Темите на Chipson в Sonic B.A.N.G.

Има ли желаещи за участие в нов музикален конкурс? Годината е наситена с теми от всякакъв характер и съм сигурен, че музата е заляла много хора. Можем и да си изберем някоя конкретна тема, разбира се, подлежи на дискусии Желаещи?

Приятели,

Бихме искали да ви поканим да участвате в анкета, която изследва как музикантите и техните екипи в България се справят със своето ежедневие, съпоставено с положението на музикантите в други 12 европейски страни и САЩ.

Анкетата се провежда вече 6 години, но за пръв път това ще стане и България. 

Целта на изследването е да спомогне за изграждането на коректни нива на приходи от авторски възнаграждения и други приходи за всяка една от държавите, като предоставя на институции и организации, от които зависят решения в тази посока информация за реалните нужди на музикантите и техните екипи. Подобни изследвания вече са послужили на унгарски и словашки организации за колективно управление на права да увеличат приходите на музикантите, които те представляват.

Може да научите повече за историята на това изследване, за партньорите му в различните страни, както и за правилата на обработката на данни (на английски език) тук: https://survey2019.ceemid.eu/

Попълването на анкетата се извършва тук: https://www.surveymonkey.com/r/ceemid19_sonic?lang=bg

В горния десен ъгъл, може да изберете език, на който желаете да я попълните.

Анкетата може да се попълни анонимно или полу-анонимно. Тези, които я попълнят анонимно няма да е възможно да бъдат идентифицирани, а подадените от тях данни ще бъдат използвани единствено за изготвянето на отчети, подобно на споменатите по-горе такива за Унгария и Словакия. Изледването и анализите се извършват от двама независими професионалисти - Daniel Antal и Sanne de Roever. Същите няма да имат възможност да разпознават участниците в анкетата, а също така и няма да предоставят каквато и да било пЍ рсонална информация към трети страни.

Анкетата е структурирана на 5 блока от въпроси: 1) вашите работа, разходи и приходи от изпълнения на живо през последните 12 месеца, 2) вашите звукозаписи, 3) вашата работа като композитори, 4) безвъзмездна финансова помощ, за която сте кандидатствали, 5) няколко незадължителни въпроси, чрез които съпоставяме вашия стандарт на живот и възгледите ви с данни, с които вече разполагаме от предходни анкети за други хора.

Всеки блок от въпроси отнема около 5 минути за попълване. Това означава, че попълването на целия въпросник ще ви отнеме около 20 или повече минути.

Участниците в анкетата, които искат да получат обратна връзка за това какъв е потенциала на тяхната музика за чуждестранни пазари, както и да получат някои съвети за изграждане на кариерата им могат да използват това приложение за да генерират таен идентификационен код, както и да предоставят имейл адрес, на който да получат резултатите от анкетата след около 2 месеца. Приложението не идентифицира никаква лична или финансова информация, а само музиката ви в Spotify. Ще бъдат анализирани музикалното съдържание и инжЍ нерното качество на музиката. (Музикантите, чиято музика не е в Spotify, но биха искали да участват в този експеримент, трябва да прочетат следните инструкции на английски език.) Можете да вземете решение за това дали да участвате по този начин в анкетата и в началото и в края на попълването и.

Ако попълните идентификатор и предоставите имейл адрес, ще получите обобщени резултати за вашите финанси, кариера и качество на музиката, съпоставени с други музиканти в България, Балканите, както и такива във Великобритания и САЩ. Ако не ни предоставите такава информация, попълненото в анкетата от вас ще се използва само за изготвянето на средните резултати за България.

От името на Sonic B.A.N.G. и Amadea Music,

Димитър Димитров (Chipson) 

Последните 2-3 седмици попаднах на няколко "ТОП" класации по различни български медии, които, в зависимост от редакционната политика и цел, подреждат 5 или 10 български парчета. И ми стана мъчно... много мъчно. Не бих коментирал конкретните музикални достойнства на всяко участващо в тези класации парче (защото има и такива, които си заслужават), но ми е мъчно, защото съм чувал и зная, че сред авторите дори само в този сайт има далеч по-стойностна музика, която обаче остава "нереализирана". Умишлено поставям кавичките, защото под "реализация" имам предвид популяризирането на качествена музика в национален медиен мащаб, а не само в тесен кръг или на няколко (но малко на брой) локални стейджове/клубове. Причините за всичко това са много и не са от днес - западането на българската музика (онази, която присъства в медиите ни, подчертавам) е факт от много (дори десетки) години. Най-лошото обаче е, че самите медии явно нямат нищо против това - всички тези (радио или телевизионни) предавания са външна продукция и медията единствено се интересува от финансовите постъпления, а не от качеството на съдържанието. Качеството на съдържанието пък отдавна няма връзка с популярността на дадено предаване (заради всеобщото западане на изискванията и културата на аудиторията). Жалко, много жалко. Още по-мъчно ми става, че усилията и на електронните медии или по-конкретно независимите сайтове, като този тук, които се опитват да дават свободна изява за качествена музика, се оказват напразни и се ограничават дори основно от самите потребители. Хубава музика има, но...

За много години, приятели! Пожелавам на всички на първо място да бъдете здрави - вие и вашите близки. Следвайте мечтите си, не се отказвайте от тях, но не бъдете егоисти и споделяйте своето щастие, за да правите и други хора щастливи. Нека музата бъде с вас през цялата 2019-та!

Скъпи приятели, наближава края на годината - време за празници и почивка. Пожелавам на всички весело и незабравимо празнуване! Сигурен съм, че много от вас ще се сдобият с муза през това време и ще се радвам, ако споделят творческите резултати от тази муза след това с нас тук

Малко се учудвам, че се налага пак да правя напомняне към участниците в конкурса, които все още не са подали номинации. Няколко пъти изпращах писма и ще го направя пак поединично, но в момента все още има 10 човека, които попадат в графа "дисквалификация". В същото време за тях вече са подавани номинации от други хора, тоест по този начин те самите губят, защото няма да участват в крайното класиране. Няма да пиша имената на хората, но се надявам до края на месеца (следващата седмица) да получим техните номинации.

Междувременно приканвам и всички останали потребители да уважат труда на колегите си и да изпратят своите номинации, като подкрепят онези, които искат да спечелят.

Успех на всички!

Към всички участници в настоящия конкурс - напомням отново правилото, което изисква от всеки участник да подаде номинации. Номинациите могат да се подават до края на октомври - има достатъчно време, но правя това напомняне, защото всички имаме навика да оставяме нещата за последния момент... когато често забравяме Успех!

Дойде време за номинации в конкурса тази година

От днес можете да подавате номинации на адрес https://www.bg-sonic.com/competitions/current_nominations/. Номинирането се прави по групи - изберат се по 5 произведения за всяка от двете групи (песен и инструментал) и така се определя позиция от 1 (най-висока) до 5 (най-ниска) за тях. Няпомням, че всеки участник в конкурса е длъжен да подаде номинации - в противен случай следва дисквалификация. Крайният срок за подаване на номинациите е 31-ви октомври.

Успех на всички!

"Последно повикване" за участие в конкурса Изтича срока за регистриране на произведения. Напомням на всички, които искат да се включат, че освен да качат парчетата в профилите си, трябва да ги запишат и в самия конкурс на адрес https://www.bg-sonic.com/competitions/current_registration

Приятели, остават малко повече от две седмици за регистрация в тазгодишния конкурс на Sonic B.A.N.G. Включете се в летния плейлист със свой инструментал или песен. От вас музиката, от нас наградите

Приятели, освен новия сайт, в последните месеци се работеше усилено и върху създаването на мобилно приложение за Android, което да работи с данните от Sonic B.A.N.G. Започнахме работа върху такова приложение, защото една от основните функции на сайта е възможността човек да си пусне лично организиран плейлист с музика по зададени от него критерии (любими парчета, парчета от конкретни жанрове/стилове, парчета от конкретен автор и т.н.). Разбира се, това може да се случва и в сайта, но се оказа, че има немалко хора, които биха искали да могат да го правят и на телефоните си. Сайта работи и в мобилни браузери, но със сигурност не така ефективно, както би могло да работи едно мобилно приложение.

Затова първата версия на мобилното приложение Sonic B.A.N.G. е на път да бъде завършена. Всъщност готова е бета-разработката на това приложение и бих искал да помоля всеки, който има желание да участва в процеса на тестване и пръв да пробва приложението, да ми пише, за да му изпратя APK инсталационния файл. Надявам се наличието на такова приложение да зарадва онези, които искат да имат достъп до музиката в сайта на телефона си.

Приятели, днес стартира регистрацията за участие в Конкурс #2017!. Регистрирането е достъпно до 31.07.2017г.

От тази година в рамките на новия сайт има няколко промени в правилата за провеждане на конкурсите. За да улесним цялата процедура, участието в конкурса, както и подаването на номинации, вече ще се правят след оторизация в личните профили на потребителите. Друга важна промяна е групирането на участващите в конкурсите произведения - групите вече са две и не са разделени на жанров принцип, а ще бъдат "Песен" и "Инструментал". В останалите условия и правила за участие са направени промени основно с цел изясняването им. Премахнати са и някои ограничения.

Всички актуални правила и условия за участие в конкурса се намират тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current_regulations

Наградите за новия конкурс са описани тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current_awards

Регистрацията в конкурса се прави тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current_registration

Желая успех на всеки, който се включи!

Много се чудих дали да отварям тема... за Евровизия Даже тези дни в една дискусия със Сашо (PaXMaHuHoB) във фейса си обещахме да не коментираме много Но понеже нямам намерение да хейтя, все пак ми се иска да си кажа мнението и най-вече да разбера какво мислят други хора, за които музиката не е просто "шум в слушалките".

Когато за пръв път чух с каква песен ще се явява Кристиян за България, бях доста скептичен. Песента не е никак лоша - напълно конвертируема съвременна поп балада, има запомнящ се рефрен, момчето има хубав глас, а студийния запис е много добър (имайки предвид, че на живо се видя, че трудно хваща високия фалцет). Само че някак не ми звучеше като достатъчна, за да спечели конкурс, в който всеки се опитва да изпъкне - кой с цвят, кой с крясъци, кой с постановка и т.н.

После обаче гледах песните от втория полуфинал (първия го пропуснах). И бях изумен колко не-музика може да се предлага на подобни конкурси. Прегледах и песните, които не бях гледал на живо. После дойдоха и песните на останалите страни, които директно се кладират на финала. Оставяме настрана няколкото очевидни кавъри (няма да хейтя и да ги наричам кражби), но моето лично мнение е, че на фона на общото, песента на Кристиян си беше не за първо място, а за друг конкурс.

И тук идва огромната ми дилема... ако все пак приемаме събитието Евровизия като някакъв вид допълващ фактор за музикални тенденции (допълващ, защото първичният/основен фактор винаги са комерсиалните гилдии, които финансират свой собствен продукт и го налагат - имаме си предостатъчно примери от пошлата ни комерсиалност в България), то какъв извод можем да си направим изобщо за развитието на музиката, поне що се отнася до Европа? Със сигурност не можем да кажем, че Евровизия изолира качествената музика изначално, защото знаем, че по правило във всяка страна се провеждат проучвания и конкурси за това коя точно песен да я представлява на финалите. Това значи, че който пожелае, може да се яви. Също така означава, че ако аудиторията има желание, би могла да влияе при избор на някоя пълна простотия. Или поне в идеалния случай това би трябвало да работи. Ние вече няколко пъти правихме лош избор, но явно не протестирахме достатъчно и съответно бяхме излагани на сцената от някакви музикални недоразумения. Тогава обаче изборът у нас се правеше по малко странен начин. Последните 2-3 години процедурата е подобрена, поне според мен, и това личи в избраните песни за нашата страна. Съмнява ме никъде другаде да не са минавали по този път, затова и ме учудва какво виждам и чувам на финалите.

Та в резюме, проблемът ми всъщност не е със самата Евровизия, а с това какво показва Европа като текущо музикално развитие и нормално ли е да продължава да се изтъква, че преди Х десетки години някакви много яки звезди (Селин Дион, като най-ярък пример) са блеснали именно на този конкурс. По груби мои сметки (които може да не са съвсем коректни), над 70% от участниците тази година са продукт на някой от многото телевизионни музикални формати. Пак по мое сметки и впечатления, по-малко от 20% от авторите/изпълнителите на представените песни на финалите през последните години имат каквото и да е успешно развитие след конкурса другаде, освен на местно ниво в собствената си страна. А някои даже в собствените им страни не искат да ги слушат (справка - човекът-глас ааааааа УЖАС! ). Тогава какъв точно е смисълът от такова упражнение?

Добре дошли в новия сайт, приятели Както сами ще се убедите, голяма доза от архитектурата на вече познатия сайт е запазена с цел да ви улесни в прехода към новия. В същото време визията е обновена и съобразена с нуждите за бърз и лесен достъп до всички важни функционалности. Разбира се, технически сайта също е подобрен и ще продължава да се подобрява в бъдеще, така че никога не спирайте да споделяте своите мнения, желания и препоръки!

Да са живи и здрави всички именници от вече изминалия Гергьовден! Малко на няколко патерици сме от повода, но все пак по-добре късно, отколкото хич

Честит празник, приятели!

Приятели, поставям тази тема като акцент в сайта и тя ще стои известно време отгоре, защото искам да обсъдим някои важни неща. Разбира се, става дума за самия сайт. Някои от вас вече знаят, че последните месеци се работи по нова версия на цялата платформа. Скоро се надявам да мога да дам достъп на желаещите да участват като "тестери". Междувременно обаче искам да помоля за продуктивна дискусия, в която да разбера какво бихте очаквали, искали и търсили в бъдещата платформа. Досегашните ъпгрейди на сайта бяха базирани както на мои лични идеи за развитието му, така и на желания от самите потребители. Технически няма почти нищо невъзможно. По-важното обаче е да се запази смисълът и посоката на самия проект, а той винаги ще бъде поле за представяне, популяризиране и коментиране на българска авторска музика. Тази основа може да се надгражда, да се обогатява и да става по-модерна и удобна. Много нови неща в тази посока са вече предвидени в бъдещата версия. И въпреки това, моля, споделете вашите идеи и очаквания, независимо какви са те и колко са смели. Ще обсъдим и аргументираме всичко в полза на това Sonic B.A.N.G. да бъде още по-добър за всички.

Коментарите по тази тема ще излизат както обикновено в общия канал. Темата ще може да се чете и в общия форум. Полето-акцент ще бъде активно и при клик ще отваря прозореца за прочит на всички коментари и добавянето на нови такива.

Приятели, чуйте промо-микс от дебютния албум на Atriell в неговата Facebook страница, както и в YouTube.

Приятели, моля за извинение за това, че в последно време не ме виждате да пиша тук, да коментирам произведения или да отговарям на съобщения. През последните 10-тина дни преживявам тежък период с боледуване на член на семейството и не съм в кондиция за нищо друго. Ще подновя работата по новата версия и поддръжката на портала след като премине първия етап на кризата. Благодаря ви за разбирането.

Време е КОНКУРС №14 да започне

По традиция, началото на конкурса е на 1-ви септември. Крайната дата за регистрация в конкурса е 20-ти октомври.

А сега най-важното: от тази година въвеждаме нова/стара схема за провеждане на конкурса, а именно - отпада разделянето на три групи и вместо това всички произведения ще се състезават в една обща група. Със сигурност тази промяна ще изненада  някои хора, но от името на целия екип на Sonic B.A.N.G. тук ще насоча вниманието на всички към заглавието на самия конкурс. То гласи "за оригинална песен/композиция", а не за "най-добро парче в жанр...". С други думи - от самото създаване на конкурса преди повече от 10 години неговата единствена цел е била да определи интересното, новото, любопитното, оригиналното в композирането на музика, а не популярното и комерсиалното. Преценихме, че е крайно време да припомним този смисъл и да върнем формата към онзи, който действително водеше до състезание между оригинални идеи. Хубавите идеи не се оценяват с техния жанр - оригиналната музика е такава независимо от стила й. Искрено се надяваме всички да разберат правилно смисъла на онова, което правим.

Пожелаваме успех на всички участници в конкурса!

Макр че вече сме август и това пожелание сигурно е закъсняло за много от вас, искам да пожелая приятна почивка, весело лято и натрупване на много нови музи през горещите месеци Очаквайте през септември началото на новия конкурс! А заедно с него и новината, че в момента се работи по трета версия на портала, разбира се включваща още по-добро и полезно изживяване за всички тук!

Тъй като наскоро получих задочен упрек (а и преди се е случвало) за това, че в сайта няма моя музика, реших да поправя тази "грешка" и да кача творчеството си Всъщност, досега не съм го правил, защото моето присъствие тук е основно с цел да поддържам и разработвам портала, както и да изпълнявам основната роля в комуникацията и рецензирането на произведенията. Присъствието на моя музика донякъде би отклонило вниманието (ми). Друга важна причина да не качвам свои неща тук досега беше фактът, че на практика не съм написал и една нота от вече 6-7 години... по най-различни причини. Така че, всичко, което ще чуете в профила ми, е създадено отдавна - започвайки от 1999-та година и приключвайки до 2007-ма. Парчетата в първите два албума буквално показват прохождането ми в музиката, така че не се стряскайте от качеството на звука - тогава имаше само тракери под DOS и много лоши семпли Тези от последния албум пък са съвместно творчество с Жоро Стрезов в рамките на проекта Creabilis - логично те и звучат най-добре, а и именно те представят текущата ми жанрова нагласа като композитор. Надявам се някой ден в бъдещето да продължа с това хоби.

Много любопитно - над 100 профила са с невалидни мейл адреси за комуникация с екипа на сайта. Още по-любопитното е, че една част от тях са на хора, с които сме се виждали вече (не са нови потребители, нито такива тип Слушател) и с някои от тях дори комуникираме периодично в Skype, в други мрежи и т.н. И макар да са избрали абонамент за бюлетините ни, те няма как да бъдат информирани за неща като предстоящото събитие, просто защото мейлите им в профилите не съществуват (вече). Липса на интерес, предполагам...

Честит имен ден на всички за вчерашния (на патерици) и днешния ден! Ще ви напомня да почерпите със закъснение като се видим

Остават само 10 дни до крайния срок за подаване на номинации в конкурса, а респективно и до финала на самия конкурс! За всеки, който все още не е подал своите номинации и има желание да го направи: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/nominations.

Няпомням, че всеки участник в конкурса е длъжен да подаде номинации - в противен случай следва дисквалификация. Към момента има 7 автора, чиито произведения подлежат на дисквалифициране именно заради неподадени номинации. Някои от тях дори се намират на сериозни позиции във временното класиране, но ако не подадат номинациите си, разбира се, няма изобщо да присъстват в крайното класиране. Този път няма да публикувам списък с имената на хората, които не са подали номинациите си, поради което могат да бъдат дисквалифицирани.

Ще добавя и още нещо - към този момент все още има 3 автора, които са гласували за себе си и заради това техните произведения също подлежат на дисквалифициране. Преди време обявих, че тази година давам шанс тези грешки да бъдат поправени, като всеки автор следва да се свърже с мен и да ми изпрати коригираните си номинации. В противен случай, след края на етапа по номиниране, те ще бъдат дисквалифицирани.

Успех на всички участници!

Ще си позволя да отпусна леко "синджира на правилата" тази година, защото виждам, че има цели шестима участници в конкурса, които подлежат на дисквалификация заради това, че са номинирали сами себе си. Някои от тях са били скромни и са се поставили на 5-то място, като по този начин са си дали само една точка. Други обаче се поставят на първо място. А проблемът всъщност е в това, че според правилата за провеждане на конкурса, всеки номинирал себе си директно ще бъде дисквалифициран.

