже, още не беше открил стила си.

Всеки все от някъде трябва да започне – моето начало беше в електронната музика. Това, което смятам за неизменно богатство от родителите си, това е голямата музикална култура, която те успяха да ми дадат още като дете. С еднакакъв интерес слушах Жан-Мишел Жар, Дюк Елингтън, Фетс Домино, Еминем и Чайковски.
Това в голяма степен влияеше (и все още влияе) на музиката ми – винаги съм имал желанието да смесвам жанрове и похвати. Но да се върнем на резюмето – след като се занимавах доста време с електронна музика и хип-хоп (предимно това слушах и навремето) преминах на ню-ейдж музиката, която успяваше да съчетае модерно звучене, фолклорна музика, класика и джаз. Тогава и реших да сменя псевдонима си на Chant и реших да правя такава музика интензивно.
Междувременно спечелих няколко конкурса (един от които беше за кратък музикален слоуган на Sonic BANG) и си казах, че е редно да уча музика сериозно. Започнах интензивни уроци по солфеж, хармония и пиано. Тук е мястото да кажа една мисъл на Артур Онегер, един от най-гениалните композитори на миналия век:
„Както в другите изкуства, така и в музиката имаме правила, които сме изучили и които сме наследили от майсторите. Излишно е да разбиваме врати, които можем да отворим.”

Свирих дълго време и в група „Аявис”, с които се разделихме малко след като ме приеха в академията. След много невероятни моменти заедно (репетиции, концерти в България и чужбина) сметнах, че е време да се концентрирам върху соловото си развитие. Днес освен добри приятели, с някои от тях сме и колеги в Академията – Бояна Желязкова (цигулка) и Васил Крумов (китара).

Как навлезе в света на музиката и кои музиканти/артисти ти повлияха и по какъв начин. До каква степен музиката се отразява на оформянето на характера ти и начина ти на живот?

Трудно ми е да кажа, че музиканти или артисти са ми повлияли; сега като се замислям имаше едно нещо, което ме караше да настръхвам и това беше музиката изобщо. С това изказване не искам по никакъв начин да омаловажа труда на хората – напротив, толкова много талантливи музиканти и композитори съм слушал, че надали ще ми стигне времето да изброя дори малка част от тях!
А за начина ми на живот – определено го промени. Вечер вместо на парти да ходиш на концерт, събота и неделя да свириш партитури и да разчиташ нотите за ново произведение и т.н.

Каква музика слушаш и каква музика правиш. Имитираш или създаваш оригинално творчество?

Това е много интересен въпрос. Един от големите композитори на 19-20 век Игор Стравински е казал: „Плагиатствайте и все някога ще се получи нещо уникално и запомнящо се” (свободен цитат). Мисля, че наскоро осъзнах едно много важно правило – тръгнеш ли да се занимаваш с музика професионално, малко или много трябва да копираш. Имитацията в много отношения е полезна – помага ти да научиш, да анализираш, да осмислиш една музикална фраза. Много често хората, с които съм работил, са изисквали от мен да правя определена музика – а когато работиш за име, няма как да откажеш. Така сред проектите ми може да се срещне както хип-хоп музика, така и хаус, минимал, джаз и т.н.
Създаването на оригинално творчество разбира се присъства – за съжаление обаче много от нещата, които създавам така не виждат бял свят.

С какво ти помогна портала Sonic Bang? Ами форумните срещи?

Сайтът ми помогна неимоверно много! Помня първата година, когато пусках свои неща в „Проекти” – хората откровенно ми казваха, че музиката ми клипва, че трябва да пипна честоти, компресори, реверберация. Аз тогава кимах умно и всъщност не разбирах нищо.
И днес все още се връщам към старите си теми и чета критиката, която колегите са отправяли – много често тя ми помага в мисленето по бъдещи проекти. Тук е мястото да благодаря специално внимание на всички, които са казали някоя дума за мои парчета. Не бих искал да пренебрегна никого, но искам да отделя специално внимание за да благодаря на Митко (Chipson), Алекс (DJ Alex), Боби (Glorian) и Любо (audiozone) за техните усилия и подкрепа.

