Atriell

Ицо, здравей! Разкажи малко повече за себе си - как се казваш, с какво се занимаваш?

Здравейте
Благодаря ти, Жоре, за възможността да разкажа нещо повече за себе си. Оценявам го като голям жест.
Казвам се Христо Манолов и съм от Варна, макар че от десетина години живея в София - първо заради следването ми, а сега - заради работата и вече създадените контакти и приятелства. По образование съм инженер, но винаги съм обичал изкуствата и изобщо творчеството в повечето му проявления.

Как започна музикалната ти кариера?

Можеби ще прозвучи доста странно, но всъщност интересите ми към музиката са доста от скоро. До първите си години в техникума даже не слушах музика. Не че в къщи е било тихо - сестра ми слушаше класическа музика, баща ми - Beatles и други рок класики, а майка ми - разнообразен микс от стилове от онова време, но аз някак си не попивах нищо от тях. Не изпитвах необходимост да си пусна да слушам каквато да е музика, нямах любими изпълнители... вобще, музиката за мен беше нещо доста далечно. В един момент обаче по радиото чух една много стара песен, "Omega - The Girl With Pearl's Hair" която ми се наби като пирон в мозъка. Дни наред си я припявах и накрая реших да я намеря. А покрай нея "открих" и доста друга музика, която кой знае как беше минавала покрай мен през всичките тези години. Сега като се върна назад, не мога да си го представя това време... Първо бяха лекички и мелодични неща - Scorpions и класики като Beatles и Deep Purple, после баладите на Metallica, а от там - по-тежички неща - повече Metallica, малко Iron Maiden и други heavy metal банди. Голямата ми любов обаче станаха групи с богато звучене, с много калвири, симфонични елементи, хорове и женски гласове. Но това беше доста по-късно.

Пак в техникумските ми години в мен се появи желание да се науча да свиря на инструмент и скоро си купих една акустична китара, а един съученик започна да ме обучава на основни неща. Тогава не съм се и опитвал да разбирам каквото и да било от теорията на музиката, стигаше ми да запомня кой акорд как се хваща по грифа на китарата, а какви ноти свирех... не исках и да знам... Първите ми опити да композирам песни бяха горе долу по това време - тогава една близка приятелка много пишеше разни мрачни стихове и от два-три от тях станаха песнички. След като открих FL Studioto обаче, за добро или за зло зарязах китарата. Сега си я ползвам само за да си маркирам хармониите когато композирам, но на практика не мога да свиря истински. FL Studioto пък си го разучих почти сам, всъщност заедно със Жорката - Aresius, но повечето неща в самото начало аз ги откривах и му ги показвах.

А къде се появи за пръв път страстта ти към филмовата музика?

И това си има своята история. В първите години на следването си се запознах с едно момиче, с което сега сме много добри приятели. Тогава тя подготвяше за заснемане един любителски фентази филм и аз много се зарибих по проекта и реших да направя музиката за него (както казах, винаги са ме влечали разни форми на изкуството, а с филми не бях имал възможност да се занимавам до този момент). Започна като на игра, но аз исках да я изиграя както трябва тази игра, затова го приех и като учебна задача. Свалих си разни саундтраци и започнах да слушам и да анализирам какво чувам. Не ми се отдаваше много. Започнах и да пиша разни темички, което пък съвсем не ми се отдаваше. Така де, хората първо учат с години солфеж и хармония, после оркестрация и накрая сядат и правят чудеса. Ама аз съм си рак, а раците ходят назад когато вървят напред - и съответно аз първо седнах да правя чудеса, доста години по-късно попрочетох нещо за оркестрацията, а до солфежа и хармонията още не съм стигнал... Освен това, първите ми опити за саундтракова музика бяха с няколко синта и няколко семпълчета, вградени в FL Studio-то с които просто не се получаваше... Нищо не ставаше както го исках... Вече се бях отчаял, когато Aresius ми даде линк към Sonic BANG - към профила на DJ Alex. Kaза ми да чуя едно парче - A Hope in the Darkest Hours. Това беше като удар за мен. Много тежък удар, при това. Показа ми колко много имам да уча още. Но също - че на FL Studio все пак може да се направи толкова прекрасно и съвършенно звучащо нещо.

Тогава се регистрирах във форума на Sonic BANG само за да се запозная с Алекс и държа да подчертая - ако не бяха той и Aresius аз едва ли щях да съм на това ниво, на което съм сега. Алекс ми помогна изключително много тогава, разяснаваше ми как се работи с VST плъгини, слушаше моите темички и даваше препоръки, пращаше ми свои неща - за примери и надъхване. Всъщност помагал ми е много през всички тези години откакто се познаваме и му дължа огромни благодарности. А колкото бира имам да го черпя, толкова не може да изпие...
А след като завърших музиката на въпросното филмче и вобще с въпросната приятелка и доста други хора завършихме самото филмчето, аз вече имах някаква основа. И се радвам, че когато качих първите си парчета в Sonic BANG те бяха харесани и оценени, от хора които са много по-напред с материала от мен.