По изключение тази година ще дам шанс на "провинилите се", като ги приканвам да ми изпратят на chipson@bg-sonic.com номер на произведение от тяхната група, с което да заменя позицията, на която са избрали себе си в номинациите. Ако не го направят до 20.12.2014, ще бъдат автоматично дисквалифицирани.

Начало на номинациите в XIII-ия конкурс на Sonic B.A.N.G.!

Дойде време за номинации в конкурса. Номинирайте тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/nominations. Номинирането се прави по групи - по 5 произведения за всяка от трите групи.

Успех на всички участници!

Завърши регистрацията в XIII-ия конкурс на Sonic B.A.N.G.!

Тази година имаме общо 47 участващи произведения от 32 автори, разпределени по групи както следва:
- Група А (Pop, Rock, Jazz, Easy Listening): 25 произведения.
- Група B (Electronica, Rap & Hip Hop, RnB & Soul): 10 произведения.
- Група C (Classical, Film Music/Soundtrack, New Age, World/Folk): 12 произведения.

Всички произведения можете да чуете тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/competitors. Срокът за преслушване на участниците е 31.10.2014 г., след което стартира подаването на номинации.

Успех на всички участници!

Приятели, днес стартира XIII конкурс за оригинална песен/композиция на Sonic B.A.N.G. Правилата за провеждане на конкурса остават непроменени от миналата година (https://www.bg-sonic.com/competitions/current/regulations). За сметка на това имаме (отново) по-богат награден фонд, като списъка с всички награди можете да видите тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/awards

Кратка схема за провеждане на конкурса:

• Етап по регистриране за участие: 01.09.2014г. до 20.10.2014г. в 24:00 часа.
• Етап по преслушване: 21.10.2014г. до 31.10.2014г. в 24:00 часа.
• Етап по подаване на номинации: 01.11.2014г. до 20.11.2014г. в 24:00 часа.
• Обявяване на крайното класиране: 22.12.2014г.

Успех на всички!

Не знам защо така от всички музикални събития, вниманието ми най-много е привличано от тези свързани с Дриско Накрая ще се окаже, че всъщност не изпитвам негативни чувства към това момче, а тъкмо обратното

В случая попаднах на следната новина: СЕМ искали да спират видеото на онова парче на Дриско с Мария Илиева. Изобщо няма да се спирам на "качествата" на самото парче - в България от много години сред комерсиалната музика (наблягам, комерсиалната!) не е излизало нищо качествено. По-интересното е, че съм напълно съгласен с логиката на Дриско - ако ще спират неговото парче, да спрат и чалгата, а и всички R&B/Rap парчета от чужбина. Просто защото текстовете им са едни и същи - колкото псувни и простотии има в едните, толкова има и в другите.

Разбира се, нямат шанс да ги спрат, защото особено за вносните става дума за поток на едни сериозни кинти между компаниите, които държат и разпространяват правата за излъчване, а при чалгата... там работата е ясна

Всъщност проблемът не е в това, че Дриско е "сътворил" вълшебен текст с вълшебни думички. Проблемът е, че той и други като него пишат такива текстове, защото именно това очаква "аудиторията". Ако на днешните подрастващи им говориш/пееш за абстрактни и възвишени неща или ценности, най-много да те погледнат съчувствено, а по-вероятно да откараш някоя псувня и среден пръст. Докато "модерните родители" се кефят на това децата им да използват същия език и да имат културата на гетото, няма как да се очаква нещо различно от комерсиалната култура в страната - in general.

Апропо, все по-трудно ми става да си представя какви са ми шансовете да възпитам собствения си син да уважава ценности, които просто ще липсват в обкръжението му. За него това би било шок и неразбиране - защо ще го уча на нещо, което няма да види никъде... Отворен въпрос.

Приятели, моля не ми се сърдете, че не правя коментари на новите парчета в последните дни - тази година реших докато съм на почивка да си почина и от това, така че ще преслушам всичко ново след 18-ти Слънчеви поздрави на всички от мен!

Честит имен ден на всички колеги, които празнуват днес! Случайно, или не, двамата greatest потребители в този портал носят името Георги, така че очаквам при удобен случай да почерпят Наздраве и на всички останали, разбира се!

Честит празник на всички! Христос Воскресе! Пожелавам ви всички усмивки от този Великден да са с вас през цялата година.

Моля за извинение всички, които днес в рамките на последните няколко часа са имали трудности при ползването на сайта - направихме миграция на целия портал на нов хостинг сървър и временно някои хора са виждали все още стария сайт, докато други са работили вече на новия. По тази причина някои постове от днес липсват, но като цяло няма загуби на произведения или друг вид информация.

"България не ме обича, а аз съм ебати пича" - тази реплика на Ъпсурт добре обрисува манталитета на немалко българи, които по една или друга причина са се изказвали не особено подготвени, когато някой не признае "постиженията им". Тези дни се е изявил в подобен стил още един такъв талант, този път от нашия музикален бранш - Рут Колева (прочетете статията тук). Личното ми мнение за нейните професионални качества в случая няма значение - стана ми любопитно и прочетох статията, а ми е интересно и какво мислят хора от бранша, които явно не са на нейното ниво, щом все още са в България

Вече са ясни датата, часът и мястото за награждаването в XII конкурс на Sonic B.A.N.G. Събитието ще се проведе на 22.02.2014 г. (събота) от 18:00 часа на третия етаж на ресторант О!Шипка на улица Шипка номер 11 в София (https://www.oshipka.bg/restaurants/).

Очакваме всички желаещи да присъстват, а ако някой от победителите не дойде, ще се възползваме от наградата му по най-удачния начин Разбира се, още две имена не са обявени в списъка с печелившите, така че при всички положения всеки участник в конкурса има шанс да заеме тези позиции

И победителите са...

XII конкурс на Sonic B.A.N.G. завърши. Честито на тримата победители в отделните групи (Стефан Дулов, Steve-N и Atriell) и поздравления за техните подгласници! Ще очакваме всички на награждаването, за да се поздравим на живо

Скоро очаквайте информация за датата и мястото на предстоящото събитие за награждаването. Тогава ще станат ясни и останалите участници, които ще получат наградите от Амадеа Мюзик и Борислав Славов.

Обръщам се и към хората, които останаха дисквалифицирани - ако някой от вас е подал номинации от друг e-mail адрес и поради това не е било възможно да се отчете вот към участник, моля, пишете ми, за да направим проверка и да коригираме таблицата. Резултатите ще се обновят автоматично - гласовете, които са подадени за вашите произведения не са изгубени и се пазят, просто са скрити от крайния списък.

Вчера случайно попаднах по телевизията на финала на един конкурс за песен - Зелената песен на България. Та, конкурсът беше спечелен от Криско с една песен, която нито имаше музикални качества (композиция, аранжимент, творчески характер in general - кръгла нула), нито изобщо беше изпята нормално (сигурно грешката е в липсата на достатъчно ЪЪЪ и ААА в текста, които той "пее" прекрасно иначе), нито пък текста имаше заслужаващо вниманието съдържание. В същото време имаше поне 2-ма други изпълнители, които най-малкото си изпълниха парчетата професионално, а и самите парчета имаха някакви достойнства.

Но не сравнението между участващите песни е темата... След като видях това по телевизията се замислих сериозно - дали най-логичното след тази случка не е следващият представител за България на Евровизия да е именно... Дрис... опс - Криско!?

Завърши регистрацията в XII-ия конкурс на Sonic B.A.N.G.!

Тази година имаме общо 56 участващи произведения от 36 автори, разпределени по групи както следва:
- Група А (Pop, Rock, Jazz, Easy Listening): 28 произведения.
- Група B (Electronica, Rap & Hip Hop, RnB & Soul): 14 произведения.
- Група C (Classical, Film Music/Soundtrack, New Age, World/Folk): 14 произведения.

Всички произведения можете да чуете тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/competitors. Срокът за преслушване на участниците е 24.11.2013г., след което стартира подаването на номинации.

Успех на всички участници!

Приятели, на 25.09.2013г. (тази сряда) стартира XII конкурс за оригинална песен/композиция на Sonic B.A.N.G. Правилата за провеждане на конкурса остават непроменени от миналата година (https://www.bg-sonic.com/competitions/current/regulations - за съжаление чак сега видях, че в мейла линка не работи )

Кратка схема за провеждане на конкурса:

• Етап по регистриране за участие: 25.09.2013г. до 05.11.2013г. в 24:00 часа.
• Етап по преслушване: 06.11.2013г. до 24.11.2013г. в 24:00 часа.
• Етап по подаване на номинации: 25.11.2013г. до 05.01.2014г. в 24:00 часа.
• Обявяване на крайното класиране: 06.01.2014г.

Успех на всички!

Оглеждайте се за новости в портала и открийте начина да си пишете лични съобщения Това, заедно с няколко подобрения в работата и ползваемостта, вече можете да видите онлайн. Скоро ви очакват и още допълнителни функции, а през септември (по първоначален план) ще стартира и новия конкурс на Sonic B.A.N.G. - бъдете готови!

Приятели, решихме още веднъж да ви изненадаме, като направим портала още по-приятен и лесен за ползване и комуникация помежду ни. Надявам се да сме постигнали ефекта, за който спомена Aresius при последните обновления миналата година: "Тамън когато си мисля, че вече няка какво друго да се прави по него, за да стане по-добър, и БУМ! Изненада!"

И така, от днес са активни следните нови функции и подобрения:

• Публикуване на мнения директно от социалния канал на начална страница и администрацията на всеки профил. Този модул ще ни позволи да споделяме бързо всичко, което искаме, без да е необходимо да влизаме в управлението на профила, нито да се чудим какво заглавие да добавим. Запазени са функциите за форматиране на съдържанието на тези мнения.
• Във връзка с добавените нови записи тип Мнения, записите от тип Новини са премахнати от профилите, като всички съществуващи новини за всички потребители са прехвърлени автоматично като Статии, заедно с коментарите към тях.
• Подобрения в социалния канал. Направени са няколко визуални и потребителски промени, които да улеснят ползването на социалния канал и най-вече прочитането на съпътстваща информация главно при коментари към материали (възможност за прочит на коментирания материал на място, без да е нужно да се сменя страницата).
• В организирането и изчисляването на рейтинга в класациите са добавени нови компоненти, които да отразят пълното представяне на потребителите в портала и по този начин да се покаже действителната подкрепа, която те намират сред всички потребители.

Награждаване в XI конкурс

НОВО: Събитието ще се проведе на 09.03.2013 г. (събота) от 18:00 часа на третия етаж на ресторант О!Шипка на улица Шипка номер 11 в София (https://www.oshipka.bg/restaurants/).

---

Приятели, в момента подготвяме всичко необходимо за събирането по случай връчване на наградите в XI конкурс на Sonic B.A.N.G. Разбира се, това няма да е единствената тема на вечерта, както са доказали всички досегашни събития

Към момента датата, която планираме, е 10.03.2013 - пада се неделя, след един месец.

Все още има възможност за промени в датата, така че моля който има притеснения, че няма да може да присъства в този ден (особено сред тези, които имат да взимат награди хаха ), да пише тук и да коментираме възможностите.

XI конкурс на Sonic B.A.N.G. завърши!

Ето, че и този конкурс завърши Вчера беше последния ден, в който се приемаха номинации и от днес са ясни резултатите. Разбира се, ще генерираме малко "съспенс" и ще ги активираме утре, за да започне седмицата подобаващо Утре ще честитим на победителите и ще успокояваме загубилите

Отсега е рано да съобщим дата за награждаването, а знаете, че там ще бъдат обявени още 3 награди в конкурса (които не се базират на номинациите). Скоро ще имаме информация и по този въпрос!

За съжаление, наложи се да добавим двама автори с общо три произведения към дисквалифицираните поради неподадени номинации. Можете да видите кои са те в списъка с участници. Направен е ръчен преглед на всички записи и за още 4-ма застрашени от дисквалифициране се откри, че са се регистрирали за участие с един e-mail, а са подали номинации с коренно различен. Моля всички за уважение, защото ако използвате едни и същи имена или адреси, няма да се налага да полагаме излишен труд, а и надали е толкова трудно.

В случай, че някой има претенции към дисквалификацията си, нека ми пише, за да обсъдим проблема.

5 дни до финала на XI-ия конкурс на Sonic B.A.N.G.!

Остават само 5 дни до финала на XI-ия конкурс на Sonic B.A.N.G.!

Етапът по подаване на номинации продължава до 26-ти януари. Съгласно правилата за провеждане на конкурса, всеки участник е длъжен да подаде номинации - в противен случай следва дисквалификация.

Ето списък на участниците, от които все още нямаме подадени номинации (давам имената по начина, по който са регистрирани в конкурса, а не като потребители в портала):

• Димо Мичев § Валерий Пианков
• Shivoham
• Lowhum
• Jordanfon
• DJ DeamoN ReapeR
• Камен Николов
• Rubik
• Stefan Petkov
• Anna Zenita
• Leaf

Възможно е някой от тези автори да е подал номинация, но нито потребителското му име да съвпада с това от конкурса, нито e-mail адресът му. В този случай системата няма как да отбележи автоматично номинацията и да я обвърже с произведението от конкурса. Номинацията ще бъде зачетена за крайното класиране, но произведението ще бъде дисквалифицирано! Моля тези автори да ми пишат, за да проверя, потвърдя и "отметна" и техните номинации.

Можете да подавате своя вот на този адрес: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/nominations

Успех на всички!

"Пайнер" взема пари по програма за конкурентноспособност... мнения?

"Повишаване на конкурентоспособността на "Пайнер Медиа" ООД на вътрешния пазар чрез модернизация на оборудването" - това е формалното заглавие на проекта, по който "Пайнер Медиа" ООД ще получи близо 2 милиона лева от Европейски съюз по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". От ден-два са се развихрили страхотни страсти по темата. Много представители на музикалната и артистичната гилдии приканват към протести (неясно срещу какво точно) и, разбира се, обратното - много привърженици и служители на Пайнер се заяждат с първите. Накратко - вечната борба между чалгата и "всички останали", само че този път в сянката на един силно финансов щрих.

От една страна ми е смешно, че се разгаря скандал сега, след като тази кандидатура за парите е ясна от година и половина, та на всичкото отгоре след няколко месеца на практика приключва изпълнението на проекта и усвояването на парите.

От друга страна това е поредният повод за скандализиране на общественото мнение на тема чалгата и има ли почва тя у нас. Всъщност почва има, най-малкото защото огромен процент българи не само я слушат за удоволствие, но и са допринесли за приемането на термина "чалга култура" чрез поведението и възгледите си, лишени от култура и стремеж за развитие.

И от трета страна, бих добавил, финансовия щрих тук за мен значи много - той доказва силата на завистта в нашия манталитет, защото ако не ставаше дума за пари, вероятно този скандал нямаше да съществува сега. До голяма степен инициаторите изпитват завист и тук проблемът не е дали парите трябва да отидат за чалга или за кино (например) - проблемът е, че някой друг, а не тези инициатори на скандала се е сетил да кандидатства за тези пари. Въпрос на инициативност. Останалото е въпрос за "качеството на материала", още повече, че сме в пазарна икономика, включително по отношение на културата, така че - каквото се търси, това ще се предлага.

Всъщност Пайнер се подиграва с всички, които "мразят чалгата и чалгарите" - кандидатства и печели проект по програма за конкурентноспособност, при положение, че на практика тази музика няма конкуренция в страната (в цифрово изражение на реализираната музика на живо и като записи), а самите Пайнер са лидери сред останалите фирми в този жанр.

Вие как мислите?

---

Малко инфо по темата:

https://saprotiva.org/artisti-tvorci-na-bunt-sreshtu-chalgata/
https://umispublic.minfin.bg/srchProjectInfo.aspx?org=beneficient&id=68435
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/01/15/pliueneto-po-chalgata-ne-ni-pritesniava-smeshno-e-brani-se-painer.177656

Добър певец или добър sound engineer - кое да изберем

Честит имен ден

Приятели, честит имен ден на всички Ивановци и Йордановци - за вторите на патерици (и разбира се производните на тези имена)!

Очакваме вашите номинации в конкурса

Етапът по подаване на номинации в XI-ия конкурс на Sonic B.A.N.G. продължава до 26-ти януари. Не забравяйте, че всеки участник в конкурса е длъжен да подаде номинации - в противен случай следва дисквалификация. Номинирането се прави по групи - изберете 5 произведения за всяка от трите групи и определете позиция от 1 (най-висока) до 5 (най-ниска) за тях.

Можете да регистрирате своя вот на този адрес: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/nominations

Успех на всички участници!

Честита Коледа, приятели!

Честита Коледа на всички колеги и приятели в Sonic B.A.N.G.! Пожелавам ви да сте здрави и да носите духа на светлия празник винаги в себе си. И нека музата бъде с вас

Подаването на номинации в конкурса започна

Стартира етапа по подаване на номинации в XI-ия конкурс на Sonic B.A.N.G. Можете да регистрирате своя вот на този адрес: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/nominations

Номинирането се прави по групи - изберете 5 произведения за всяка от трите групи и определете позиция от 1 (най-висока) до 5 (най-ниска) за тях.

Няпомням, че всеки участник в конкурса е длъжен да подаде номинации - в противен случай следва дисквалификация. Крайният срок за подаване на номинациите е 26.01.2013 г.

Успех на всички участници!

Нови функции в Sonic B.A.N.G.

С радост анонсираме, че следващият етап в развитието на Sonic B.A.N.G. е завършен и в портала са активирани много нови функционалности. Заедно с добавените модули, за улесняване достъпа до всички функции е направена и промяна в начина на работа и навигацията. Ето описание на всички нови неща:

• Социален канал: В началната страница на портала е активиран нов модул, който представя всички събития от последните 7 дни. Модулът дава възможност както за проследяване на събитията, така и за директно публикуване на коментари към тях. Записите могат да се следят в общ канал, както и да бъдат филтрирани по вид (нови произведения, новини, потребители, статии, коментари и т.н.). Секция "ТОП" от филтъра представя предпочитаните потребители и произведения - функция, която съществуваше и в предишната версия на портала.
• Разширени профили: В портала вече могат да се регистрират не само автори на музика, но и издатели, студиа, продуценти, слушатели и изпълнители. Целта е разширяване на аудиторията и предоставяне на възможност на всички страни за пълна и свободна комуникация помежду им.
• Управление на профил: Достъпът до вход и администрация на профила е изнесен в нов панел в горния десен край на портала, от където всички функции и инструменти ще са на разположение на потребителите по всяко време.
• Проследяване на коментари: В новия панел за управление на профила са добавени функции за проследяване на всички получени нови коментари върху теми (статии, новини, произведения и т.н.), които всеки потребител е коментирал. Индикатори за получените нови коментари ще се появяват директно в панела в горния десен край. По този начин всеки потребител ще може да следи автоматично дискусиите, в които самият той участва. В администрацията на профила са добавени секции за маркиране на теми и коментари като прочетени, както и премахването на абонамент към теми.
• Дизайн: Направени са промени в начина, по който се представя информацията в целия портал. Премахната е изцяло дясната колона, с което е разширена общата активна зона, в която списъците с различни видове записи са променени така, че да дават възможност за пълен преглед на място, без да се изисква прочит в отделна страница.
• Коментари: Към всички видове записи е добавена функция за директно коментиране, като по този начин се дава възможност за водене на дискусии от всяка точка на портала.
• Известия: Всеки потребител ще може да управлява (разрешава или забранява) получаването на e-mail известия от портала при нови събития - не само известията, които изпраща редакционния екип, но и такива за получени нови коментари.
• Embed код: В панела за управление на профила е добавена секция, от която всеки потребител може да вземе код, който да използва във външни сайтове и чрез който ще може да публикува директен достъп до произведенията си в Sonic B.A.N.G. в оригинален аудио плеър на портала.
• Sonic B.A.N.G. Badge: Подобно на кода за аудио плеър, всеки потребител ще може да използва и код, чрез който в чужди сайтове да публикува значка от своя профил в Sonic B.A.N.G.