Как построяваш музиката си, с какъв софтуер работиш?

Напоследък – първо върху лист хартия или в главата ми, после с MIDI клавиатурата изсвирвам набързо партиите и след това се занимавам със звука. Наскоро открих смесицата FL Studio + Samplitude, която за момента ме задоволява напълно. Една от най-големите преимущества на Samplitude е възможността за темпови и ритмични промени. Големите майстори винаги използват много повече от един размер, да не говорим за темпо. Музиката, особено тази с оркестър, трябва да диша, да пулсира. Има просто моменти, в които не ти звучи в 4/4, а в (да речем) 5/4. Samplitude в това отношение позволява по-голяма свобода.
Работил съм и на Logic – откровенно си признавам, че ако имах Mac щях да премина на нея.

Освен DAW ползвам семпли (малкото, които имам легални) и един единствен синтезатор (Cakewalk z3ta), с който си правя всички арпежиатори, синтезатори и баси, които ми трябват.

Какъв е процесът на изграждане на една песен при теб - откъде и с какво почваш, как се заражда идеята и какво развитие търпи тя. Композиция, микс, мастъринг, звукозапис?

Зависи дали ще създавам приложна музика или ще правя нещо за удоволствие. Ако работя по филм първото нещо е да науча за какво иде реч в лентата. Нахвърлям някои исторически бележки върху това за каква обстановка ще пиша (дали ще е филм в средновековието, наши дни, т.н.). Ако се налага, правя някои теоретични прегледи върху естеството на музиката – ладова система и ритмика (особено ако става дума за етно музика).
После започвам работа по темата – специфична мелодична линия, която по-късно „обличам” с акорди и имитации. След като съм нашарил идеята започвам да мисля за смесване, мастъринг. Ако ще правя записи, те винаги ще са върху някакво начално смесване (по-скоро запис върху леко демо).

Дай линк към едно твое парче и го анализирай според това което си искал да кажеш с него и какви методи си ползвал при композицията и аранжимента.

Първо бих искал да кажа, че това е един много коварен въпрос и ще се опитам да отговоря доколкото мога:

Стрезов – „Зараждане”

Ще започна с произведението „Зараждане”, с което спечелих второ място на конкурса за оригинална композиция на Sonic – B.A.N.G. Тази кратка пиеса е част от късометражния филм „Игра на топчета”, в който се разглеждат проблемите в семейството и тяхното отражение върху живота на едно малко дете.
Още когато започнах работа по филма, знаех че има два основни персонажа – този на майката (изигран от Йоана Буковска) и този на детето (Борислав Младенов). За мен беше задължително да разгранича тези два образа с ясно открояващи се теми. Тъй като в края на филма у детето се проявява видна агресия, избрах една мистична мелодия с арфа, която кара слушателя да очаква нещо особено. Майката пък изпитва носталгични чувства към стария си начин на живот и, нещо повече – тя е пианистка. За нея трябва нещо романтично, музика, която да подтиква към размисъл и тъга (изпълнено разбира се от пиано). Конкретната сцена, за която беше предназначено произведението „Зараждане”, показваше как майката и бащата за пореден път изоставят детето си и не му обръщат внимание; отчуждено, то излиза навън и у него се появява първия признак на агресия. Произведението започва със заигравка с темата на момчето – арфата (тъй като то вече не е същото, а се е променило като характер) и с темата на майката от 1:19. С това леко и мъгливо пиано исках да покажа, че детето с тъга си спомня за времето, когато майка му му е обръщала внимание.

Парчето е изключително просто като конструкция. Отдолу имаме една непрекъсната повторяемост на арфата, и постепенно наслагване на елементи (цигулки, пиано, виоли и чели).

Какво мислиш за музиката в наши дни?