Изкарваш ли пари от музика или това е само хоби?

Да, изкарвам някакви пари. Можеби повечето хора в Sonic BANG знаят, че вече от близо две години работим с Любо - audiozone. За добро или за зло тази ми работа не е свързана пряко с композирането - правя оркестрации върху вече композирани тракове, най-вече Chil и New Age, но това пък ми дава възможност да се запозная със стилове различни от тези в които до сега съм работил. Всъщност работата с Любо е голяма школа, това е първия ми досег с професионалната музика и първия път когато се появиха съмненията от рода "аз достатъчно добър ли съм за това". И май с всеки следващ проект тези съмнения си ги има, докато нещата не започнат да сатват и докато не открия какво автора иска от произведението си и съответно от оркестрацията която трябва да правя аз. Но пък без съмненията няма да дойде и увереността, така че се уча да работя и върху тях. А и с Любо се сработихме вече и когато заедно правим някой проект (както например неодавна, работата ни по един саундтрак за алжирска документална продукция) знаем какво да правим, за да си улесним максимално работата. За съжаление обаче, натоварването към момента не е достатъчно да си изкарвам хляба само с музикални проекти, така че с тях се занимавам основно вечер, след 8 часов работен ден и повече от 2 часа път през почти цяла София. Отделно от това, от време на време капва и по някое струдентско проектче, от където идват някакви символични пари или просто черпня и добро настроиение, след работата.

Какъв е най-големият проблем на това хобито ти да ти стане професия?

Проблемите основно са два. Особенно се боях от първия, защото с него вече се бях сблъсквал и пред, когато други форми на творчество са ставали нещо като "работа". Демек когато е трябвало да направя нещо творческо за някого за да взема някакви пари. И това е че се губи магията на творчеството - започвам да правя нещо с рутина, но не и от душа и сърце. Знам че звучи шаблонно, но предпоалагам че всички които някога са правили какво да е творчество за пари, разбират какво искам да кажа. А решението на този проблем е много простичко всъщност, стига парчето по което работя да ми харесва, поне малко. И то е - да оставя по нещо от себе си в творението на другия, да вкарам елемнтчета и окраси така че и на мен да ми доставя удоволствие като слушаш крайния продукт. И тук идва и втория проблем, какво автора ще хареса от това което си направил и какво не, дали няма да се наложи да орежа "най-хубавото" (според мен) или да се връщам, защото самия автор не много наясно какво точно иска от мен или от композицията си. Случва се и това понякога, автора да не знае какво иска, докато не го чуе. Решението е едно много тънко взаимодействие на всичко описано по-горе или в краен случай - просто завършване на проекта... Някак си...

Опиши начина си на работа! Как композираш?

Твърде различно е когато композирам мои неща и когато правя оркестрация за някого. Във втория случай начина на работа зависи най-вече от това какво иска автора и какво е направил до момента, и започва с уточняване на разните подробности по проекта. Там до голяма степен нещата са ясни (или поне би трябвало да бъдат) и работя доста по схеми и в рамките, които сме си уточнили. Котаго правя моя музика обаче, нещата са съвсем различни. Тогава водеща е емоцията, дори не самата музикална идея. Често пъти сядам да пиша нещо без да знам какво точни ще излезе като музика, имам само емоцията - тъжен съм, гневен съм, или съм се надъхал от някои филм или нечия друга музика. Мелодиите и хармониите идват след това, като израз на емоцията и понякога са изненадващи дори за самия мен. Разбира се, тези настроения обикновенно са много по-краткотрайни от времето необходимо за създаване на една композиция, така че често пъти пиша само малки парченца, които си стоят в готовност на харда ми и като им доиде времето, си ги развивам. Но дълбоките емоции раждат завършени композиции. Колкото до самото композиране, много е различно също. Понякога тръгвам от една мелодийка и изграждам всичко около нея, понякога от някакво парченце от хармонията, а мелодията идва после, а понякога - дори само от тембара на някои инструмент... Много е различно всеки път... Рядко знам от къде ще ме удари музата, ама съм забелязал че това най-често става в малките часове на ноща - или моята муза е нощна птица или живее в друг часови пояс...

С какви семпли работиш, програми?

Ми семплите - нищо впечетляващо вече. Основно EWQL - и оркестара и хоровете и етно инструментите. От време на време ползвам и хорчета от Symphony Of Voices, много рядко някой синтезатор (и то готови presets).