Всички описани промени и допълнения в работата на портала са направени с цел улесняване на потребителите и осигуряване на възможност за пълноценна комуникация между тях в една нова социална мрежа за българска музика, където се срещат всички страни - от твореца, през издателя, до слушателя.

Благодарим ви за вдъхновението и подкрепата, които винаги сме получавали и са ни водили към нови идеи за развитие на този проект!

Регистрацията в конкурса завърши - чуйте участниците!

62 регистрирани произведения от 40 автора се включиха тази година в конкурса на Sonic B.A.N.G.!

В последния уикенд преди изтичане на срока за регистриране общият брой се увеличи с почти 50%. Група А остава начело с най-много участници - 26. На финалната права колегите-класици се активираха и в Група С вече има 20 участници, докато в Група В те са 16.

Сега ни предстои да преслушаме внимателно всички произведения и да определим своите фаворити. Периодът по преслушване ще продължи до 16.12.2012 г., след което ще подаваме номинации.

Тази година ще бъде още по-трудно - от това, което вече чух мога да ви уверя, че нивото както на композиционно/идейно ниво, така и на качеството на звука, е най-високо от всички издания на конкурса досега!

Пожелавам успех на всички участници!

2 дни до крайния срок за регистрация в конкурса

До изтичане на крайния срок за регистрация в конкурса остават само 2 дни! Към днешна дата имаме 44 състезатели, разпределени по следния начин:

• 20 в Група A (Pop, Rock, Jazz, Easy Listening).
• 13 в Група B (Electronica, Rap & Hip Hop, RnB & Soul).
• 11 в Група C (Classical, Film Music/Soundtrack, New Age, World/Folk).

Пожелаваме успех на всички участници!

Седмица преди крайния срок - 38 съзтезатели в конкурса

Остава една седмица до изтичане на крайния срок за регистрация в конкурса. Към днешна дата имаме 38 състезатели, разпределени по следния начин:

• 17 в Група A (Pop, Rock, Jazz, Easy Listening).
• 11 в Група B (Electronica, Rap & Hip Hop, RnB & Soul).
• 10 в Група C (Classical, Film Music/Soundtrack, New Age, World/Folk).

Впечатление прави третото място за групата на класиците, които досега винаги са били най-много

Пожелаваме успех на всички!

31 съзтезатели в конкурса на Sonic B.A.N.G.

Две седмици преди изтичане на срока за регистрация, в конкурса има 31 състезатели.

След предишния анонс с намигване към колегите-класици, днес участниците в Група C вече са с един повече от тези в Група B В същото време нямаме промяна на регистрациите в Група A, което е предпоставка да очакваме оспорвана борба за номинации в следващите фази на конкурса

Успех!

Втората седмица на конкурса донесе нови 12 регистрации

Случайно или не, през втората седмица от конкурса имаме отново 12 регистрации - общо 24 до момента Тенденцията за преимущество в група A (Pop, Rock, Jazz, Easy Listening) се запазва, а още по-интересен е фактът, че на второ място по брой регистрации са участниците в група B (Electronica, Rap & Hip Hop, RnB & Soul). Тоест, като че ли колегите от класическите жанрове пазят силите си за финалната права

Регистрираха се първите 12 участници в конкурса

Първите 12 произведения са вече регистрирани за участие в конкурса тази година. За разлика от миналата година (когато въведохме делението на групи за пръв път), този път сериозно преимущество има при регистрациите в група А - жанровете Pop, Rock, Jazz, Easy Listening

Успех на всички участници!

XI конкурс на Sonic B.A.N.G. започва!

Днес, 15.10.2012 г. стартира XI конкурс за оригинална песен/композиция на Sonic B.A.N.G.

С удоволствие искам да съобщя, че тази година имаме допълнителни награди за победителите, осигурени от Strezov Music Productions Ltd. Повече за наградите можете да прочетете тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/awards

Правилата за провеждане на конкурса остават непроменени от предишното издание. Можете да прочетете повече за тях тук: https://www.bg-sonic.com/competitions/current/regulations

Кратка схема за провеждане на конкурса:

• Етап по регистриране за участие: 15.10.2012г. до 25.11.2012г. в 24:00 часа.
• Етап по преслушване: 26.11.2012г. до 16.12.2012г. в 24:00 часа.
• Етап по подаване на номинации: 17.12.2012г. до 26.01.2013г. в 24:00 часа.
• Обявяване на крайното класиране: 27.01.2013г.

Успех на всички!

Sonic B.A.N.G. Facebook Communicator

За улеснение на всички потребители, създадохме страница на Sonic B.A.N.G. във Facebook, която е директно свързана с портала и в нея автоматично ще се публикуват всички нови материали (новини, статии, снимки, произведения) качени тук.

Добавете страницата в своя favourites списък (чрез Like) и новините ще бъдат част от основния feed.

Адрес на страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/pages/Sonic-BANG/399150146815480

Sonic B.A.N.G. забърква нови изненади

Здравейте, приятели.

Както анонсирах наскоро, в момента се работи върху още нови функционалности и изненади, с които да ви посрещнем наесен. Ето някои от тях:

• Старта на XI конкурс за оригинална песен/композиция на Sonic B.A.N.G.
• Функция "социален канал" с възможности за коментиране в реално време на новите публикации и произведения в портала. Този модул ще даде възможност на всички за проследяване и реакция на всичко ново в портала в реално време.
• Функция за проследяване на новите коментари върху теми, които ти си коментирал. Този модул ще ни даде възможност когато коментираме нещо, да получаваме известие, когато някой друг също запише коментар там след нас. Така вече няма да се налага когато някой коментира наше произведение, ние да запишем отговор в неговия профил, за да го види той по-лесно.
• Функция за инстантни коментари - възможност за добавяне на коментари върху произведения "на място" докато ги слушате, без да е нужно да се зарежда профила на автора.
• Sonic B.A.N.G. Badge. Подробностите за тази функция... са изненада
• Embed функция за музикалния плеър - нещо изключително интересно и полезно за всички, които искат да представят своята музика в други сайтове, използвайки функциите на Sonic B.A.N.G.

Междувременно, с цел да обогатим публикуваните материали, в редактора за текстови съобщения (новини, анонси, публикации) вече е възможно интегрирането на мултимедия - аудио и видео от външни източници. Контролът върху форматирането на текстовете също е подобрен, като това включва и използването на емотикони

Ще намерите новите функции в лентата с инструменти при публикуването на всеки един материал, а също така и при коментарите

Желая весело изкарване на лятото на всички!

Chipson

Риалитита раждат сервитьори и стриптийзьори

Автор: Александър Попов

 

Тази година отново се завърна модата на музикалните формати, като вече понатрупахме впечатления от "Гласът на България" по bTV. Предстои да тръгне и популярният световен формат "Х фактор" в конкурентната Нова телевизия.

"Гласът на България" стартира в разгара на летния сезон, когато повечето продукции са в отпуск. Рискът се оказа успешен и последваха хвалбите за уникален рейтинг.

Всъщност хората зад музикалните предавания се интересуват единствено от рейтингите, постъпленията от реклами и затвърждаване на имиджа на продуцентите. Кандидатите за слава са просто един инструмент за тези цели.

По света талантите подписват с големи компании, издават албуми, стават част от шоубизнеса и който се впише в тази обстановка, може да се събуди милионер само след няколко седмици.

Как е у нас?

Хубавото на тези предавания е, че всеки българин може да се убеди с очите си как въпреки демографската криза у нас се раждат таланти. Явно Орфей не случайно е живял по нашите ширини.

За реализацията им обаче почти няма какво да се каже. През годините станахме свидетели на "раждането" на музикални идоли в няколко различни тв надпревари.

Общото между всички тях е, че така и не се докоснаха до голямата сцена. Въпреки обещанията на различни продуценти, нито един не подписа със световна компания. Някои продължават да се мъчат да се задържат на първоначалната вълнà на известността, която обаче е с големината на тези в Черно море на безветрие и 38 градуса жега.

Те са обречени, тъй като нямат никакъв шанс да навлязат в една запазена територия. Територия, която е заета от техните ментори, журита, преподаватели и прочее роли, в които влизат така наречените звезди на българската музика.

Затова ставаме свидетели на уникално развитие на талантите ни. Вместо да конкурират сегашните "герои" на музикалната сцена, те изкарват прехраната си като улични музиканти, сервитьори и участници в клубни халтури за 100-200 лева хонорар.

Къде са в момента младите ни таланти?

Светлозар Христов наскоро пусна видеоклипчета, в които с гордост демонстрира уменията си като уличен музикант в САЩ. И твърди, че се изкарват не лоши пари. У нас обаче удари на камък, въпреки интересния си глас. Вместо с качества той попадаше в медиите със споровете със Слави Трифонов, който трябваше да му издаде албум. Поне според регламента и обещанията.

Е, не се случи. Записа дуети с Лора Владова, също участничка в "Музикална академия Ку-ку бенд", която после се трансформира във "Файв Старс". Тя също търси щастието си в Щатите. За нея си припомнихме покрай Маги Джанаварова, третия мюзик айдъл, тъй като Лора е автор на песента "Бягам".

Самата Маги е сред привилегированите таланти, тъй като има издаден албум - "Първа стъпка". Но след тази стъпка не последва втора и лека-полека и тя изостана в развитието си.

Въпреки обещаващия сингъл "Трябва да знам" и дуета с Миро "Светът е мой".

С албум зад гърба си е и друг победител от същия формат - Тома. Рокаджията обаче стана по-популярен покрай връзката си с актрисата от "Пълна лудница" Албена Михова. Той призна преди няколко месеца пред mp3.dnes.bg, че ако искаш да имаш качествена група, да правиш концерти с як саунд, минаваш в графата "обречен".

Защото единствените места за изява на млади банди са клубовете, които пък невинаги разполагат с необходимата апаратура. И всъщност как можеш да станеш известен, като си принуден да свириш пред 100 души публика?

А спомняте ли си "Стар академи"? Това музикално предаване изкара на показ Аксиния, която стана една от най-желаните еротични корици. Тя има повече успехи като модел, отколкото като певица, макар да не е изоставила сцената. Друг участник - Диан Жокера, пък реши да си изкарва прехраната като... стриптийзьор. Мечтаната музикална кариера бе заменена с танци на пилон и пред попревъзбудени жени.

В този формат победител стана Марин Йончев, сравняван от медиите с Елвис Пресли. Той имаше амбиции да пробие на оперната сцена, после се преориентира към рока, но и неговите последни медийни изяви бяха свързани със завоевания сред жените. Като няма какво да кажеш за музиката, разкриваш част от личния си живот. Така разбрахме, че той имал сърдечна връзка с швейцарска мома, но се разделили. И от къщата си в село Първенец ни посъветва да не си взимаме чужденки, защото не ставали за майки. Колко трогателно.

Все още от тази академия на сцена е Дидо. Той стана гласът на рок бандата D2 и е един от малкото от различните риалитита, който е на сцена постоянно. За разлика от Виктория Керин, с която станаха гаджета по време на това шоу, но вече не са. Тя търсеше своя късмет и в чужбина, и у нас, но така и не се получи.

Клавдия пък, след като дълги години бе талант от "Стар академи", реши да се пробва в "Гласът на България". Треньорите хич не се трогнаха от нейното изпълнение, което пък я върна към последната й работа като сервитьорка и певица в столичен клуб. 

Със съдебни битки и победи на любовния фронт - с това може да запомним първия мюзик айдъл Невена Цонева. На нея се залагаха много надежди, кариерата й стартира ударно и тя бе една от малкото, които обикаляха цялата страна по участия. После обаче се стигна до съд с продуцентите й от Вирджиния рекърдс, след като реши да ги напусне. Битката продължава и в момента, като съдът не се е разпоредил окончателно по споровете на двете страни. Но кариерата й отиде "на кино". В момента тя успява да привлече внимание единствено с факта, че е гадже на барабаниста Венко от Ку-Ку бенд.

Друга участничка в Мюзик Айдъл - Преслава Пейчева, според нечии критерии може да се нарече успяла. Тя стана вокалистка на група Те, но най-големият им успех бе, че бяха част от шоуто на Иван и Андрей. Може би пък нейният връх е, че се сгоди за шефа на групата Ясен Велчев.

Богдана Петрова, която спечели "България търси талант", също се оказа просто част от рейтинга на това шоу. За повече от година тя изкара един сингъл, а наскоро попадна в новинарския поток с желанието да получи по 100 лева на изпята песен в благотворителен концерт за деца, болни от рак.

Какво да очакваме от двете музикални издания тази година?

Ами най-вероятно, след като мине и последният рекламен блок в bTV и Нова телевизия, всичко ще си е пак същото.

Няколко наистина талантливи певци ще дадат няколко интервюта по договор с различни медии, ще ахкаме какви големи надежди им възлагат продуцентите и след година-две няма да си спомняме за тях.

Освен ако не ги видим да сервират в някое заведение или пък не завържат някоя "любопитна" връзка с 30 години по-стар партньор.

Така до следващата вълнà музикални предавания, когато отново идват надеждите на хиляди кандидати за слава, която умира някъде между рейтингите.

А дотогава? Ами ще се наслаждаваме на синглите на техните ментори, които вадят по веднъж годишно песен и се изживяват като истинските звезди на българската сцена.

Как да подготвим правилно промоционален материал и да знаем кога да го използваме

Автор: Bobby Borg, Превод: Димитър Димитров, Chipson

Издание: „The Musician's Handbook: A Practical Guide to Understanding the Music Business (Paperback)"
Издател: Watson-Guptill Publications (May 2003)
ISBN: 0823083578

Промоционалните материали, като компактдискове, снимки, биографични данни и прес-съобщения, помагат хората да се запознаят с вас. Когато тези материали са събрани в едно, те обикновено се наричат промоционален комплект или "press-kit". (Наричани по-долу „комплекти" за краткост)

Комплектите са полезни най-вече, когато се опитвате да стигнете до представяне в списания, вестници или уебсайтове. Използват се също в случай, когато искате да участвате в клубна, концертна или друга жива изява. Добре подготвен комплект може да привлече и вниманието на личен мениджър/импресарио, който да пожелае да ви представлява. Възможно е дори да бъдете потърсени от фирма или мениджър, който работи във филмовата индустрия, в телевизията, рекламата или компютърните и видео игри.

В най-общия случай обаче, комплектите не са подходящи, когато искате да подпишете договор с издател или звукозаписна компания. В този случай не е достатъчно само да подготвите пакета и да го изпратите по пощата, след което да очаквате да станете звезда. Издателите обикновено искат да видят повече действие от ваша страна, преди да се заинтересуват от вас. Истината е, че от хиляди записи, които компаниите получават годишно, може би само една група стига до подписване на договор. Всъщност, вашият комплект може съвсем лесно да завърши пътя си в коша за боклук, без дори приложените записи да бъдат чути – компаниите обикновено не обръщат внимание на пощенски пратки, които не са поискани от тях!

Комплектите не са особено полезни дори за получаване на възможност за прослушване или еднократни ангажименти (например в клубове). Повечето музиканти губят времето, енергията и парите си, изпращайки комплекти по пощата, вместо просто да се явят на място, да бъдат чути и да създадат контакти. Помнете, че по-голямата част от работата, за която бъдете наети, ще бъде в следствие на установени лични контакти през годините. Дори създаването на обикновен личен уебсайт и даването на визитни картички с неговия адрес ще бъде по-полезно за вас, отколкото представянето ви по пощата чрез комплект.

И след като разгледахме кога трябва и кога не е полезно да се ползва промоционален комплект, нека видим и какво трябва да съдържа той.

Компактдиск (CD)
Всеки комплект трябва да включва компактдиск (все още най-популярният носител) със записи на три от вашите най-добри песни - най-добрата от които трябва да е първа. Ако запишете твърде много песни или песни от прекалено различни стилове, това може само да създаде грешно впечатление за вас и вашата музика. Уверете се също, че изпращате правилните песни на правилното място и до правилния човек. Например, да изпратите рок песни до компания, която издава кънтри, би било не само безполезно, но и вредно за вас. Трябва да си давате ясна сметка и дали материалът, който изпращате, е най-доброто, което можете да покажете. Пътят към успеха в музикалния бизнес започва на първо място с добри произведения! Ако все още не сте развили умения за създаване на песни до пълния ви потенциал, с това трябва да започнете!

Качеството на записите, които изпращате, също трябва да е на най-високото ниво, което можете да постигнете или да си позволите. Целта ви трябва да бъде да не оставяте нищо само на въображението на слушателя. За щастие, вече има достатъчно достъпни варианти за качествено оборудване, с което да можете да запишете и обработите песните си дори вкъщи. Ако вие не разполагате с такова оборудване, много е вероятно ваш приятел да разполага и да ви помогне с удоволствие. Трябва да помните, че впечатлението, което направите с изпращането на записи, може да бъде както първо, така и последно!

Опишете внимателно и правилно заглавията на песните както на самия компактдиск, така и на обложката, с която го изпращате, като посочите и поредния номер на всяка песен! Не е нужно да приготвяте специален пакетаж за целия комплект, тъй като с това може да затрудните излишно човека, който ще го получи. Помнете, че хората в тази индустрия често слушат хиляди дискове седмично и последното нещо, от което биха имали нужда, би бил един прекалено добре опакован комплект с компактдиск.

Снимка
Промоционалният комплект трябва задължително да включва и ваша снимка. Хората не само ще искат да чуят песните ви, но и да видят как изглеждате. Препоръчително е снимката ви да вдъхва сериозност и да носи увереност. От друга страна тя трябва и да бъде в съответствие с музиката ви - например, ако сте хард-рок група, трябва и да изглеждате „хард-рок". Ако не сте сигурни коя снимка да изберете, разгледайте няколко популярни тематични списания, за да видите как други групи го правят в тези издания. Снимката ви трябва да е с размери 20х25см. и да включва в долния край името (на групата) ви и информация за контакт (телефон, пощенски адрес, e-mail и уебсайт). Имайте предвид, че снимката ще се използва вероятно за печат в списание или вестник, така че първо се уверете, че не изглежда твърде тъмна или неясна. Струва си да използвате професионален фотограф за направата на такава снимка.

Биография
Една биография трябва да бъде възможно най-кратка (обикновено около 500 думи) и не трябва да съдържа твърде цветисти прилагателни или превъзнесени и патетични думи и фрази. Трябва обаче задължително да включва всякакви музикални постижения, които имате. Ако сте имали турнета или промоционални кампании, можете да разкажете накратко за тях, за да покажете начина ви на работа. Ако около формирането на групата ви или нейните членове има интересна история, може да включите и това в биографията, тъй като такава информация може да даде по-интересен поглед и стимул на един редактор в писание да опише вашата група. В биографията също е мястото да включите всякакви ласкави думи и рецензии, които сте получавали, но с това не бива и да се прекалява. Цитирането на 15 ласкави мнения от хора, които никой не познава, например, няма никакъв смисъл. Вижте как други, вече известни групи са написали биографиите си.

Откъси
Промоционалният комплект може да съдържа и копия на запазени от вас откъси от статии във вестници или списания. С това ще помогнете в представянето си, тъй като ще покажете, че за вас вече има написани отзиви. Разбира се, с това също не трябва да се прекалява.