Относно поп музиката – прекалено се връща към племенните общества; просто, предимно ритмично. Едно интересно явление, което забелязвам, е тенденцията да се отива към фолклорната музика, която дълги години винаги е оставала на заден план. Днес фолклорът диктува много от стиловете и преплитането на модерно със старо създава изцяло нови похвати в музиката.
Появата на джаз музиката допълнително обогатява палитрата и днес човек има толкова много неща, които може да ползва! Днес истинският майстор композитор за мен трябва да може да разбира от всичко – от класика през джаз и до електроника. Похватите, които могат да се използват, за да се внуши нещо според мен са толкова много, че не могат да се изброят.

Колкото до класическата музика днес – тя е леко отражение на авангардните и пост-авангардните течения от периода на Световните войни. Вижданията на композитори като Лигети, Шьонберг дотолкова изменят музиката, че в един момент тя се превръща в някакво съчетание на звуци (или дори на липсата на такива – Джон Кейдж, „3’33”). Моето мнение съвпада с това на Артур Онегер, което бях цитирал малко по-горе – защо да се мъчим да измислим нещо „оригинално”, когато гениите са утъпкали правилния път преди години?

Може би най-големият проблем на музиката в наши дни е, че се е изгубило онзи пиедестал, на който е стояла тя преди време – едно интелектуално изживяване, което не само е съпровождало банкети, ами е трябвало да бъде осмислено и преживяно. Днес като че ли бизнесът е в повече.

С кои съфорумци си работил и с кои искаш да работиш?

Най-сериозна работа съм имал с Димитър Димитров – Chipson, с който бяхме създали общ проект – „Creabilis”. Ню ейдж музика с подчертани идеи и виждания, смесица между електроника, класика и етно. За съжаление поради всеобща несериозност оставихме около 8 завършени парчета да прашасват.
Отворен съм за всякакви колаборации – стига да имам времето (желанието е налице).

Разкажи ни нещо за живота си извън музиката.

Обичам да излизам навън с приятели, обичам хубавата бира, хубавата книга и хубавия филм. Страстен колоездач съм!

Ти направи една благородна постъпка и написа много уроци на чист български език за музикална теория и продукция, които публикува в интернет, спомагайки развитието на прохождащите продуценти. Имаше ли интерес и какви бяха отзивите за делото ти?

О, получих невероятни отзиви; много хора откровенно ми благодаряха за това, което съм написал. Самият аз се запознах с интересни личности покрай тези уроци – хора, с които все още поддържам връзка. Иначе никому не съм отказал помощ – често ме питат разни неща и се опитвам да отговоря винаги, щом мога – защото много добре си спомням времето, когато досаждах на Алекс Коев (DJ Alex) и го питах всевъзможни глупости :)
Всъщност, като се замисля – това време още не е отминало!

Иначе ако трябва да говорим в числа, ще цитирам малко информация за посещенията на личния ми сайт. Април месец 2007 година имах 1694 уникални визити, а почти две години по-късно – 4054. За мен това са големи цифри, които показват, че съм успял да помогна поне на стотина тепърва прохождащи музиканти. Това за мен е невероятен дар!

Какво ново да очакваме от теб? В какво си се забъркал напоследък?

Ще издам малка тайна – работя по един документален филм в момента; бъдете сигурни, че ще ви поканя на премиерата (някъде края на другия месец).

Покажи/Скрий
Интервю с antto 0 26.07.2009 antto

Antto, добре дошъл в зоната за интервюта на Sonic - B.A.N.G. Като за начало на нашия разговор ще споделиш ли с нас за връзките ти с музиката и как за пръв път се запозна с композирането и творчеството?