Сигурен съм, че доста от читателите ще се запитат за това какъв е най-големият проблем при писането на музика за филм или игра. Какъв е твоят подход към работата?

Най-големия проблем, ли? Ами не е музиката във всеки случай, хората са. Филмовата музика е част от по-голям проект - от самия филм, а този проект се ръководи от режисйора на филма или автора на клипчето (защотото всъщност съм правил най-вече музика за доста минималистични или късометражни неща). Така че както и с правенето на оркестрации за чужди композиции така и във филмовата музика трябва да се съобразявам с желанията и вижданията на режисйора и да изясняваме предварително какво трябва да се направи и какво трябва да казва музиката, за да не се получават ситуации и коментари от рода "ами това дето си го направил е много хубаво всъщност... харесва ми... само ако може да е малко по-еди как си (следва списък с препоръки) и да стане съвсем различно, всъщност". Друг тънък момент, който си е част от работата, но е донякъде "порблемен" е синхронизацията на музиката с картината. Налага се да се правят прецизни корекции на темпото или нестандартни преходи понякога, за да може всеки акцент да си додйе на мястото и музиката да "работи" максимално. Случвало се е обаче, след като аз съм хвърлял не малко труд в синхронизациите, да чуя музиката разместена във финалния продукт. Много е разочароващо, особенно ако напасването е било трудно. Затова вече никога не пращам само готовите траковете на режисйора, ами ги подреждам както трябва да бъдат, синхронизирани с картината и пращам един голям общ аудио файл.

Но има и още една специфика на филмовата музика, която е точно обратното на думата "проблем". И това е че когато работя с картина, аз получавам необходимата ми емоция направо от нея, самите кадри ми създават усещанията, нужни за да пиша. И точно тогава работата е най-сладка. Но често се получава и друго, особенно ако времето за работа е малко - взимам си някоя подходяща темичка, някога започната и недовършена и си я нагаждам към филмчето, според препоръките на режисьора. Не е като да ми липсват такива, а такъв подход пести време и труд. Различно е, според случая.

Директно от пост-продукцията на филма ли започваш (с вече заключена и монтирана картина) или предпочиташ да си ангажиран още на ниво сценарий?

От постпродукцията, да. Само на споменатия първи филм, имах възможност да нахвърлям темички още на ниво сценарий, а и с въпросната приятелка работихме леко и весело, макар че тогава не и беше никак лесно да обяснява какво точно иска, така че аз да я разбера. Сега тя се развива в своята сфера, учи последна година в НАТФИЗ и неведнъж сме работили по нейни учебни проекти, а от време на време - и по проекти на нейни колеги. За тези задачи обикновенно получавам "заключена" картина и много малко време за работа. Не знам как е в професионалното кино, но със студентските проекти с които съм се сблъсквал, обикновенно много време се отделя на продукцията и монтажа, а после музиката и звука като цяло се претупват, барабар с цветовите корекции и други последни "пипвания", заради крайните срокове. А това е жалко.
По алжирския саундтрак пък, по който работихме с Любо, беше съвсем различно. Аз за него картина не съм видял, не сме правили никакви синхронизации и напрактика направихме композициите сами за себе си, ограничени само от изискванията на режисйора. Което впрочем никак не беше малко. За щастие, аз си нямах работа с него, защото Любо освен композирането, пое и тази не особенно приятна част от процеса - да уточнява с алжиреца какво се иска от нас.

Какво смяташ да правиш занапред?

Нямам конкретни планове. Не обичам да планирам всъщност, предпочитам да се спусна по течението на живота, пък да видим до къде ще ме отведе. Музикално, надявам се че ще се развивам както до сега, надявам се да запиша албума си, надявам се даже и хората да го харесат. Времето ще покаже.

Музиката за теб като философско понятие е...

Не съм разсъждавал особенно много по този въпрос. Към момента музиката е начин да изразя емоциите си, но само моята саобствена музика.

Опиши стила си с едно изречение!

Пробвал съм се да правя музика в различни стилове, това би могло да че чуе даже в профила ми в Sonic BANG, така че едва ли бих могъл да опиша стила си, накратко. Като цяло търся мелодичност, търся многопластовост на темите, обичам по-богатия и цветен звук и трудно правя минималистични неща, защото все се изкушавам да вкарвам нови и нови елементи.

Би ли искал да се научиш да свириш на още нещо, освен китарата?