Резюме
При изпращането на промоционалния комплект добавете и писмо тип резюме, в което описвате ясно които сте вие, с какво се занимавате и какво търсите насреща. Задължително включете информация за контакт с вас и в това писмо.

В допълнение, при изпращането на комплекта можете да се свържете по телефона с човека, който трябва да го получи, за да го уведомите, че пратката е на път. Няколко седмици по-късно можете да се обадите отново и да запитате дали са харесали това, което сте изпратили. С малко късмет и много упорство, един ден усилията ви ще бъдат възнаградени!

Пародията наречена "българска музика" или защо стана така, че в България "шоу" и "бизнес"са две несъвместими понятия?!

Автор: Васко Катинчаров
Източник: https://www.theotherside.dir.bg/

Бел. ред.: Материалът е публикуван в оригинал и не е цензуриран!

Здравейте, мойто име е Васко Катинчаров. На тези от вас, които ще прочетат това, което съм написал ще кажа само, че всичко по долу е плод на моя собствен опит, на личните ми наблюдения и заключенията, които съм си направил през годините. Нямам абсолютно никакви претенции за оригиналност, изчерпателност на темата или желание някой да се съгласява с мен. Далеч съм и от мисълта да се правя на "специалист", да поучавам някого или да си играя на "разбирач", каквито в България - колкото щеш. Това са лични размисли за нещата, с които съм се сблъскал досега. Категорично заявявам, че няма конкретна група/изпълнител (с малки изключения, но те са истинските си имена), който да съм имал предвид при някои от анализите ми. Казвам това защото съм сигурен, че ще има хора, които ще открият себе си някъде долу в текста. Причината да споделя това с вас е, че понякога човек има нужда да "излее" това, което се е събрало вътре в него. Какво ще спечеля от това ли? Ами нищо. Просто ще кажа/напиша неща които всички виждат и знаят, но никой досега не е написал черно на бяло. Добре дошли в зле режисираната пародия наречена български шоубизнес. И приятно четене.

Както и да се опитвам да започна все имам чувството, че ще излезе нещо негативно. Затова нека е такова пък може накрая и нещо позитивно да открием. Знае ли човек? Забелязал съм, че на хората им е дошло до гуша всичко да е черногледо и някой все да им натяква, че това и онова не можело да стане. Стига. Време е да ебеме майката на всички такива тъпи копелета. Сещам се, че легендарните The Exploited имаха парче на име "Beat the bastards". Колко поучително, но е вярно.

Ако погледнем страниците на вестниците и списанията ще видим, че те са пълни с измислени медиини "герои". Да, и по телевизията е същото.Та голямата част от тези хора, са известни с това, че просто са популярни. Но ние не знаем с какво и защо, по дяволите. Консуматорската култура издига празноглави модели за идоли, които след умела реклама стават обект на подражание. И защо децата ни после били такива, а? Гледат кастингови мацки и захаросани младежи и искат да бъдат като тях. И по света е така, но у нас много неща са "уродливи" и криворазбрани. Мисля си, че май не са виновни медиите, а ние консуматорите, които се "връзваме", ядосваме, недоволстваме вместо просто да ги "отебем" - както се казваше в казармата.

Признавам си, че нямам нищо против чалгата стига тя да си знае мястото - в кръчмата. От друга страна това е най-купуваната музика в България, съответно когато има голямо търсене има и свръхпредлагане. Факт е, че допреди 10 години същата тази аудитория слушаше само сръбска музика, но нашите "играчи" се усетиха и "на Ви" сега сръбско. Появиха се тематични списания, вестници, телевизии... и колелото се завъртя. Перхидролени певици, цигани, а и изведнъж стана модно да си гей. Дори без да си такъв по природа. Та в България на всеки, който ни дразни му викаме "педераст". Но виж да си гей е престижно при това със специален статут. Направо си в друга категория. Евала му правя на Азис за това, че се усети как да привлече вниманието на хората. До вчера обикновен циганин/римлянин, днес изрусен "good looking - травестит ???" с моден имидж и скандален репертоар. Направо Marilyn Manson в нашенски вариант. Самият Азис сподели наскоро, че дори тези които го мразят си купуват албумите му за да чуят все пак: "Какви ли ги е сътворил/а този път таз' душица сладка?" Да-а, ама техните пари пак отиват при Азис. Нека му е лошо. Както и да го въртим тези ритми са в кръвта на българина и измъкване няма. Лошото според мен е, че чалгата не е само една музика, а е отражение на модела на мислене на една голяма част от българите. Живота ни е чалга, уважаеми читателю! И ние сами позволихме той да стане такъв.

Всички се уморихме и от това някои все да лепва етикета на кога кадърен, кога некадърен изпълнител - българският Elvis; българската Cher; българският Justin ; българските Korn.... това вече не е смешно, а е по-скоро тъжно. От опита ми по звукозаписни студия знам, че там мога да направя и дядо ми да звучи като Фреди Меркюри. Без майтап. Какво остава за опашката от сладникави девойки и младежи, които с присвити сърца "трепнат" да се влеят в стройните редици на апетитния роден шоубизнес. Да ги гледат после мама и тати по "тиливизура" с дебел чичко под ръка. Между другото в това няма нищо лошо стига да е съзнателен избор. Дразнещото в цялата работа е, че в голяма степен можещите и талантливите губят. Свирят в гаражите и мазетата и чакат някой да ги открие. Да-а, ама това няма да стане. Никой не го интересува колко била добра дадена група или изпълнител, ако тя не направи нещо за да и обърнат внимание. За кратко и после пак нищо.В България поговорката, че всяко чудо е за три дни е в пълната си сила. Територията ни е малка, публиката е прецизна и бързо и писва да гледа едни и същи лица. Много често съм стигал до извода, че някои от добрите ни групи/изпълнители не са чак толкова добри, колкото останалата част от изпълнителите са зле. Щом масово актьорите/балерините пропяха, за какво говорим въобще. На фона на "статистите" другите са страхотни. Но само как и едните и другите "жадуват" за музикална награда на родните церемонии. Тогава се почва обсъждане на кой/коя колко патки е лапнала през годината/кой колко си е платил/кой е гей...и за това ще обере статуетките тази година. Общо взето плюене на различните музикални форуми/конкуренция/журналисти, ама в един момент същите тези първи тичат да си шият дрешки за по телевизията. Важното е да сме "cool", dress code-а да е моден за да дефилираме уверено на червената пътека. Претенциозна суета присъща на индивиди, които те оглеждат /задължително/ от обувките нагоре и аз бих ги сложил най-сполучливо в графа - "Thank you people". Има обаче и много готини хора, които умело се правят на такива защото просто това е част от играта. Такива са правилата и за да оцелееш се съобразяваш с тях. Отчасти го разбирам това, защото въпросът е така или иначе да съумееш да "хванеш и употребиш" своите задължителни минути слава, нали?

В България много обичаме да си играем на комерсиални и ъндърграунд групи/изпълнители. Това се разбира като комерс= shit и ъндърграунд=много яко. Погрешно. Комерсиално значи продаваемо, но не задължително лошо. Много е лесно да си ъндърграунд. Не правиш нищо добро, не се продава и си измиваш ръцете с твърдението, че правиш ъндърграунд музика и популярността не те влече. Аре стига, бе! Кой не иска музиката му да достигне до повече хора, а и да спечели и някакви пари. В интерес на истината всички в България са в различните нива на ъндърграунд-а може би с изключение на Слави, 3-4 певици на Пайнер, Азис и още двама-трима. Забавно е и как всички сме в лайната, но драпаме кой да е най-отгоре. С всички сили и с удари под кръста. Човек трябва да бъде искрен с музиката която прави, и в един момент това ще се забележи рано или късно. Чувства се когато някой просто играе себе си, а не роля за пред медиите. Това ме навежда на мисълта колко много добри родни групи си стигнаха тавана и сега са в посоката надолу. Гадно е, но в България за всеки стил си има видим таван на възможностите за развитие. Целта е като стигнеш горе да удържиш повече време. Както правят Д2. Или Каризма, които евентуално ще издадат албум през 2012-та година. Те не са виновни. Докато не ги "отебат" феновете, те ще се ебават с публиката. Браво и на Мишо Шамара защото той размаза всички с постоянството и късмета си. Точният човек на точното място. Една и съща елементарна формула на песните. Набор от 200 думи, на които само им се сменят местата. Но работи. Наистина. Късмет, търговски нюх, хищнически подход - както искате го наречете, но Шамара усети, че сега е неговият момент да печели. И хората сами, доброволно му изсипват парите си в неговите джобове. И той прибира. Конкуренцията набляга да прави стойностна-ъндърграунд музика, но когато рап-истерията свърши и на хората им писне казвайки: "Стига!" - Кой ще има верига заведения в цялата страна, издателска компания, модна линия, парфюми... Това са фактите. Въпреки, че Шамара се "поояде" и май много си повярва. Нещото, което обаче наистина ме натъжава е въпроса: "Да подгряват известна западна банда ли е тавана за успех на българските групи ? Това ли е голямата цел?" Май това е тъжната и плашеща истина.

Лично аз през годините съм преминал през няколко етапа на вътрешни убеждения и нагласи. Първо беше етап- надежда преминаваща в увереност, че правя добри записи и съм удовлетворен от тях. След първоначалният ентусиазъм дойде реалността, че от това може и да не излезе това на което съм се надявал. Вторият етап беше тоталното отрицание/раздразнителност от пеещите на плейбек, бездарните връзкари, измислените-повярвали си певци, битовите трудности... дразнеше ме всичко това и се бунтувах. Сега съм в най-добрият си период. От няколко години гледам само от веселата страна на нещата. Забавлявам се на абсурдите и си вадя изводите за себе си. Въпреки всичко, което съм написал тук аз съм оптимист.

На базата на опита си имам една произволна стълбица за степените на развитие на един музикант. Всичко обаче е приблизително и доста условно. Отделен е и въпроса за разликата между свирещите на музикални инструменти и професионалните музиканти. Ето ги и степените:

- Започва да свири на някакъв инструмент някъде на около 10 г.

- На около 16-17 г. вече свири/пее кавъри на по-техничните си любими групи

- Към 18-20 г. вече има напълно сериозна група със собствен репертоар и идва време за записи в професионално студио. Следват и участия по клубове, ако ги има клубовете, де!

- На 25 г. има 2 албума зад гърба си и чака признание не само от приятелите си, но и от публика/журналисти за постигнатото до момента

- Към 30-така се чуди: "Абе аз дали не се занимавам с глупости докато наборите правят пачка ?"

- Около 35 е най-сложно. Тук идва най-трудният момент накъде да се поеме. Забелязал съм, че приблизително на тази възраст обикновено се правят два съществени хода. Или човекът си прави собствено звукозаписно студио (на базата на събрания опит), музикален магазин, става озвучител ...... или къса с музиката и слага инструмента на пирон на стената в хола.

Ако трябва да вмъкнем и малко пример от Запад ще посочим чичко Ozzy, който въпреки преклонната си възраст продължава да се занимава с рок музика. Никой не му се смее обаче, защото изкарва милиони на година. Долари. Има стимул човекът. Питам аз и отговор неискам: Защо точно за 30-тата си годишнина Judas Priest се събраха отново с Роб Халфорд? Защото са си казали, че и Iron Maiden и Deep Purple бичат милиони от турнета и на тези си години, а те спят. Я-я, да се обадим веднага на бате Роб, че няма време. Давам този пример, защото и западните музиканти преминават през по-горе посочените етапи на развитие, но когато станат на години имат стимул да продължават. Няма какво да се лъжем, в основата на всичко стоят парите. В България нещата не стоят точно така. Добри родни групи в един момент с напредването на годинките стават карикатури на самите себе си. Не им се подигравам, защото явно прекалено много обичат музиката и за това не се предават. Респект за тези хора. Но все пак всеки сам трябва да реши кога му е дошъл момента. И понякога, но само понякога е по-добре да няма "реюниъни" за да не се разваля доброто впечатление. Да се запази магията.

Прави ми впечатление как родната публика коментира често, че дадена група нямала добро сценично поведение на концерт. Как ще има като бандата свири в репетиционна два на два и излиза на концерт на сцена - три на три. Къде да изгради това поведение? Трябват много лайфове за да стои една група добре на сцена. Когато влезе в студио пък същата банда гледа техниката с недоумение. Тя не е работила с такава и се чувства неловко как да обясни какво точно иска. Носи се запис на западна банда и се казва: "Искаме китарите да звучат така, баса така, а останалото по този начин". Тонрежисьорът казва добре и групата звучи по начина, по който тонрежисьора по принцип си работи. В България все още никой не може да озвучава добре барабани за запис, докато китарите горе-долу се докарват. Проблемите със звукозаписа според мен са два основни:

- Студията не са тясно профилирани за дадения стил музика. В един момент се записва метъл, след това чалга, а вечерта рап, да речем. Във всеки стил се изискват различни честотни корекции, различен подход на звукозапис. Тонрежисьорите обикновено са един или двама и накрая от многото разностилови записи резултатът става "манджа с грозде".

- На Запад хората работят с такава техника от години. Те последователно са се развивали в крак с напредването на технологиите. В България сериозната звукозаписна техника се появи през 1990-та година. И изведнъж ние тук не знаем как се работи с нея. Ако има стъпала, които западняците са изкачвали последователно, ние изведнъж с внасянето на сериозната техника скочихме директно на петото стъпало /произволно/. А основните четири стъпки ни липсват. Има техника, но няма кой да работи пълноценно с нея. Няма я приемствеността да се учиш директно от знаещите как да боравиш с нея и започваш да налучкваш. В повечето случаи неуспешно и най-важното - за сметка на клиента. С видеоклиповете ситуацията е идентична. И все пак вече има много талантливи тонрежисьори/озвучители/режисьори, който напредват осезаемо в материята.

Нещата, които ни куцат в държавата са безброй, но аз се спрях да коментирам музиката, защото безумно и се кефя и се чудя кога в България най-накрая ще започне да се случва нещо положително. Безсмислено е да припомняме защо толкова талантливи родни музиканти избягаха в чужбина. За да не станат в един момент бачкатори притиснати от обстоятелствата, може би? Веднага след 1990-та година се получиха някои ходове, които още тогава дадоха грешна посока на родния шоубизнес. И сега си имаме само шоу, но без бизнес. Групите/изпълнителите вместо да тръгнат от зараждащите се клубове за да стигнат нормално до израстването си, те изведнъж стъпиха директно на големите сцени. И не бяха подготвени за това. Нещата се обърнаха и ето ги сега голяма част от тези банди в мазета и малки клубове свирещи предимно кавъри. Много голяма заслуга за това имат и "маститите" журналисти, които често за да не обидят музикантите, които в повечето случаи са им приятели, ги хвалят дори и да няма за какво. Музикантите ни са доста обидчиви и чувствителни на тема собствено творчество. Понякога се правят и записи, които при негативни оценки карат музикантите да обясняват, че те били велики ама журналистите не ги били разбрали. Съвсем друг е и въпросът, че в България почти няма тясно специализирани музикални журналисти, които да напишат обективна статия/ревю за дадена музика. Признавам, че все пак има и изключения, които не преписват/публикуват пресинфото дадено им предварително от PR-ът на дадената банда. Понеже стана дума за групи няма как да пропусна и другата страна - публиката. Обикновено когато има голям лайф на западна банда, уважаемият български фен се присеща, че точно на тази дата има да ходи на село; да пътува в провинцията; да си оправя колата... и после пита: "А кога ще дойдат пак Metallica/Slayer/Anthrax.....!!!" Горко им на родните промоутъри. А като се замисля всички те са си заслужили отдавна паметник в центъра на София. Какво ли лъжат те западните групи/изпълнители да дойдат в държава, в която не е ясно какво да очакват. Ясно е, че на Запад концерти се правят за да се продават албуми след това. У нас легалните продажби на албуми са плачевни. Защо тогава някой трябва да идва у нас след като няма да пътува толкова и ще вземе повече пари от лайф в Германия, да речем. Заради феновете може би? Едва ли. Тук е мястото да си отговорим и на въпроса - Защо често се канят банди попреминали зенита се преди години. Ами явно е, че се "стреля на сигурно" към по-възрастната/платежоспособна публика в България. Всички знаем, че българина е сантиментален и носталгично настроен и всяка година да идват Deep Purple и Whitesnake стадиона/залата ще се пръсва от хора. Уважавам тези банди, само коментирам фактите. Много тъжна обаче е статистиката за напусналите държавата българи за последните 15 години. Около 800-900 хиляди и то предимно млади хора. Именно голяма част от тези активни хора посещаваха концертите и си купуваха музика. Сега тях ги няма и за това се канят носталгични групи и продажбите на родна музика паднаха така драстично в последно време. Това е само част от проблема, обаче. Другото в което се убедих е колко са измамни интернет- форумите. Спомням си как се вдигаше страхотен шум около гостуването на HIM на "Арена Музика 2002". Небивал интерес, истерични фенове звънят по телевизиите за игри с билети, СМЕ се подведоха в очакванията си и накрая - 3500 души на лайфа. Свръхочакване - разочарование. Не ми се ще да зачеквам темата за големите Laibach и Living Colour. Там е тъжно. Факт е, че най-актуалните и големи групи ще ги гледаме само по телевизията, защото няма кой да ги покани при евентуална цена на билета от около 80-100 лв. На младите западни групи сега им е момента да печелят. Утре може да не са актуални или въобще да са аут от бизнеса. И пак си викам добре, че са Гърция и Турция та понякога да се излъже някой да прескочи и у нас. За сравнение билетите у съседите са 3 пъти по-високи като цена. В България за всичко сме свикнали да се оправдаваме/обясняваме и ще кажем, че нямаме стандарт - бедни сме за такива цени. Тогава западните мениджъри ще ни отвърнат без капчица свян: " Ами стойте си бедни и като имате пари пак се обадете".

Забелязал съм, че и след добър български концерт винаги има хора, които нещо недоволстват и мърморят: "Абе, можеше и по-добре/ тия педерастчета къде са тръгнали/ не могат да свирят...". А ако самите те са музиканти е още по-забавно защото има реплики:"Тия за нищо не стават/ние сме по-добри/връзкари са, затова са ги поканили..." Сещам се за предаването "Нощен Магазин" преди години, където имаше раклама на еротичен телефон с думите: "Ако искате да чуете нещо мръсно, наберете телефон...", ако трябва сега да перефразирам това в контекста на темата ще стане така: "Ако искате да чуете нещо наистина мръсно - български музикант говори за български музикант!!!" Смятам, че ме разбирате. Още по темата за концертите са интересни процентите от хората, които ходят на лайфове на БГ групи. Съвсем условно можем да ги разделим така: 50% фенове, 20% музиканти отишли да видят докъде "бе дееба" го е докарала конкуренцията, 20% приятели/семейства, 5% случайно попаднали и 5% просто защото са нямали къде да отидат точно в този момент. Ако човек пожелае и просто размени процентите едва ли ще сгреши много.

За насаждането на изкуственото убеждение, че трябва обезателно музиката да е на български език голяма роля изиграха и родните радиостанции. Обаче чисто българска музика сигурно е само фолклорната ни музика. Всички други свирят западна музика, но на български език. Нещо не е както трябва, си мисля аз. За пример всички известни шведски банди ( АBBA, The Сardigans, E-Type...) пеят на езика на музиката - английският. Това обаче не им пречи да популяризират страната си и да са горди с произхода си. На нас обаче ни пречи. И никой няма да се поинтересува от нашето съвременно творчество, защото сами си го превръщаме в неконвертируемо. Всеки сам прави съзнателен избор на какъв език да пее. Иначе харесвам богатството на българския език. Честно.