Здрасти ;]
Всичко започна може би 1-ви или 2-ри клас когато съм поискал "пиано". В същност беше детски синтезатор Касио с 3 октави, на който после почнах да казвам "Йоника" ... не знам защо. На него дрънках по слух и бях увладял може би някаква моя интерпретация на мелодии които съм чувал. В никакъв случай не мога да свиря по ноти, или правилно, не съм ходил на уроци..
По-късно вече в 4-ти клас може би, почнах да записвам от касета на касета с "йониката", наслагвайки, ритми и мои мелодии, и бях направил няколко "сложни" творби.. това ми дойде от самосебеси.. правел съм смесване на няколко трака(wow).
Още по-късно, в 8-ми клас вече имах компютър, и ми попадна една програма DanceMachine, в началото много се радвах, но бързо усетих че нещо липсва.. докато през 2000-та година не открих FruityLoops...

Какво ти помогна в пътя на творчеството? Какво събужда твоята музикална муза?
Много неща ме вдъхновяват, имам интереси в най-различни области. Сигурно виждам нещата както малко хора биха могли..

Имаш ли някакви постижения в музиката? Ами падения?
За мен постижението е съвкупност от 2 неща: когато съм доволен от това което съм направил, и когато други хора оценяват творението ми :mrgreen:

Какво използваш за да композираш? Само на компютърна помощ ли разчиташ, или...?
До момента - да, изцяло на компютъра, като имам семпли които съм записвал в къщи, по необичайни начини, звучащи още по-необичайно..

Защо избра пътеката на електронната музика?
През годините постепенно сменях жанра, но в общи линии винаги съм бил в електронната музика. Не се стремя към определен под-стил, включвам елементи които ми харесват без да се съобразявам за кой жанр са характерни.
Доста от електронната музика е без особено присъствие на вокал, лирики, това прави по-трудна работата на твореца, да изгради образите изцяло чрез звука.. това за мен е впечатляващо.

Кое е любимото твое парче?
Не бих могъл да кажа, мога да кажа няколко от които ме е срам, а знам доста хора които ги харесват, и все пак ме е срам от тия парчета :oops:

Кои са ти любимите инструменти, които ползваш често?
На практика много често ползвам простия 3xOsc и то най-често със SawTooth форма
Обичам измежду всичките електронни звуци да има цигулки, и други естествени инструменти, пиано също..
Адски много настръхвам от TB303 когато е с убийствени мелодии, от много време търся тоя звук..

Свириш ли на нещо?
От както разглобих и втория си детски синтезатор - не.. не че преди това пък съм бил добър..

Имаш ли някакви публични изяви?
Не... комшиите ми знаят доста добре парчетата, даже знаят как звучат още преди да са построени.

Какво представлява музиката за теб – как я разбираш като изкуство?
За мен музиката е смисъл.
Тя е отговорност, тя е усещане, тя е като слънце - неизчерпаем източник на енергия от която се нуждая, само трябва да се обърна към нея..

Ами философията? Присъства ли тя в музикалното изкуство и под каква форма? Какви са идеите, които влагаш в произведенията си?
Музиката е звук. За мен звука има доста измерения. Като почнем от вибрации, минем през цифрите с които работя, и да не забравяме че има психоакустика..
В повечето си парчета изпробвам нещо.. от там има няколко варианта:
1. развивам започнатата идея и се получава парче
2. не се получава нищо
3. докато се мъча да направя едно, то започва да се заформя друго, тогава разделям проекта и зарязвам оригиналната идея (към която може би ще се върна по-късно, може би)

Любим албум, любима група, любима песен?
Не мога да кажа.

Добре, а каквоо всъщност какво слушаш напоследък?
В последно време имах възможността да събера всичката си музика събирана през годините на едно място и да мога да слушам което и да е парче. Често си пускам:
Autechre - Basscadet
парчета на "Arktika" (това е един брейкбийт/фрийстайл проект)
"Doctor Pressure" на Mylo и MSM
Astral Projection
няколко парчета на The Crystal Method
доста от работите на The Prodigy
мисля да спра до тук..

Би ли правил музика с други хора и ако да, защо?
Разбира се, стига да имаме общи виждания за звука и да се допълват идеите ни. Според мен в колаборативната работа трябва да има "диалог".