Споменах че всъщност не свиря на китара, отдавна прекъснах активните си репетиции и сега по-скоро си дрънкам. Нека не омаловажаваме думата "свирене", много съм далеч от това. А за друг инструмент... ами когато композирам и си "разцъквам" разни темички с MIDI калвиатурата (подарък ми от Жорката Aresius) оценявам че би било полезно да мога да свиря на нея, най-вече за да пестя време и кликане с мишката. Но наистина да искам да свиря... по-скоро не. Вярно е че доста музиканти не гледат на сериозно на хората които "свирят само на мишка", но пък и аз не гледам кой знае колко сериозно на себе си като на музикант, така че не го считам за проблем...

Твоят съвет към колегите, които тепърва започват?

За мен музиката е емоция. Съвета ми към всички които тепърва започват да се занимават с музика е да търсят тази емоция и да се водят от нея. От музата, от вдъхновението... както искате го наречете. Има ли я нея, и без музикални познания и без музикантска техника, дори без кой знае каква начална подготовка, може да се твори красота. Първична, идваща от сърцето и душата красота. Останалото постепенно се учи и придобива.

Пееш ли?

Не. Не пея, не умея да пея и е най-добре за всички, да не доказвам това на обществени места.

Значи музиката за филми е в голяма степен дипломация. Как се учиш на това? Какво ти помогна на теб в чисто човешките взаимоотношения?

Дам, има доста дипломация и не бих казал че съм се научил на нея. Общуването с хората като цяло не е от силните ми страни. Но всъщност първото нещо което трябваше да науча, беше да "общтувам със себе си", трябваше ми време да преодолея своето голямо его, за да мога да работя пълноценно. В смисъл че когато правя моя музика аз се изживявам като творец, изразявам себе си в музиката с целия си творчески егоизъм, и се радвам на работите си, защото са си мои. Такъв подход пренесен към филмовата музика обаче ми донесе доста разочарования. Трябваше ми известно време за да приема мисълта че автора на проекта взима финалните решения, а аз съм част от един екип, който е подчинен на йерархията. В крайна сметка и това си дойхде на мястото, което беше добре защото същото до голяма степен се отнася и за работата ми като оркестратор.

Но в чисто човешки план не трябва да се гледа на автора на филма, като на "шефа". Често пъти и той не е много наясно какво точно иска или има идея какво трябва да казва даденста сцена, но не знае как би трябвало да звучи музиката, за да се постигне ефекта. Тук е мястото където композитора би могъл да изяви себе си и допълни идеите на автора, така че накрая и двамата да останат доволни. А при работа по втори или трети проект с един човек, вече е много по-лесно.

Изброй 5 неща, които ти харесват в Sonic BANG и 5 неща, които би искал да промениш!

На първо място и най-вече - харесвам хората които са се събрали в тази "музикална комуна" с цел както на споделяне на тяхната музика, така и взаимопомощ с другите колеги. Вече стана дума за огромната помощ която съм получавал през годините от Алекс, а също и от други колеги, а сега и за професионалната изява в работата с Любо. Надявам се че и аз ще мога да върна жеста на Sonic BANG обществото, като помагам на други колеги. Харесва ми също и самата атмосфера която се създава във форума, до голяма степен непринудена, без излишни самоизтъквания и груби нападки между колегите. Новия облик на сайта също е крачка напред, поздравления на Chipson за което.

Можеби единственото което не ме радва в последно време, е сравнително ниската активност на колегите и това че някои "стари вълци" все по-рядко посещават форума и сайта. За добро или за зло и аз съм част от тази статистика, без бой си признавам че доста поограничих коментарите... Но поне се рдавам че това е заради музикална работа, а не поради проблеми...

За какво мечтаеш от тук нататък?

Мечтая за много работи всъщност и в чисто човешки план и по отношение на порфесионално развитие, а "музикалната ми мечта" е един ден да запиша свой собствен албум, но не саундтраков ами симфоничен метал. Първоначалното вдъхновение дойде преди няколко години от несъществуващата вече банда Rhapsody Of Fire и от соловите проекти на техния китарист и композитор. От тези проекти дойде и ника Atriell впрочем, но това е друга приказка. Порази ме идеята за един цялостен албум, базиран на някаква история и богат на звуици и изразни средства - по-богат отколкото класическия heavy metal би могъл да бъде. А групи кaто Nightwsih u Within Temptation добавиха още един щрих в представата ми за това как искам да звучи моята музика - най-вече с прекрасните гласове на своите вокалистки. Още преди години започнат да разписвам първите си идеи, знаейки тогава че нямам ресурса да ги реализирам. Сега вече предполагам имам необходимите знания и възможности, така че мечтата ми малко по малко е на път да се сбъдне.

Пожелай нещо на читателите! Благодаря за интервюто!

Пожелавам им да правят музика която идва от сърцето и душата, което сякаш е най-важното за един творец - музикант.