Интересно би било да се замислим какъв би бил шанса за пробив на българска банда/изпълнител на международнта сцена. Май, е по-добре да не мислим. Засега. И все пак надеждата крепи човека са казали умните хора. Та представете си, че наш изпълнител/група е записал/а цял албум - задължително на английски, тук в България. За да стигне до голямата цел - американските мениджъри си има канален ред. Българските издатели, ако има такива, не си дават зор защото нищо кой знае какво няма да спечелят от евентуален успех. И все пак групата трябва да си намери местен агент-мениджър, който срещу хонорар от няколко хиляди долара обикаля и "ръчка" компаниите да обърнат внимание на музиката, която им предлага. С директно изпратена поща не се работи. Без да ти отварят пощата ти я връщат с обратна разписка. Дори не я хвърлят в кошчето за да не ги съдиш после, че са откраднали идеите от песните ти. За това трябва задължително агент да ти занесе пратката лично на мениджъра в компанията. Той може /твоя човек/ и да не успее да направи нищо, но парите си остават за него. Човекът си е свършил своята задача. Значи планът за Америка отпада, освен ако не си мечтател или просто не се преместиш да живееш там. И пак да се надяваш. Или да продължаваш да изпращаш свои записи на организатори на големи фестивали в цял свят. Скъпите разходи за пощенски услуги не ги броим, защото нали надеждата крепи човека....

В Европа нещата са по-различни. Или записа ти отива директно в кошчето, а ти питаш с месеци дали са го чули и какво мислят, или получаваш два вида отговор. Първият е любезен отказ с благодарност, че си решил да го пратиш точно на тях. Вторият (при късмет) е заинтересованост дали групата би желала да я дистрибутира даденият лейбъл, чрез мейл-ордера си. Подточка е обяснението, че при сериозен договор за издаване записът трябва обезателно да бъде направен в западно студио (без да се обиждаме за момента и най-добрите ни професионални записи са много добро демо за западните стандарти). Бандата трябва да говори езика добре, да се пренесе да живее в западна държава, ако се надява на по-сериозен успех, де. Иначе може и оттук. Другото необходимо е подходящ имидж и най-важното нещо - в музиката да има нещо автентично/хващащо ухото. Ако някой роден "мечтател"си мисли, че ще "пробие" с парчета каквито свирят хиляди банди там, на местно ниво и смята, че като свири "зверски яко" всичко е ОК - много се лъже. Какво като бил свирил много яко? Те там си имат хиляди New Metal/Pop Rock/Pop/Alternative... групи и изпълнители, които ще го изядат с парцалите. Трябва да си много различен с Огромен късмет или да имаш адски много пари. За пример рускинята Алсу. Добре пее и е хубава. Така е, но като нея има много други девойки. И ето една, но съществена разлика - баща и е милиардер/съсобственик на гиганта ЛУКОЙЛ. Е, извинявайте тогава....

Тъжно е и когато българина сравнява наглед несравними неща. Филмите ни, литературата ни, музиката ни с някакви западни аналози. Всяко нещо носи духа и спецификата на времето и мястото в което е създадено. Критериите и стандартите са ни различни с тези на западняците. Ние не сме поставени в едни и същи условия на работа за да може да се сравняваме. Може да е тъжно, но първо трябва да влезем в Европейския Съюз, да минат години и тогава да чакаме признанение. И чак тогава евентуално с много труд - световноизвестна българска/и банда/изпълнител. Друга е и работата, че западните музиканти се занимават само с това - свирят по цял ден. И защо били добри после. В България музиканта обикновено по съвместителство е и шлосер/продавач/готвач/барман..., който се мъчи да пести пари за да си купи читав музикален инструмент. Свири човекът в свободното си време (притискан от хиляди битови неуредици) записва албум и стига до момента - кой да го издаде. Предлага го, в зависимост от стила, на местните издатели и чака резултат от труда си. Често резултата е съкрушаващ. Важно е човек точно тогава да си даде ясна равносметка къде се намира и какво ще прави с музиката си. Без да се самозаблуждава да намери стимула, който го крепи да продължава. Виждал съм много мои приятели-музиканти да рухват психически след като осъзнаят реалната безизходица. Свириш, но незнаеш защо. И късат с музиката. Завинаги. Така, че най-сигурният стимул е забавлението и любовта към самата музика. Та стигнахме и до момента на договор с издател. За всички е ясно, че лейбълите ни не са това което се очаква от тях. И причините са много. Най-важната е, че вече почти няма пазар за предлаганата продукция. Ако се появи обаче ситуацията със сигурност ще е друга. Но сега от една страна хората нямат пари да си купуват легална музика, липсва им потребителска култура пък и не ги вълнува особено родната музика. Пиратските дискове са евтини, а като се намеси и свободния даунлоуд от родните фрий-сървъри и ситуацията си "Ебава майката отвсякъде" - с извинение. MP3 -ките са чудесно нещо, вършат полезна работа на неизвестните групи, но са "убийство" за вече големите банди. За първите научават повече хора, стават популярни, записват парчета и правят концерти. След като издадат албум обаче почти никой не си го купува, а си го сваля във вид на МР3-ки и тогава групата фалира, губи пари и няма следващ албум. Губи се стимула от парите от продажби да се инвестират в нови записи. И изведнъж групата става противник на свободния даунлоуд. И защо ли преминава от другата страна? Един порочен затворен кръг, от който аз не се наемам да търся изход. Това е страхотен световен проблем, който в близко бъдеще може тотално да преобрази не само музикалната индустрия, но и познатите ни взаимоотношения групи-издатели-купувачи.

В последните 5 години сме свидетели на една нова и съвсем логична тенденция сред българските музиканти. Това е създаването на собствени лейбъли и домашни студиа. След като се разочароваха от родните издатели музикантите масово започнаха да се самоиздават. Записват си само инструментите в студио (или вкъщи) и си работят по албума в домашното си студио. След това се подписва само договор за дистрибуция и кръга се затваря. Може би това не е най-точния подход, но така музиканта поне знае, че е направил всичко което е било по силите му за популяризиране на труда си. Е, освен добрите ходове, които прави БГ музиканта понякога допуска да става и смешен. Чувал съм въодушевени хора да твърдят, че те били първи в правенето на такъв клип в България; такава песен; такъв концерт... Мисля си колко нелепо е подобно твърдение след като нещото вече е било правено, кой го интересува, че някой го бил направил пръв в България. Аз поне така смятам..... и не преставам да се чудя кога ще спрем да си купуваме 1 списание - да го четат още 20; да си купуваме 1 диск - да си го презаписват още 20 ... ех, чудя се, чудя се... и тази нетолерантност, вечно недоволство и как не умеем да ценим това което имаме докато не го загубим. И после си викаме: "Абе, то си било добро!"

Аз лично винаги съм делял свирещите наживо музиканти на няколко типа (тези с плейбеците не ги броим): Пичове, които могат да свирят; пичове, които не могат да свирят; скапаняци, които могат да свирят и скапаняци, които не могат да свирят. Единственият критерий по който съм ги канил в предаванията, които съм водил, е бил само качеството на тяхната музика. Така и трябва да бъде. Никой не е по-голям от музиката. Това изречение съм го чул от човек, който изигра голяма роля в закриването на рок-радио Тангра. Явно с годините идеалите избледняват и идва само въпроса за оцеляването. Да си музикант в България е равнозначно на подвиг. Без да броим "медиините герои" другите са ентусиасти без ясно бъдеще. Водени единствено от хъса и любовта към музиката и достойни за уважение. Хора, които правят стойностни неща и неговорещи за песните/албумите си като за продукт. Защото уважават изкуството и труда си. Сори, ама музикална сцена в нашата държава няма. Няма и бизнес, а те са неделимо свързани. Тук не броим "участийцата" на конкурси тип Мис България или обичайните предизборни митинги. Хич не ми се говори и за това колко пагубно повлияха безплатните концерти върху формирането на представата на родния фен относно това, че изкуството си има цена.

Това, че ситуацията в България е тежка и лайняна е ясно на всички. Ако си я представим образно като нещо, което ще ни "изтряска" отзад, докато вече принудително сме се навели със свалени гащи, нека поне се бунтуваме, а не сами доброволно да си мажем гъзеца с възелин. Просто така - за да покажем, че сме живи и още мърдаме. А сме от поколението на което беше казано, че ги чака едно светло бъдеще.

След този оптимистичен финал се присещам, че в началото бях написал, че най-вероятно към края ще излезе нещо оптимистично. Това вече е един положителен завършек на тази "поучителна" история. Моля, ако някой се е подразнил от нещо от написаното дотук, нека прочете отново внимателно увода. И както се казва за край: "Аре, и ако има нещо - нема нищо"

Мерси за вниманието: Васко Катинчаров

Дата на публикуване на материала в https://www.theotherside.dir.bg/ - 18.05.2004г.

Авторът е завършил журналистика, вокал е на метъл бандата Suffer H, водещ на предаването "Фрактура" по телевизия ММ и радиоводещ по радио Нет.

Изкуство, интернет и легални услуги - възможна ли е мисията?

Дълго се чудих дали да подхващам темата. Първо, защото закони в България масово не се спазват, второ, защото моралът у нас е в пълен упадък, и трето, защото темата е за разпространението на пиратски софтуер, аудио и видео материали чрез български Интернет-портали и сървъри. Откак България "узря" за този начин на разпространение, българските автори и изпълнители, които опитват да се изхранват с продукцията си, все повече си задават въпроса "Да опитам ли навън или да сменя професията?"
Разбира се опити за борба за закриването на тези сървъри имаше още преди години, но, за съжаление, те завършиха неуспешно. Отгоре на всичко веднага след това, сякаш демонстративно, бяха създадени и двата най-големи в момента български портала - нарушители на Закона за авторското право и сродните му права, - Data.bg и ArenaBg.com. Разбира се, без да пречат на развитието на останалите - free.techno-link.com (ftlbg.com), free.evro.net, free.bol.bg, mp3-bg.com, както и на много други, ограничени за достъп само на клиентите на съответната регионална мрежа.

Същевременно, паралелно с успешното развитие на незаконното разпространение на материали - обект на авторско право, вместо да насочат усилията си в по-задълбочена борба с това явление, българските продуцентски компании, вносители и разпространители предпочитаха да създават конкурентни сдружения, да се обединяват и разделят, да водят медийни битки помежду си, с което в крайна сметка допринесоха за това собствените им клиенти - авторите, да бъдат най-ощетени. Докато се стигна до момента, в който самите автори открито и примирено споделят, че не са сигурни дали ще продължат да се занимават със създаването на изкуство, тъй като никой не го цени, а и разпространението му вече е напълно безплатно и незаконно.

Все пак, три неща ме накараха да изразя това мнение. На първо място желанието и надеждата, че не съм единственият, който не се примирява с тази абсурдна ситуация. На второ - разпространеният наскоро слух, че предстои да бъде проведена нова акция, този път в по-голям и сериозен мащаб, с която действително ще бъде спряно съществуването на въпросните портали и мрежи. Тук е мястото и да уточня, че умишлено споменавам закриване на портали и мрежи, а не просто премахване на незаконното съдържание от сървърите, тъй като, за съжаление, условия за потребителско ползване на тези мрежи има описани навсякъде, но не само потребителите, но и собствениците на мрежите не ги спазват. Преди време, например, управителят на фирмата-доставчик БОЛ.БГ бе съден за открити материали с детска порнография на сървърите, поддържани от фирмата му, но крайният ефект бе просто изтриване на тези материали. Нима на никого не направи впечатление, че покрай тях има огромно количество програми, филми и музика, които също незаконно се намират там?

Третата причина, поради която продължавам да разсъждавам, с надеждата някои факти да станат достояние на повече хора, са публикувани наскоро в един от посочените по-горе портали две писма с уведомяване за установено системно нарушаване на Закона за авторското право и сродните му права. Порталът е free.evro.net, адресат - фирмата-доставчик Евро.НЕТ, собственик на сървърите, чрез които се разпространяват крадените материали, а подател на писмата са двете най-големи организации за колективно управление на авторски права в България - МУЗИКАУТОР и БУЛАКТ.

И така, може би в следствие именно на тези две писма, порталът free.evro.net преустанови една от най-важните си функции - услугата "търсене", като същевременно на първа страница вече присъстват и обширно описани условия и правила за ползване на услугите на портала. Не че тези условия не са известни и задължителни отдавна, но никой не ги спазва, нито някой следи за нарушаването им. Не и в България. Не и досега?

Инициативата на МУЗИКАУТОР и БУЛАКТ е малко закъсняло, но разбира се правилно начинание. Оказа се обаче, че писмото от БУЛАКТ е изпратено още на 9 май 2004г., а това от МУЗИКАУТОР - на 22 юли 2004г. Реакцията на Евро.НЕТ закъснява с няколко месеца, през които нищо не се случва. Всъщност, в писмото от БУЛАКТ четем само за молба същото да бъде поставено в портала "като предупреждение за другите потребители на интернет за сериозността на нарушаването на авторските и сродни права". Има и молба за информация относно предприетите мерки. Срок за предприемане на мерките няма.

Малко по-сериозно изглежда писмото от МУЗИКАУТОР, където искането е "да се преустанови предоставянето на уеб пространство на лица, които в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права предлагат достъп до музикални произведения". Срокове отново липсват.

Бърз преглед на съдържанието (публичното съдържание) на сървърите на Евро.НЕТ показва, че повечето потребителски директории вече са празни. Следват няколко въпроса:

1. Дали Евро.НЕТ са искрени и действително са спазили законите и исканията на двете сдружения? Добре знаем колко е лесно да бъдат скрити големи мрежи за разпространение на файлове, като същите бъдат ограничени само за вътрешен достъп на клиентите на определени доставчици.

2. Дали БУЛАКТ и МУЗИКАУТОР са изпратили подобни писма и до управителите на всички останали доставчици и портали, които предлагат същите услуги? В случай, че такива са изпратени, защо няма реакция и ако не са изпратени - защо?

3. Защо инициативата на сдруженията се ограничава в лична кореспонденция с нарушителите, а не се даде гласност?

4. Сериозни ли са МУЗИКАУТОР и БУЛАКТ в намеренията си да се справят с нелегалното разпространение на материали - обект на авторски и сродни права или и този опит ще се провали?

5. Ако предприетата инициатива е сериозна, готови ли са МУЗИКАУТОР и БУЛАКТ да осигурят задължителното следене за спазване на Закона за авторското право и сродните му права като регулаторен орган и да предприемат съответните действия при ВСЯКО бъдещо установяване на подобни нарушения?

6. И не на последно място, биха ли предложили от МУЗИКАУТОР и БУЛАКТ рентабилна програма за развитие на система за електронно разпространение на материали като услуга, предлагана срещу съответно заплащане? Трябва да се има предвид, че незаконното разпространение чрез сървърни мрежи и портали е основна дейност на много от доставчиците-нарушители, но те имат ресурси да пренасочат дейността си в друга, законна и полезна за автори и аудитория насока. Подобни трансформации неотдавна успешно претърпяха някои от водещите световни електронни разпространители на аудио и видео материали, а все повече стават разумно платените услуги, внедрявани и в много от съществуващите портали за изкуство в света.

Цялата тази симфония от интереси и грубо потъпкване на права и закони обаче има и друго измерение, друга гледна точка, която може би е и основен определящ фактор за съществуване на подобни закононарушения. Това е гледната точка на потребителите. Истината е, че в цял свят съществуват различни мрежи за нелегално разпространение на софтуер, музика и филми, но процентът потребители на крадени материали в България е определено и доказано най-висок.

Основна причина за този факт е състоянието на морала у потребителите и у тези, които предоставят незаконни услуги. Защото Законът за авторското право и сродните му права съществува отдавна, но за да бъде той ефективен, трябва да има кой да го спазва и кой да следи за неговото спазване. А откак България отвори "културните си граници" ведно с установяването на хаотична демокрация, хората започнаха да правят местна интерпретация на много чужди порядки и в това число на понятието "FREE" - удобно разбрано и представено като напълно безплатно, освободено от задължения и свободно за разпространение. В тази графа попаднаха, за съжаление, всички български и чужди авторски творби, а може би логично след това се появиха и електронните разпространители. FREE.

И именно в следствие на дългогодишното възпитаване на нисък морал, погрешно или удобно възприемане и интерпретация на правила и условия, изкуството и културата в собствената ни страна днес са застрашени от изчезване. Нещо повече, обществото - продукт на това възпитание, все повече отхвърля опитите за въвеждане на правила и създаване на истинска ценностна система.

Един добър пример за това са резултатите в представената тук анкета, поместена в портала, който най-нагло нарушава Закона за авторското право и сродните му права - разпространявайки не каква да е, а именно българска музика пред очите на такива сдружения като МУЗИКАУТОР и БУЛАКТ. Дългогодишното присъствие и развитие на mp3-bg.com пък може да доведе до един единствен извод, изказван все по-масово като съмнение: дали всъщност електронните разпространители и сдруженията за колективно управление на авторски права не се намират от една и съща страна на конфликта на интереси?

А иначе, резултатите от проведената (не е ясно с каква цел...) анкета са 2 към 1 в полза на удобствата срещу морала!

Ще оставя тази тема отворена, защото тя ще търпи развитие, в това съм сигурен. Отправените въпроси към сдруженията МУЗИКАУТОР и БУЛАКТ трябва да получат някакъв отговор, защото това са въпроси на автори - клиенти на организациите и тяхно право е да търсят сметка за извършеното в полза на интересите им. Тези въпроси обаче не целят нова конфронтация, а демонстрират загриженост и желание за промяна. Нещо повече, не са малко авторите и организациите като "Нови Български Автори", които са готови да помогнат в прехода към нова система за легално разпространение на авторски материали. А примери за създаване на успешни алтернативни системи в света вече има и става все по-ясно, че защитаването на едни и същи лични или корпоративни интереси няма никакво бъдеще.

Какво ще се случи (или няма да се случи) оттук нататък с портали и мрежи, подобни на free.evro.net, предстои да разберем. Любопитно е също например, какво мислят за тези проблеми и хората, които твърдят, че спомагат за развитието и представянето на българската култура и изкуство. Хора, които имат възможността да говорят, имат голяма аудитория, притежават и трибуна, от която да бъдат чувани всеки ден. Хора, наричани вече "народни будители"... Ами хайде тогава да се събудим. Заедно!

Ключът към създаването на европейска музикална общност е в музикалното разнообразие

Автор: Димитър Димитров, Превод от Newsweek: Димитрина Тодорова

- Как един български изпълнител или автор на музика би могъл успешно да представи произведенията си извън България?
- Защо музика на български групи толкова рядко се издава в чужбина и интересът към нея бързо изчезва?

Тези два въпроса стоят отдавна, възможните отговори постоянно се увеличават, но за съжаление, в повечето случаи те просто установяват известни факти. Като например локалната глобализация в България в сферата на музикалната индустрия – единни продуценти, общ малък пазар, мениджъри с еднакви възгледи и подходи. Всичко това води до създаването на звезди с "кратък срок на годност" и задължителна взаимна изгода в работата между издатели и разпространители. И когато на вътрешния пазар нещата стоят по този начин, със сигурност няма как подобна продукция да бъде атрактивна за чуждите мениджъри и издатели.

Неотдавна някои български групи обявиха, че са успяли да разчупят тесните рамки на системата и да продават успешно музиката си в Европа. Според други "звезди", единственият начин да ни харесат на европейския пазар е да създаваме "европейска" музика. След което в България се появиха последователно няколко албума, пълни с лишени от оригиналност песни в стил поп-рок от 90-те години на миналия век, изпълнени на английски език...