Разкажи ни повече за успехите на синтезатора ти Venom - разбрах, че е постигнал някакви успехи в международен план - какви?
Хубав въпрос!
Публикувах beta версията му в kvraudio.com - най-големият архив за музикални инструменти и ефекти при най-разпространените платформи, който има и огромен форум. Всъщност публикувах синтезатора във форума (а не в архива) защото исках да видя дали има много проблеми (bugs) и да чуя мнения от повече хора за него... Темата в момента, мисля, е 11 страници - чух много хубави неща за програмата (и критика разбира се).
Самият синтезатор е силно вдъхновен от легендарния Roland TB-303, може да се извадят подобни звуци, и има разни допълнителни "екстри".
Започнах проекта на 25.04.2009 и съм го завършил на 11.07.2009 (beta версията), нещата станаха много бързо (благодарение на SynthEdit и C++ и трима много добри developer-и от SE comunity-то). Сега работя по официалната му версия, която ще е според мен малко по-близко до този 303-звук който преследвам.
Писах едно писмо до acidvoice.com и [i]май[/i] ще ми съдействат като пусна официалната версия – много бих искал да включат синтезатора ми в техният списък с software-ни TB303 емулации (вижте сайта им).

Впрочем, този синтезатор може да има стойност само за хора които са вманиячени по 303 звука, защото иначе няма много полза от него. Още преди няколко години, когато за пръв път почнах да "ръчкам" software-ните синтезатори, имах мечта някой ден да направя един голям безплатен (и добър) синтезатор, който да е полезен за нещо. След като разбрах колко малко разбирам от синтезатори и програмиране - бях се поотчаял малко с тая мечта.
Е, сега моментът май дойде! По последна информация в soundclick.com в категория Acid парчетата на първо и второто място, са правени с помощта на VenomVB303 (beta)!
Един човек от kvr написа документация/user manual за beta версията (защото аз такава не направих), което също много ме изненада.

Това за мен е доказателство, че има смисъл да мечтая!
Като говорим за мечти... вчера не само спечели трето място в конкурса, а и те изненадахме с продуцентски договор. Как се чувстваш сега?
"Изненада" е слаба дума, още размишлявам. Как да се чувствам? От доста години правя разни работи, наскоро почнах да участвам тук и сега получих такава висока оценка! Най-ценното за мен, е че тя идва от колегите.. а не просто от някакви 5-10 човека жури!
Радвам се че има място в България, където могат да те оценят за това което си направил, а не за това че си дал пари на когото трябва или че си му роднина или приятел.

Какво да очакваме от теб в дебютния ти албум? Или ако е тайна - поне в какъв жанр мислиш да го направиш?
И аз не знам все още, мен най-много ме блазни електрониката, предполагам ще е нещо такова
С парчето "UV Refraction" успя да вдигнеш много нивото на музиката си, хората вече имат някакви изисквания. Това притеснява ли те по някакъв начин?
Това парче за мен е свързано с промени (къде добри, къде тъжни). Наистина поглеждайки предишните си работи виждам, че това звучи по-различно.
Сега от мен ще се очаква повече, това малко ме притеснява наистина, но може би една от причините за успехът му е, че го направих с помоща на новата ми машина (с двуядрен процесор). То е едно от малкото произведения които направих толкова бързо и най-вече - без да псувам и блъскам.
Спомогна ли Sonic – B.A.N.G. с нещо в творчеството ти?
Определено, "спомогна" е меко казано. Това тук е уникално място, където намерих много важни за мен неща. Хора с които да говорим на общ език, даващи съвети, критика, или просто мнение.

Какво смяташ да правиш занапред?
Ако водех нещата които предстои да направя (някога) в списък, то той щеше да е доста дълъг...
Обикновено в началото на една идея винаги целта е простичка, но в процеса на работа става лавинообразно и накрая имам проекти започнати преди 1-2 години, за които имам още много работа..
При всички положения Музиката винаги ще е едно от най-важните ми занимания.

Благодарим за интервюто. От все сърце екипът на сайта ти желае успех с правенето на софтуер и с албума!

Покажи/Скрий