Не зная дали някой си е правил труда да провери какво се случва с тези така нашумяли в Европа български творци, но моето търсене доведе до един единствен резултат: "No match found". С други думи – такива автори в Европа не са познати. Което се разбира и от липсата на участия на претендиращите за европейски успех български звезди на чужди музикални форуми. А това означава само едно – да се правиш на европеец е глупаво, а с лош английски и музика "на кило" можеш да бъдеш звезда само в България.

В подкрепа на тези изводи и за да представя мнение по темата на човек от "другата страна на границата", предлагам един материал, който наскоро прочетох в популярното американско списание Newsweek. Статията на Тара Пепър обсъжда същия проблем, разгледан в по-голям мащаб. Иска ми се да вярвам, че един ден в България младите автори и изпълнители на музика ще започнат да се вслушват във все повече подобни мнения и съвети на професионалисти от чужбина, отколкото в онова, което изкуствено създадените родни "звезди" нареждат от платения ефир на медиите, собственост на личните им продуценти...

---

Newsweek International
Vol.CXLIV, No.5 - August 2, 2004 - page 52
"Building a Bigger Star", By Tara Pepper

Създаване на голяма звезда
Със спада в музикалния бизнес, хората от тази индустрия започват да търсят европейски изпълнители, които да се харесват повече и навсякъде

Дзукеро (познат и като Аделмо Форначиари) може би се води италианец, но той принадлежи и към една рядка музикална категория – европейска рок звезда. Въпреки че по-голямата част от феновете му си остават италианци, неговият блус си е спечелил много поклонници и в региона наоколо, особено във Франция и Германия. Най-новият му албум "Зу и Ко" излиза в шест различни версии: италианска, испанска, френска, латиноамериканска, и "интернационална" – да обобщи популярността му и да го превърне в истински глобален феномен. Всяка от тези версии е предназначена за конкретната си аудитория; френският албум, например, включва дует с френския естраден певец Джони Холидей, а австралийската версия включва песни с Тина Арена.

Макс Хол, вице-президент на отдел "Маркетинг и реклама" в Universal Music International, като ръководител на италианския клон на компанията, е допринесъл много, работейки със самия Дзукеро, за да се създаде музика, която да въздейства на толкова широка аудитория. Това предполага по-малко италиански рок и повече мелодични балади. Също така, нужен е и по-шикозен дебют: Дзукеро представи албума си на добре рекламиран концерт в лондонската Royal Albert Hall, където много от дуетните му партньори в албума – Лучано Павароти, Ерик Клептън и Долорес О' Риърдън от Крембърийс, пяха с него на сцената. Шоуто беше записано и предавано по телвизиите по цяла Европа, за максимално голямо отразяване и популяризиране. "Именно това даде възможност на Дзукеро да "мине напряко през системата", допълва Хол.

Точно тази "система" има нужда от сериозно раздрусване. Защото глобално, продажбите на музика падат в последните години, като през 2003г. бе отчетен спад със 7.6 процента. Доклад от юни т.г. на Pricewaterhouse-Coopers предвиди продължаващ спад до 2006г., най-вече заради нелегалното сваляне на музика от Интернет. "Единственият начин да се справим с това е да се опитаме да увеличим аудиторията като навлезем в чужди пазари" коментира Питър Джеймс, главен директор на German Sounds - организация, занимаваща се с промотиране на немска музика в чужбина.

През последните пет години музиката стана извънредно локално-ориентирана. На най-големите световни пазари за музика в света - САЩ, Англия, Япония и Франция, местни банди грабват лъвския пай от продажбите: 93% в САЩ са за американски изпълнители, 74% от японските и повече от половината европейски продажби на музика също са на местни музиканти. Всъщност, относително малко европейски изпълнители успяват да пробият в класациите извън страните си. Тези, които успяват, обикновено за англо-американци: тази година Нора Джонс, Фюджийс, Дайдо и Джордж Майкъл оглавиха месечните класации на Международната федерация на фонографска индустрия за най-продаваните албуми в Европа. "Въпреки че има европейска общност, хората не са много любопитни каква култура и музика има в различните страни", казва Кристоф Мюлер, продуцент на Gotan Project - група, която постепенно си изгражда име и почитатели на континента. В САЩ билбордите от 2003г. показват само двама съвремени чуждестранни поекта, и двата британски - Колдплей и Дайдо.

Макар и бавно, ситуацията започва да се променя. Предприемчивите правителства започват да подкрепят независими изпълнители и малки издателски къщи. През 1993г., френски музиканти продават само 4 милиона албуми извън страната си. Миналата година (2003г. бел.пр.) тази цифра скочи до 40 милиона, като голям принос имат енергичните френски музикални експерти в Лондон, Ню Йорк, Берлин, Токио, Барселона и на други места. Швеция, която има една от най-добре изградените системи за износ на музика на континента, координираща присъствието на шведи на международни фестивали и работни мероприятия, в момента е третият най-голям износител на музика. German Sounds се надява да успее да представи на годишните фестивали на индустрията, провеждащи се ежегодно в Кан, настоящите и бъдещи родни музиканти. Междувременно и лобистката организация European Music Office настоява за по-голяма интеграция на музиканти от Европейската общност, създавайки свой офис в Ню Йорк и стартирайки програма за обмен на европейски таланти, което би дало на местните фестивали възможност да изберат изпълнители от Европа.

За момента обаче чуждоезичните записи остават косетлив орех по отношение на продажбите във всяка държава. Дзукеро е изключение, защото пее на английски, испански и италиански. Успехът си Швеция дължи главно на привлекателни, англо-говорящи групи от АББА до Кардиганс и Хайвс. Всъщност, наи-успешните пан-европейски изпълнители изобщо не разчитат на текста: забележете процъфтяващата френска електронна сцена! Звездата DJ Димитри от Париж пуска новия си албум "Крюзинг Атитюд" в 14 различни европейски държави това лято.

Със сигурност обаче тайната на международния успех е проста: феновете се скупчват около качествена музика, която изпъква ярко, без значение на какъв език е. Макс Хол цитира изненадващия успех на Еня, чиито ефирни ирлански мелодии са изпяти на галски, както и експлозивната немска метал-група Рамщайн. "Немска група, пееща на немски и продаваща доходно музиката си в САЩ и Англия: това беше нечувано", коментира Хол. "Това е изцяло защото те представят на хората нещо наистина различно. Местната музика трябва да бъде уникална, така би имала по-добър шанс да се продава в чужбина". Бариерата на международния успех може и да е високо, но тези динамични звезди доказват, че разнообразието е ключът към създаването на европейска музикална общност.

Между независимостта, принципите и реализацията

В България има няколко организации, чиято дейност е насочена към развитието и популяризирането на българки автори и изпълнители на музика. Поне така е обявена дейността им публично. Такива организации са множеството сдружения на композитори и музиканти, издателски къщи, радиа и телевизии, но тези от тях, които са най-популярни и имат доверието на аудиторията безспорно са "Беге радио" и телевизия "ММ". Те имат и най-големи възможности за извършване на такава дейност от финансова, техническа и чисто организационна гледна точка. Проблемът е, че въпреки наличието на десетки организации и огромна аудитория, у нас няма реализирани независими автори. Няма, защото като такива те не могат да оцелеят.

Понятието "независим автор" всъщност не е особено разпространено в България. По две основни причини - първо, поради липсата на интерес у организациите-монополисти да работят с такива автори и, второ, поради невежеството на самите автори.

"Независимият автор" (Independent, Unsigned Artist) е автор, който сам представлява себе си и сам издава творбите си. С други думи автор, който не ползва услугите на издателски/продуцентски къщи или мениджъри. Автор, който успява сам да финансира записа на своите произведения и ги реализира по подходящи за него начини и пътища. И докато в чужбина независимите автори са не по-малко разпространени и не по-малко успели от останалите, то в България такива автори изобщо няма или те не могат да просъществуват и да се развиват.

На първо място, целта на повечето български автори или изпълнители, е на всяка цена да попаднат в класациите на радиата и телевизиите и най-вече в тези на "Беге радио" и телевизия "ММ". Само така, според авторите, техните творби биха стигнали до максимално голяма аудитория. Независимо от какво ниво започват да се развиват, за тях постепенното добиване на популярност е неприемливо, нетърпеливи са и очакват успеха да се появи бързо. А това автоматично изключва варианта те да бъдат независими в процеса на своето развитие, тъй като у нас този процес е свързан с неща, които нямат нищо общо с изкуството.

За съжаление, в България съществува силна икономическа връзка между издателите на музика и крайните разпространители като радиа и телевизии. С други думи, в България популярността на авторите и изпълнителите, тяхната реализация, излъчването на творбите им, както и цялостното им развитие, се заплащат. Това в повечето случаи означава, че независимо от качеството на продукцията на даден автор или изпълнител, ако зад нея стои платежоспособен издател с добри връзки, тя ще намери реализация. Разбира се, за сметка на евентуални качествени произведения на независими автори, които просто нямат финансовите възможности да се преборят за място в "елита".

Системата, по която работи българската "музикална сцена", абстрахирайки се задължително от масовите чалгаджийски еднократни записи, е следната:

1) даден автор или изпълнител решава да се занимава с музика и да търси реализация;
2) авторът отива при издател, на когото представя свой демо-запис и който решава дали той има действителна дарба или евентуално качества за артист;
3) в случай, че издателят реши да работи с този автор, те подписват договор за най-малко 3 години, в който се обсъждат задълженията на автора (брой създадени произведения - албуми, брой публични изяви - концерти, брой радио и телевизионни участия и т.н.)... бегло се загатва за нещо като задължения на издателя;
4) издателят финансира според възможностите си създаването на имидж, записа и рекламирането на автора и произведенията му;
5) издателят заплаща (всъщност предоставя права за разпространение срещу реклама) конкретно време за излъчване на авторските произведения в ефира на радиа и, ако има създаден видео-клип - на телевизии;
6) в зависимост от позицията на издателя и връзките му с разпространителите, произведенията добиват определена популярност;
7) ако авторът е избрал да работи с "правилния" издател, произведенията му попадат на определени места в периодичните класации на радиа и телевизии и евентуално печелят награди.

Както се вижда от описаната система, пътят на един независим автор в България спира някъде между втора и трета стъпка. Трябва да се има предвид, че всеки автор сам финансира създаването на демо-запис на едно или повече произведения, като в повечето случаи с това се изчерпват финансовите му възможности за развитие. С този демо-запис се осъществява "кандидатстването" пред издателите. Оттам нататък, цените за студиен запис на единична бройка, производството на минимален тираж и рекламата на дадена творба са твърде високи и именно затова системата определя тези неща да бъдат заплащани от издател. Ако евентуално един независим автор успее да си позволи студиен запис и тиражиране, следващата пречка за него ще се яви в лицето на разпространителите (стъпка 5 от системата), които в никакъв случай няма да проявят интерес към неговото произведение. Именно икономическата връзка между издатели и разпространители гарантира постоянен поток на нови заглавия в ефира - издателят предоставя безплатно правата за излъчване, като получава в замяна рекламно време. Съответно, колкото по-голяма е взаимната полза от връзката издател-разпространител, толкова по-популярни стават записите на авторите, работещи с/за този издател. Разбира се, един независим автор няма никакъв шанс да предложи сам на разпространителя нещо друго освен собствените си произведения. От своя страна българските разпространители са твърде праволинейни и лакоми и вместо да рискуват с излъчването на неизвестно, но може би качествено произведение, предпочитат да работят на принципа на описаната горе система. Същите разпространители организират класации с награди (най-престижни са тези на "Беге радио", телевизия "ММ" и "Българският Топ 100" и печелят от тях. В такива случаи икономическата връзка издател-разпространител осигурява пълнежа на тези класации, като това гарантира постоянен интерес на аудиторията, тъй като включените автори и изпълнители имат добре платени имидж и реклама. Което рядко означава и наистина добри произведения на изкуството. А всъщност, с изключние на случаите на преднамерена реклама, всеки разпространител би трябвало да заплаща правата за излъчване на произведенията, които звучат в ефира му. От което пък трябва да печели авторът.

Преди известно време в България нашумя скандал, възникнал във връзка с новосъздаденото сдружение ПРОФОН, в което се обединиха най-големите издатели и вносители на музикална продукция в страната. Част от големите разпространители тогава се възпротивиха на високите такси, които обединените издатели поискаха за взаимната им работа. За момент в музикалното общество се появи надежда, че монополът на добре сработената система на работа между издатели и разпространители ще се разпадне и така ще се създадат възможности и за независимите автори да намерят реализация. Твърде бързо обаче бе постигнато ново споразумение между двете страни, определящи тези възможности, и системата продължи да работи по стария начин, като в нея бяха направени единствено промени, касаещи процентите, според които се разпределят печалбите между издатели и разпространители. За съжаление, малко автори са наясно, че тези споразумения имат и друга пряка връзка с тях и техните произведения.

Рядко един автор или изпълнител е напълно наясно с това какво означават и какво включват клаузите в договора му с издателя. Според Закона за авторското право и сродните му права, всеки договор трябва да определи кой притежава авторските права върху произведението, как и от кого ще бъдат защитени те, както и по какъв начин се разпределят сродните права за придобиване на печалба от разпространение на произведението. Тези договори обаче най-често определят такова разпределение, което е единствено в полза на издателя, тъй като той не разчита да печели от автора и неговите произведения, а от връзката си с разпространителите. Ако авторът не се съгласи с предложените клаузи, договор изобщо не може да бъде подписан, а за обсъждане на компромисни варианти не може да става и дума.

За да може да се каже, че един автор е спечелил заслужаваща си споменаването сума, трябва да е изпълнил на 100% своите задължения по договор и да разчита, че издателят му ще допринесе косвено за допълнителни възможности за печалба - участия на живо, интервюта и други. Когато един автор предпочете да остане независим, той е единствен носител на авторските и сродните права на своите произведения. При желание, авторът може да стане член на дадено сдружение с предмет на дейност защита на тези права или да предостави на разпореждане на такъв вид организация правата си. Такова членство се прави главно с цел по-добро следене за нарушения на Закона за авторското право и сродните му права от юридическа гледна точка. За съжаление обаче това не може по никакъв начин да помогне на автора за разпространение или популяризиране на произведенията му. Наличието на вътрешни споразумения между издатели и разпространители пък регламентира предварително ограбването на труда на автора, разпределяйки печалбите от произведенията почти без остатък.

В средата на миналата година екип от хора, повечето от които работещи за една от най-големите български издателски къщи, започнаха да работят върху създаването на музикална on-line база данни или каталог на автори и произведения, както работещи с този и други издатели, така и независими такива. Екипът работеше основно в насока представяне на музика за реклами и филми, като проектът трябваше да предлага услуги от предоставяне на каталог за избор на автори и произведения, до пълно лицензиране и договаряне на правата върху произведенията. След като обаче обявеният срок за официално стартиране на проекта изтече, стана ясно, че нещо възпрепятства той да заработи. По стечение на обстоятелствата имах възможността да науча, че определени хора с голямо влияние и дейно участие в системата за издаване и разпространяване на музика в България, работещи именно за въпросната издателска къща, са замразили реализирането на този проект. Причините, както можете сами да се досетите, са в липсата на изгода от начина на работа на проекта, който предполага свободен път за изява и популяризиране на независими автори. И то въпреки сериозните такси за ползване на каталога от хора, които търсят авторска музика, които бяха предварително обявени ($500 годишен абонамент).

След по-задълбочено проучване успях да установя и още един неблагоприятен факт за състоянието на българската "музикална сцена". Проблем с развитието и търсене на реализация в България имат не само независимите автори на музика, които искат да издават и разпространяват произведенията си. Както описаният горе нереализиран проект показва, монопол върху музиката има и в сферата на рекламата и филмопроизводството. Трябва да се отбележи, че в тази насока пазарът в България е доста малък - по-малко от 10% от излъчваните рекламни клипове по радиа и телевизии се произвеждат в страната и за целта се ползват български автори на музиката в тях, а произвежданите български филми са още по-малко. Шанс да участват в производството на реклама или филм у нас обаче имат само няколко автора, броящи се на пръстите на едната ръка. И не защото няма други добри композитори, но отново поради наличието на изгодни споразумения между фирмите, които произвеждат рекламите и филмите и представляващите авторите издатели и звукозаписни компании. Тук задължително трябва да спомена, че неблагоприятен фактор за независимите автори в областта на рекламата е и твърде ниската цена на вносни продукционни музикални клипове "на парче", които българските рекламни агенции закупуват на едро, заедно с правата за ползване на тези клипове. Един български автор не би могъл да създаде и запише сам конкурентноспособна музика, тъй като цената на оборудването у нас е непосилна за самостоятелна работа, а най-ниската цена за запис в студио масово е около $5 на час. Като се има предвид, че за студийна обработка и запис са необходими поне няколко часа, а и самият автор определя стойност на неговото произведение, и това се сравни с цена между $50 и $500 за продукционен диск, съдържащ средно 100 готови клипа, разликата става твърде очевидна. Очевиден е и изводът, че музика от български автор може да бъде ползвана само при взаимно споразумение и условия за по-ниска цена на краен продукт между производител на реклама или филм и звукозаписна компания или издател. Което автоматично изключва възможността независим автор да намери реализация и в тази сфера.

Решение за авторите, които държат на своята независимост, остава търсенето на реализация чрез услугите на електронни Интернет портали за свободно публикуване на музика. За разлика от тесните и затворени граници на българската "музикална сцена", тези портали са отворени към света. На такова място развитието на автора и популяризирането на творбите му зависят само от него и тяхното качество като произведения на изкуството. Тези портали имат собствени изградени системи на работа, които в повечето случаи са изцяло в полза на това всеки регистриран автор да получи възможност за изява. Предлагат се и допълнителни услуги като продажба на единични произведения или цели албуми. Това, което прави този вариант на търсене на реализация по-добър от отчаяните опити за пробив на местна почва, е фактът, че в такива портали всички автори са независими и аудиторията на порталите знае, че именно там ще намери само такива автори. От друга страна, тези портали се посещават постоянно и от скаути, а за част от тях работи и постоянен екип от такива хора, които търсят автори за конкретни издатели. Става дума обаче за издатели извън България, което автоматично означава нормални условия за реализация. Защото дори да кажем, че телевизионният канал MTV е един вид разпространител-монополист и неговите класации и награди зависят пряко и финансово от връзките му с издателите, съществуват много други подобни разпространители в лицето на национални сателитни музикални канали, които биха могли да са алтернатива. Междувременно и количеството чужди радиа с програмна насоченост към музика от независими автори е огромно, а немалко от тях работят директно и със споменатите Интернет портали за музика.

Разбира се, тук някой може да повдигне въпроса какво ще загуби българската култура, ако една никак немалка част от кадърните български автори и изпълнители се реализират само в чужбина и няма ли да бъде срамно, ако "музикалната сцена" в България няма възможност за разнообразие и явна конкуренция. Да, загубата ще е голяма, а срамът - още по-голям, но е очевидно, че на никого от тези, от които нещо би зависило за евентуална промяна, не му дреме нито за такава загуба, нито за България, нито за изкуството, нито за срама. Защото единствената загуба за тях би имала финансово изражение, единственото българско е присъствието им в българския данъчен регистър, изкуството за тях няма абсолютно никакво значение, а срам може да ги хване само, ако следващата година са спечелили по-малко от предходната. Естествено, на тях им пука за независимите автори - дотолкова, доколкото да правят всичко възможно да ги държат далеч от българската "музикална сцена". А след това с гордост да съобщават на микрофона пред многохилядната си изпростяла, стадна публика:

Беге Вдъхновител - Лили Иванова
Беге Песен на годината - Нина Николина за песента й "Ти"
Беге Група - Сафо
Беге Албум - Руши Виденлиев с "Независим
Беге Изпълнител - Графа
Беге Изпълнителка - Белослава
Медийно представяне - Васил Найденов
Беге Изпълнител на живо - Група Те
Беге Текст - Графа за "Искам те
Беге Дебют - Галя и Сатен

(из годишните награди на "Беге радио" 2004)

Българското изкуство в Интернет

Социални или икономически проблеми пречат на новото българско изкуство да се развива в съвременната, електронна среда?

Настоящите разсъждения нямат за цел оценяване и критика на съществуващите български Интернет-страници за изкуство! Това, което бих искал и считам, че би било полезно да направя е да споделя моите виждания относно проблемите на българското изкуство в Мрежата. Надявам се и други хора да споделят своите мнения и в крайна сметка резултатът от тази дискусия да бъде създаването на една по-благоприятна среда за развитието на новите български автори.

Едно от малкото неща, които радват българина, когато гледа или слуша новините вечер вкъщи, това е информацията за някой друг българин, който е успял да се реализира, било то в България или в чужбина. Разбира се, ако преди да се зарадва, не го обземе чувство на завист... Ако успее да преодолее това усещане, той изпитва истинска гордост от факта, че е българин и се удря мощно в гърдите наум. В края на еуфорията следва и едно "Евала!", с адресат успелият сънародник. Така е, българинът е горд и темпераментен човек.

Можете ли да се сетите за последния случай, когато гореописаното ви се е случило, научавайки за българин, който се е реализирал в областта на изкуството, било то в България или в чужбина? Едно уточнение - не става дума за Константин Павлов, който тази седмица получи литературната награда на СУ за 2003г. Не говорим и за Нешка Робева, която получи награда "Златен Витяз" в Москва преди две седмици. Не визирам дори признанието към Йордан Радичков, който преди месец бе награден от Симеон Сакскобургготски. Всички тези българи, а и много други, заслужават нашето уважение и възхищение от това, което са създали и постигнали както за себе си, така и за България. Само че аз говоря за нови автори, за хора, които в този момент правят поредния си отчаян опит да спечелят вниманието на някой български продуцент, издател или редактор (които ще наричам за краткост "Гилдия" , а утре ще зачеркнат всичко тук и ще опитат "някъде на запад"...

Хиляди са българските автори, които имат точно този опит зад гърба си. За много от тях преживяното унижение, наричано от Гилдията просто "неуспех", се превръща в убиец на музата за създаване на изкуство. За други става повод да търсят реализация и признание с други средства или извън страната.

За най-голям ужас на Гилдията, от известно време в България стана популярна практиката да се търси реализация на изкуството в Интернет и по-точно - в Интернет-страници, създадени с цел представяне и популяризиране на българското изкуство. По примера на отдавна реализирани подобни проекти на чужди страници, за кратко време публикуването на българско изкуство в Интернет измести на заден план измислената от някой садист бюрократична система от застаряващи и комплексирани редактори, чиято единствена цел е да обсъждат, но не и редактират, себе си.

И все пак, навлизайки в четвъртата година от новия век, обявен от всички за "векът на комуникациите", нещо продължава да пречи на свободното ползване на предимствата на Мрежата при публикуване и консумиране на българско изкуство.

На първо място трябва да се отбележи фактът, че за литературата Интернет е далеч по-благосклонен, особено в България, отколкото за останалите изкуства. Публикуването, обработването и прочитът на един текстов материал, изискват много по-малко ресурси от страна и на автора, и на собственика на средата за публикуване (Интернет-страница), и на аудиторията. Затова и литературните страници са в пъти повече от общия брой страници, занимаващи се основно с публкуване на авторски материали, а и са далеч по-развити като идеи от своите разработчици. Този проблем като че ли се явява и основен при обсъждането на всички останали сфери на изкуството. Въпреки това начини за разрешаване на проблема с публикуването на художествени или музикални произведения, например, има.

Един от основните проблеми, които стоят на пътя на авторите, желаещи да публикуват произведенията си в Интернет, е целта, с която дадена страница за изкуство е създадена. Така, както всяко книжно издание цели да покрие определена аудитория, както една звукозаписна компания се насочва към определени стилове музика или една галерия представя даден вид картини, така и Интернет-страниците имат своя целева група посетители, която се стремят да достигнат. Нерядко такива места се създават с чисто комерсиална цел - продажба на произведения на изкуството или просто създаване на каталог-виртуална библиотека. В това, разбира се, няма нищо лошо, тъй като такива страници са в помощ на много хора, които търсят купувач на своите произведения или такива, които искат да видят произведение на автор от преди десетки или стотици години. За новите автори обаче това е истински проблем, тъй като те се нуждаят от обособено място за публикуване на своите "първи стъпки" в изкуството, където името им няма да се губи сред имената на Христо Ботев, Леонардо Да Винчи или Моцарт.

Преди няколко години в Интернет започнаха да се появяват и такива страници, чиято цел е публикуването на не дотолкова известни автори и популяризирането на тяхното изкуство. За съжаление, разработчиците на част от тези страници се подведоха от примера на комплексираните редактори и скоро започнаха да отсяват постъпващите произведения през собствените си критични възгледи, създавайки своеобразна лична библиотека по собствен вкус, което от своя страна противоречи на заявените цели. И най-вече - подвежда авторите - нещо, на което те отдавна са се наситили и от което са се отвратили.

Бързо загубиха интереса на аудиторията и страници, които предлагат възможност за публикуване срещу заплащане. Може би някои от вече изявените автори биха се възползвали от такава възможност, но опитайте да обясните на едно 15-годишно момиче, което скришом нарежда своите стихове, защо трябва да даде 20лв. на някого, за да може да публикува няколко реда в Мрежата... С течение на времето поддръжката на някои подобни страници дори беше прекратена, а по-късно те бяха и изтрити.

Място за публикуване на авторски материали, за съжаление само литературни, предоставиха и страници като https://www.dir.bg и https://www.abv.bg чрез своите клубове и форуми. В подобни форуми обаче материалите са твърде разпръснати и в един момент ориентирането сред тях става невъзможно. Подобно е положението и в някои станици, създадени с добра начална идея, но чиято реализация и поддръжка не предлагат достатъчно добре подредена информация за посетителите. С течение на времето, наблюдавайки развитието на тези страници, ставам свидетел на метаморфозата им от място за публикуване на авторски материали, в място за количествено споделяне на напълно свободни мисли и коментари, на всякакви теми. Метаморфоза не само по отношение на съдържанието на страниците, но и по отношение на техния дизайн и система за навигация. Което може да има смисъл в един форум с обща тема, но не и когато основната цел е да се покаже изкуството на авторите.

Не само заявените цели на дадени Интернет-страници или тяхното реализиране обаче са проблем за намирането на място за публикуване на авторски произведения, достатъчно удобно и за аудиторията. Интересен и парадоксален е например фактът, че в последно време се говори за много ниско ниво на продажби на българска музика на вътрешния пазар. В същото време, същите автори се котират изключително добре, но в свободните за достъп страници https://free.techno-link.com, https://www.data.bg, https://www.mp3-bg.com, https://free.evro.net, https://files.bol.bg и други. Абстрахирайки се от темата за достойнствата на всеки отделен стил музика, интересен е въпросът кой нов автор би имал полза произведението му да е в един списък с това на Мишо Шамара, Богдана Карадочева, Лили Иванова, Митко Щерев, П.И.Ф. и т.н. Колко посетители на такива страници биха обърнали внимание на непознато име, след като тяхната единствена цел е да се сдобият с албума на някой изпълнител безплатно, вместо да го купуват от магазина...?

Понякога добро решение за представянето на един автор е и създаването на лична страница, която да не бъде част от вече разработен портал за изкуство. Безплатни или достатъчно евтини варианти за разработване и публикуване на такива страници съществуват. За съжаление обаче хората, които с право могат да се чувстват ощетени, са авторите на произведения, различни от литературните. Защото, за да публикуваш няколко песни или картини в Интернет с добро качество, ти е необходимо няколко пъти повече място от това, което фирмите предлагат на сравнително сносни цени. Изброените по-горе свободни страници пък не са решение на проблема и по още една причина, освен посочената - те не само съдържат твърде много произведения на отдавна реализирани автори, но и предлагат тези произведения, нарушавайки тотално Закона за авторското право и сродните му права. Разбира се, те не признават това, а и българската Гилдия не е в състояние да прекрати тяхната дейност, по най-различни причини. Но дори да не нарушават авторските права, те в никакъв случай не са в състояние да гарантират тяхното спазване, което също е достатъчна причина, за да бъдат извадени от списъка с варианти за публикуване на нови автори.

И така, стана ясно, че разработването на една среда за представяне и популяризиране на авторски произведения в Интернет, не е лесна задача, а и самата идея има смисъл и полза за новите автори само, ако е безкористна. Какво обаче се получава, когато подходяща идея има, желание за нейното разработване и поддържане - също, но на пръв поглед косвени обстоятелства стават причина за провал?

А такива обстоятелства в България не липсват. Например, наличието на така наречените клубове, съюзи, сдружения, асоциации и кръжоци в различни области на изкуството е нещо прекрасно, което определено е в помощ за развиването на нови таланти. Нерядко обаче ръководителите на тези организации са твърдо против съществуването на техни "конкуренти" в Интернет и правят всичко възможно да не допуснат интереса на авторите да се насочи към Мрежата. Идеята е ясна - какво ще правят те по цял ден, ако електронната среда е в състояние да ги замести. Жалкото в този случай е, че в по-голямата си част Интернет-организациите нямат за цел да изместват, а напротив - именно да подпомагат и допълват дейността на публичните организации. Защото само така може да бъде напълно затворена веригата за откриване, развиване, популяризиране и реализация на един нов автор.

Съществуват и други обстоятелства, като например политиката на държавата и в частност единствената, за съжаление, телекомуникационна компания в страната. Първо, държавата вече не прави нищо, за да подпомага или насърчава развиването на организации в полза на новите автори. С изключение на случаите, в които това се прави за безсмислени каузи, но за доверени хора или когато трябва да се отчете свършена работа и набързо смешни суми биват подарени на отдавна зарязали своята дейност държавни организации. А пък казвам "вече не прави нищо", защото преди години поне училищните и читалищни кръжоци действаха, макар и в условията на затворен живот. И второ, само преди дни Българската телекомуникационна компания (БТК) за пореден път се изгаври с клиентите си, увеличавайки цената на отвратителната си услуга за аналоговите телефонни линии. Както може би се досещате, цената на Интернет-достъпът чрез телефон вкъщи вече ще струва изключително скъпо - за всички. И ако някои хора успяват да си позволят кабелен Интернет, други досега се принуждаваха да търпят жалките линии на БТК, но все пак да имат някаква връзка с електронния свят на Мрежата. От липса на финансови средства, не по друга причина. Заради тази липса тези хора не могат да си позволят и да посещават иначе многото Интернет-клубове.

Разбира се, идеални обстоятелства не съществуват никъде, нито изцяло идеални цели. Все пак страници за ново българско изкуство в Интернет има и част от тях работят добре, въпреки всички изброени проблеми. Би било добре също, ако сред малкото разработчици на страници, продължаващи да работят за каузата, съществува диалог и сътрудничество, вместо конкуренция. Защото в последно време интересите, определящи поведението на даден собственик на такава страница и в последствие - на самата страница, - също се явяват сериозна пречка за изпълнение на крайната цел. А тя, както вече споменах, би следвало да бъде безкористна.

За младите автори, които сега започват да творят и да търсят мнение, оценка и реализация, именно хората, които им дават поле за изява, са олицетворение на обществото, в което живеят и в което искат да бъдат приети като автори със своите произведения. Разочаровани и отчаяни от съществуващата система на Гилдията автори вече има и те не са малко. Познаваме не един и два случая, в които българи създават не само изкуство, приели друга националност, само защото родината им е направила всичко възможно, за да ги подтикне към тази крайна стъпка. Важно за българското изкуство е да не се допуска да се стигне до момента, в който новите автори ще загубят надежда и в лицето на Интернет-обществото, защото един ден може не само компютърът да носи американски флаг...

P.S. За да не изглеждам прекалено голословен или дори злословен за някои читатели на настоящите разсъждения, тук предлагам един обобщен списък на български Интернет-страници, занимаващи се с публикуване на авторски материали от различни сфери на изкуството. В никакъв случай не претендирам за изчерпателност, затова моля собствениците на неспоменати страници да не се засягат. Надявам се вместо това те да откликнат на поканата за сътрудничество и диалог.
Нови Български Автори ( https://www.bulgarianauthors.org/ ) - Портал за публикуване и популяризиране на нови, непознати или неиздавали досега български автори от всички сфери на изкуството. Актуална информация за конкурси; обсъждане на актуални теми за културата и изкуството; интервюта, мнения и коментари.

Литературна мрежа ( https://www.liternet.bg/ ) - Портал за литература и хуманитаристика. Електронно публикуване и издаване на произведения.

Литература плюс култура ( https://www.grosnipelikani.com/ ) - Виртуална библиотека за литературни произведения. Българска и чужда литература.

Литературен клуб ( https://www.litclub.com/ ) - Електронен вестник и виртуална библиотека. Произведения от българската и световна класика и такива на съвременни автори!

Nowhere ( https://nowhere.host.sk/ ) - Виртуална библиотека за поезия, проза, фотографии и пластики на млади български автори

Словото ( https://www.slovoto.org/ ) - Виртуална библиотека за българска литература. Новини, покани, актуални събития.

Буквите ( https://www.bukvite.com/ ) - Страница за свободна публикация на литературни произведения и възможност за общуване на литературни теми.

Сцена за авторска музика ( https://www.avtora.com/ ) - Съвместен проект на студио "Графити" и клуб "О'Шипка!" за представяне на авторска българска музика.

Съвременен български разказ ( https://razkazite.hit.bg/ ) - Интернет страница за свободно публикуване на нови разкази.

Zzloba ( https://zzloba.dir.bg/ ) - Есета, разкази и картини от различни автори.

Сандхи разкази ( https://www.sandhi-bg.net/ ) - Колекция от съвременна българска проза.

Stop ( https://free.techno-link.com/stop/ ) - Поезия и проза от няколко млади български автори.

АХАИР - Ангел Филипов ( https://angel999.hit.bg/ ) - Портал за окултна поезия, картини и езотерика.

ART.BG ( https://www.art.bg ) - Представяне на авторски произведения от всички сфери на изкуството с цел продажба или реклама.

Пътят към успеха на един композитор според съветите на Крейг Стъюрт Гарфинкъл и факторите от българската действителност

За всеки млад композитор или музикант едни от най-важните фактори в творческото му развитие са примерите от пътя на реализираните музиканти, както и подкрепата и мненията на близките до него хора. Разбира се, заложеният талант и постоянството в неговото доразвиване са задължителни условия, без които никой не би могъл да постигне успех в музиката, а и не само в тази област.

За съжаление в България добрите примери за успешна музикална кариера са твърде малко, особено имайки предвид качеството на предлаганите на "пазара" продукции. От друга страна, работата на така наречените "пи-ар-и" (PR) на нашенските "звезди" в повечето случаи се свежда до това да изведат в публичното пространство не личността, а заложения в нейно лице имидж - на мутра, гей, махленски гамен, надарена тийнейджърка и така нататък. Въпросът с отношението на близки и приятели към заниманията с музика у нас пък могат да се изразят с една банална фраза: "музикант къща не храни". Тази действителност, разбира се, е характерна не само за нашата страна, но пък и този факт надали е от особена помощ за начинаещите, все още изпълнени с ентусиазъм и енергия, музиканти. За щастие по света човек може да намери достатъчно и добри примери за успешни кариери, да проследи техния път и да се поучи от съветите на авторите.

Един пример за успешна кариера може да бъде намерен в творчеството и професионалния път на Крейг Стюърт Гарфинкъл - американски продуцент, печелил много световни награди, номиниран за наградата "Еми" (Emmy) като композитор на музика за филми, реклами и телевизионни сериали. Като повечето музиканти, Гарфинкъл е започнал своята кариера с уроци по пиано още на седем-годишна възраст. Именно по време на домашната подготовка за тези уроци той е започнал да създава първите си композиции. Няколко години по-късно Гарфинкъл сменя основния си инструмент с китара, като същевременно решава да се отдаде на писане на филмова музика. Днес музикантът има зад гърба си много издадени лични албуми, както и десетки реализирани проекти във филмовата индустрия, рекламата, развлекателните компютърни игри и така нататък.

Именно поради неговия безспорен успех и интересна професионална биография, много млади музиканти и композитори се обръщат към Гарфинкъл, търсейки отговори на въпроси, свързани с тяхното развитие в областта на музиката. Всъщност, най-често задаваният въпрос е доста кратък и прозаичен: "Какъв е пътят към успеха?". Според Гарфинкъл обаче, отговорът се намира в сбора от отговорите на няколко по-разширени въпроса и индивидуалните изводи, които всеки би направил за себе си от тях.

Тук са публикувани именно тези въпроси, които най-често са вълнували младите музиканти и композитори, които са се обръщали към Крейг Стюърт Гарфинкъл, както и неговите отговори. Надявам се те да са полезни и за българските млади музиканти така, както са били за американските. За съжаление, както стана дума и в началото, у нас много от факторите, обуславящи музикалната индустрия, се явяват пречка за развитието именно на млади и талантливи автори. Хубавата новина е, че хоризонтът за реализиране на нови български автори в чужбина се разширява постоянно, за което свидетелстват и публикуваните в този портал авторски изяви. В тази връзка, може би ще е добре най-накрая гилдията продуценти и издатели в България също да се "отворят" към творчеството на новите автори, вместо да изтискват всяка изкуствено създадена "звезда", докато накрая и тя самата не може да се понася като такава...

--- --- ---

Въпрос
В момента уча в университет и обмислям как бих могъл да започна кариера като композитор. Имате ли някакви препоръки?

Отговор
Преди години, когато бях асистен-преподавател в един джазов ансамбъл, щях да отговоря на този въпрос така: "Ако можете да се занимавате с нещо друго, различно от авторска дейност, и да бъдете щастливи, значи трябва да го направите. Изкуството е прекрасна част от живота на хората, но да бъдеш автор може да бъде най-лошият избор за кариера. Същевременно обаче, ако любовта към работата ви е достатъчно силна, ако сте наясно с това какви трудности ви предстоят и въпреки това все още силно желаете да се занимавате с тази работа, значи със сигурност трябва да опитате."

Това беше преди 14 години и сега, разсъждавайки над един такъв отговор след всичко, през което съм минал, бих си отговорил просто: "Я не се занасяй, та ти си бил само на 24 години! Какво, по дяволите, си знаел тогава?"

По тази причина това, което бих ви препоръчал сега, е да се обърнете към себе си и да прецените: ако можете честно да кажете пред себе си: "Обичам музиката толкова много, че мога да отдам следващите 10 години на постигане на перфектност във всеки един аспект от работата ми, като същевременно не бих се поддал на разубеждения, разочарования или провали", значи има голяма вероятност да постигнете целите си.

--- --- ---

Въпрос
Как мога да започна да работя в музикалната индустрия? Необходима ли ми е специална музикална диплома за целта или такава за звукооператор или тонрежисьор?

Отговор
Имам две дипломи, но никой никога не е поискал да ги види и те стоят някъде забутани в килера. Дипломата като такава не е най-ценното, но в телевизионната и филмова индустрия образованието е важно и полезно, защото работата е трудна и от тази гледна точка, защо да не се "заредите" предварително с "амунициите", които са ви достъпни. В годините, през които съм учил, съм се старал да попивам максимално информация и сега не мога вече да изброя случаите, в които това се е оказвало твърде важно за мен. От друга страна, образователният процес никога не приключва. И до днес продължавам да посещавам всеки семинар и да чета всичко - не само отнасящо се до музиката и технологиите, но и по принцип.

Друга важна част от моето обрзование е фактът, че аз никога не съм се задоволявал с моментните си умения или поглед към музиката. Винаги съм се стремил да се поучавам максимално от творбите на повече и повече автори.

--- --- ---

Въпрос
Как стигате до мотивите в композициите си? От къде започвате работата върху едно произведение?

Отговор
Често обичам да правя следното сравнение: Писането на музикален мотив е досущ като да бъдеш в тъмна стая с превръзка на очите и стреличка в ръка, да бъдеш завъртян три пъти и да хвърлиш стреличката напосоки към една от невидимите стени. Невероятно е, но това върши работа.

И така, ще отговоря първо на втория въпрос. Като цяло, при всеки различен проект се променя начинът, по който започвам работа. Понякога ми дават сценарий, картина, идея или просто заглавие и ми казват: "Не знаем какво точно искаме, но когато го чуем, ще ти кажем." Друг път получавам вече написани партитури за филм и инструкцията: "Гледай да си възможно най-близо до това." Това, което винаги е едно и също в началото на работата ми по всеки проект, е да се информирам възможно най-много и подробно за естеството на проекта, за неговото емоционално съдържание, за да мога да установя какъв тип музика би прилягала най-точно.

Веднъж, например, трябваше да напиша музикални теми за седем рекламни продукта. Целта беше да успея да идентифицирам всеки продукт с музикален мотив така, че в последствие двете неща да "вървят заедно". В продължение на няколко години клиентът беше разработвал тези продукти, беше определил техния пазар, това, което те трябваше да представят емоционално, както и ефектът, който трябваше да постигнат. На всеки мой въпрос, целящ уточняване на детайлите, получавах коректни и пълни отговори. Клиентът също така имаше и свои виждания за съществуващи музикални модели, каквито трябваше да се получат и след моята работа, разбира се, без да копирам чуждото творчество. Имах насоките и имах свободата да разширя възгледите си до рамките на емоционалните граници на продуктите. Тази ситуация е идеален пример за това как точно стават нещата.

Що се отнася до първия въпрос, как стигам до мотивите, с риск да се изразя твърде метафизично, ето и отговорът: след като съм се "заредил" с всички модели и емоционални страни на проекта, опитвам да ги забравя и да изчистя съзнанието си. Така подтиквам усета и творческата си способност да заработят, без да се влияят от това, което бих мислил в този момент. Опитвам се първоначално да визуализирам смътно това, което би трябвало да представлява музиката, след което бавно изчиствам картинката до достигане на пълна яснота - фраза по фраза.

--- --- ---

Въпрос
Какво техническо оборудване използвате и какво препоръчвате?

Отговор
В течение на няколко години отговорът ми на този въпрос се променяше значително. Удивително е колко бързо нещата се променят в техническа насока. Ето и как стоят нещата хронологично:

Преди 2 години използвах хардуерни семплери, като просвирването ставаше виртуално чрез Digital Performer 2.72, а смесването - с Mackie 32/8. Всичко това беше извършвано на Mac 8100 с процесор G3 300 MHZ.

Прези година основният ми компютър беше G4 Dual 450 със софтуер DP 3.02 и Protools LE 5.1 в среда на OS 9.22. Старият 8100 използвах "пасивно", като го заредих със семплерни контролери. За съжаление разполагах само с 64 мегабайта памет за зареждане на семплите, което ме принуди да използвам външни модули и процесори за обработка на звука.

Днес всичко е само софтуер и процесорна мощ. Малко по малко разпродадох хардуерните ракове и външни процесори или просто ги оставях без ремонт, след като някой от тях дефектираше. На тяхно място започнах да използвам софтуерни програми, както и два компютъра G4 (Dual 450/Dual 1 Gig), както и един 2.4 Gig P4. Разполагам и с толкова памет, колкото те могат да поддържат...

Като софтуер ползвам Cubase SX или V-Stack като платформа за VST-инструменти и други plug-ins.

Ето и списък с програмите, които ползвам за създаване и обработка на звука:

- Kontact и всичко на Native Instruments
- ESX24 и всичко на Emagic
- Reason
- Hallion 2.0 и всичко на Steinberg

Като секвенсери пък използвам следните програми:

- Cubase SX 1.06
- Logic 6.1
- Digital Performer 4.01
- ProTools 6.1 LE w/ AV Option

В заключение искам да добавя нещо важно за технологиите:

Повечето композитори започват да разчитат твърде много на едни и същи програми за създаване на музика, както и на едни и същи библиотеки за инструменти, вместо да разчитат на себе си и своите умения и заложби за намиране на нови начини за създаване на ново творчество, а само така те могат да бъдат сигурни, че музиката, която създават, наистина излиза от техните глави, а не от техниката и програмите. Те трябва да следват, а не да водят!

--- --- ---

Въпрос
Какъв съвет бихте ми дали за това на кого да изпратя демо-запис? Какъв е пътят за успех в сферата на филмовата музика?

Отговор
На първо място, никой не желае да слуша демо-записи на композитори-новаци, освен ако не са представени от нечие име. За съжаление това е истината за така наречените "портиери" в тази индустрия. Музикалните продуценти, които познавам, са толкова заети с работа по собствената си продукция, че едва намират време за музика, за която им се плаща да изслушат. Просто няма толкова часове в денонощието.

Разбира се, това не означава, че младите композитори трябва да гонят непрестанно продуцентите като ракета с топлинно насочване. Просто не очаквайте и не разчитайте твърде много на това.

Според моя опит, кариерата никога не зависи и не е изградена на база отношения, срещи и разговори с "портиерите". Тя зависи от вашите приятели, семейство и репутацията, която сте си създали, работейки добре. Винаги се стремя да помня един факт: "Единствените хора, които биха рискувал да ви представят като композитор за даден проект, са по някакъв начин свързани с вас или познават толкова добре работата ви, че могат спокойно да дадат своята препоръка, знаейки, че ще се справите добре." Музиката просто е прекалено "опасна", за да могат продуцентите да работят по друг начин.

Въпросното доверие не се гради за един ден - то отнема години и иронията е в това, че едновременно да бъдеш композитор, трябва да бъдеш и добър приятел и честен човек.

И така, ето и моят отговор на въпроса за пътя към успех в сферата на филмовата музика:

1. Трябва да разбирате и познавате перфектно творбите си. Едновременно с това бъдете и перфектен музикант.
2. Намерете подходящите хора и ги ценете като злато. С това не само ще обогатите живота си, но може да се случи и чудото.
3. Никога не се задоволявайте с това, което сте създали, но и не се отдавайте изцяло и само на него.
4. Поучете се от композитори, които уважавате както за музиката им, така и за начина им на живот. Опитайте се да разберете техния професионален път и да го следвате. Така този път може да стане вашият.

Когато в телефонен разговор споменах за #4 на един известен агент от областта на филмовата музика, тишината от другата страна на линията беше оглушителна. Понякога по-малко е повече...

--- --- ---

Въпрос
Аз съм композитор и искам да издам песен. Как да зная кога продукцията ми е "достатъчно добра"?

Отговор
Любимата ми фраза за такива случаи е: "Никога една музикална продукция не е завършена окончателно - само временно прекратена."

Истината е, че никоя продукция не е "достатъчно добра", дори ако спечели "Еми" (Emmy). Може да звучи малко крайно, но за мен да бъдеш автор, опитващ се да постигне илюзията за перфектност, означава освен всичко друго да живееш в свят на постоянно неудовлетворение. Разбира се, това не означава, че аз самият нямам някои великолепни продукции или не съм написал прекрасна музика, но винаги се опитвам да уравновеся очакванията си. Което ме връща на въпроса кога дадена продукция е "достатъчно добра":

1. Ако искате песента да бъде включена в телевизионна продукция или филм:
В този случай наистина е необходимо да мислите за продукцията си като за завършена изцяло. Тя трябва да звучи така, сякаш е част от записан албум. При днешния "пазар", трябва да попаднете на рядко високо-бюджетен филм или шоу, където да бъдат отделени време и пари, за да бъде записана вашата песен от известен изпълнител.

2. Ако искате да представите песен на изпълнител:
Отделете известно време да научите повече за изпълнителя и неговите предпочитания. Някои изпълнители чуват невероятно изпят демо-запис и отказват песента само, защото не могат да чуят себе си в по-добро изпълнение на тази песен. Други са вдъхновени само от хубавата музика, върху която биха пяли. Някои не желаят да чуят друго, освен мелодия и няколко акорда... Във всички случаи, повечето информация ще ви е от полза. Лично аз винаги правя всичко по силите си и опитвам да предложа песента си на най-добрия.

3. Ако искате да представите песен на издател:
Отдавна са отминали времената, когато композитор на песни може свободно да влезе в офиса на издателя с китара и да излезе оттам с договор в ръце. Естеството на този бизнес вече е променено. Повечето издатели днес се занимават с купуване на завършени проекти за телевизията или за филми, търсейки пътища да предложат своите каталози на изпълнители или опитвайки да привлекат техни установени хитове в рекламната индустрия. За съжаление е нечестно спрямо композиторите, но днес са редки случаите, когато издател инвестира в демо-запис. Те искат продукции, които могат да пласират, а не демо-записи, върху които трябва тепърва да се работи.

Съветът ми към начинаещите композитори е да прегледат внимателно собствения си каталог, да изберат най-добрата песен и да опитат да постигнат възможно най-добрата версия - ако не по друга причина, то за да имате добър пример за вашите възможности като композитор в даден момент от вашия живот. Просто не очаквайте да чуете песента си по радиото след седмица. Преди всичко, пишете песните за себе си, защото трябва да ги чуете.

--- --- ---

И накрая, в моя живот като музикант и композитор аз се придържам към следния принцип: "Светът няма нужда от още една посредствена песен или посредствена продукция. Ако аз наистина искам да създам нещо, което светът да чуе и да му се наслади, трябва да дам най-доброто от себе си, за да го направя специално и наистина качествено. Това означава да поема отговорността да не създам нищо друго, освен най-доброто, което мога."

Изкуството срещу интересите

Всяко дете, учило старателно уроците си по история и литература в училище в начален курс, е наясно с факта, че всеки автор има нужда от лично вдъхновение, за да сътвори произведение на изкуството. Това вдъхновение, учат децата, се нарича "муза" (_1_). Вдъхновението може да бъде породено от случка, предмет, разговор, сън, мечта, спомен и въобще всичко, до което всеки обикновен човек има физически или мисловен достъп. Изкуството, това е умението на човека да изрази "музата" си в стихове, разкази, музика, цветове или форми.

Преди хиляди години, когато изкуството се е намирало едва в началото на своето развитие, хората са получавали своето вдъхновение предимно от намиращите се в процес на изграждане и социализиране човешки взаимоотношения, както и от всичко около тях, което са откривали за пръв път. Логично и най-големите творби от това време са разглеждали обществото, в различни аспекти, и околната среда - природата. С течение на времето, заедно с еволюцията в мисленето на хората и тази в различни сфери на науките, изкуството е ставало все по-разнообразно, изразните средства, с които авторите са си служили - все повече, аудиторията на творбите - все по-многобройна.

Пътят на човешкото развитие е достъпен за всички, благодарение на историята. Минали и настоящи историци, социолози, психолози, изкуствоведи и културолози са се стремили и продължават да се стремят към изясняване на причините за рязка поява и изчезване на стилове в изкуството през вековете. Изводът, до който повечето от тях стигат и до ден днешен е, че основна причина за промяна на стиловете в изкуството са резките социални промени в живота на авторите и обществото като цяло. Все по-голямата важност на научните открития и мегаломанията на по-развитите общества - стремежът към единственост и безпогрешност, - са били основна муза на много от авторите, която те са превръщали в отделен стил в изкуството на съответното време. Периодите на международни войни или вътрешно-държавни размирици се отличават с дръзки творби, носещи духа на обществото и събитията, пречупени през личния поглед на автора. Времето на възход и просперитет е било съпроводено от горди, пълноцветни и хармонични произведения. По същия начин всичко онова, което е обуславяло средата на живот на авторите, се е превръщало в основна тема на тяхното творчество.

Поглеждайки произведенията, създадени през XX век, откриваме множество показатели, свидетелстващи за един бързо развиващ се свят на науката, смесващи се култури на различни народи и все по-ярко разграничаващи се мнения "за" и "против" съвременния свят. Наличието на две световни и десетки по-малки войни, както и революционните открития в областта на науката и технологиите са допринесли за промяна в изкуствата, изразена в силно деформиране на определените до съответния момент стилове. Авторите, вече много осезаемо, се разделят в две основни посоки - едните, търсещи масовата аудитория и другите, създаващи собствено творчество, без да се съобразяват предварително с мнението на публиката си. Докато за първите основната цел е бързата реализация и трупане на средства, то за вторите истината е в изразяването на собствените им идеи и оттам - в стойноста на творбите им като произведения на изкуството.

Голяма роля във видоизменянето на съвременното изкуство играе процесът на глобализация, завладяващ все по-голяма част от света. Желанието за единност се превръща в мегаломания за водещите световни сили, а средствата за постигане на техните цели вече са завладяли и сферата на изкуството. Така например, политическата манипулация на обществата, целяща разгласяване на удобни идеи, отклоняване на вниманието на обществото от проблемни теми и създаване на една комфортна за управляващите обстановка, чрез оформяне на общественото мнение по определен начин, е добре дошла за комерсиалните автори, които я използват много ефективно за създаване на бързо продаваеми произведения. Най-често тези "продукти" на изкуството се превъплащават в холивудски суперекшъни или произведения, иронизиращи и омаловажаващи даден проблем. Това прави хората незаинтересовани, търсенето на истината - неактивно и вниманието им се насочва обратно към злободневни проблеми. Тази особеност можем да видим в съдържанието на така наречената популярна музика и поезията, която я придружава. Те все повече губят стойността си, повтаряйки едни и същи теми до безкрай. В същото време, с всякакви средства и за постигането на същата цел, насърчаването на непопулярни творби е спряно в различна степен в различните страни. Тази линия на "развитие" на изкуствата търпи постоянен растеж в геометрична прогресия, а в страни от мащаба на България става причина за пълна липса на разнообразие. Издаваните творби принадлежат на едни и същи автори от десетки години насам, а ако се появявт нови, те подражават на вече установени стилове; публичните мероприятия приветстват определени участници и отхвърлят останалите от малкия свят на изкуството. Авторите, дръзнали да създадат авангардни творби или такива, изразяващи мнение, която не е в унисон с разбиранията на мегаломаните, биват подложени на смазващ натиск от страна на глобалното изкуство. Или с други думи - изкуството се превръща в средство за постигане на определени цели. Вкусовете на хората се канонизират, мисленето им също. И те стават верни потребители на "индустрията на изкуството".

Темата, която днес вълнува цял свят, се нарича "тероризъм". Именно тероризмът днес определя насоките на развитие, на научни изследвания, обществените настроения и не на последно място - развитието на изкуството. Все повече автори вмъкват, съзнателно или не, темата за тероризма в своите произведения. Все повече филми включват сцени на насилие от различен характер или военни действия. Все повече произведения на автори на приложни изкуства мутират до фаза на извращения. Все повече буквалното в изкуството излиза на преден план и все по-малко символиката намира място като стил на изразяване. Целта за тези тенденции е лесна за разгадаване - постигане на общосветовно настроение в положителна посока за борба срещу тероризма с всякакви средства. Абстрахирайки се от политическата страна на въпроса обаче, нека обърнем внимание на онова, което се случва със съвременното изкуство в световна обстановка, обусловена от тероризъм и мегаломания.

Завладяни напълно от горепосочената тема, хората в по-малките страни са загърбили напълно развитието на нови изкуства. Заемайки една или друга политическа позиция, те се стремят да оцелеят в периода на установяване на един нов световен ред. При тези обстоятелства, на преден план сред изкуствата в малките страни излизат лесно смилаемите и непретендиращи за оригиналност или някаква стойност произведения. Те се консумират от обществото без интерес, но в същото време са част от неговото ежедневие. Съдържанието на подобни "творби" спокойно може да бъде манипулативно променяно в произволен момент, когато ще се превърне в средство за определена цел. Тази обстановка напълно убива интереса на хората към творбите на автори, водени от "некомерсиална муза", целящи да изразят свои собствени идеи.

Тъкмо обратно стоят нещата в страните, които взимат дейно участие в създаването и контрола на световното настроение. Авторите на популярни произведения във всички сфери на изкуството не само биват насърчавани, включително материално, но и в техните произведения се вплитат умишлено необходимите за манипулация на общественото мнение теми и разсъждения. Невинно сравнение на тази ситуация можем да направим с поръчването на музикална композиция за някой игрален филм или написването на текст за някоя нова песен... Нищо невинно обаче няма, когато все повече средства биват насочени за възпрепятстване на популяризирането на неудобно изкуство, чието създаване не се ръководи от нищо друго, освен от независимите авторски идеи. Тази дейност, освен към унищожаване на истински произведения на изкуството, води и до промяна на мисленето на техните автори. Почувствали се засегнати и застрашени от развитието на общественото настроение срещу тях, някои от тези автори насочват усилията си към обединяване в групи с цел да изглеждат по-"силни", представяйки изкуството си публично. Идеалната, на пръв поглед, цел на тези начинания, за съжаление, бързо бива превърната в средство за борба в "ръцете" на опозицията на глобалното обществено мнение. В организираните от авторите сдружения и масови мероприятия лесно се намесват чужди идеи, които малко по малко изместват вниманието от самото изкуство, докато на преден план изникне идеята за противопоставяне...

Подобни събития се случват и в исторически план са се случвали постоянно. И все пак, днес ние ценим високо произведенията на автори, които навремето не са съумявали да защитят стойността им. Ценим изкуства, които днес дори не съществуват! Уважаваме автори, които са се борили за признание, но не са позволявали да бъдат употребени като средство за постигане на цели...

Обръщайки се отново към миналото, виждаме, че много от ценените днес автори са били твърдо отричани от обществото по тяхно време. Изкуството, което те са създавали, е било или прекалено буквално и проповядващо неудобни идеи, или твърде авангардно и символично, за да бъде разбрано, с което е дразнело нискоинтелигентните любители на придворното и лесно смилаемо изкуство. Днес това изкуство е високо ценено. Разбира се, имало е и автори, които създават неудобно изкуство не по собствено желание, а под диктовката на добре платена и изкуствено създадена "муза". Такива автори обаче по никакъв начин не могат да бъдат олицетворение на свободното изкуство, защото "Най-важното правило за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго, освен на истината" (_2_). От тази гледна точка, бихме могли да заключим, че в бъдеще създаденото с определена цел днес изкуство няма да има никаква роля нито в образователен, нито в исторически смисъл. Реалноста и историческите доказателства обаче ясно показват, че дори изкуството, създадено по поръчка, има своето място в развитието на културата и обществото.

А нима историята не трябва да ни служи като най-добър съветник? Всеизвестни са слабостите на човека, каращи го да престъпва собствените си закони, да се отрича от религията си или да я извращава, да се поддава на изкушения, да бъде наивен. Нито един от тези пороци обаче не може да бъде изтъкнат в защита на автор, чието изкуство, състоящо се в обсъждане на човешките слабости, е допринесло за постигането на чужди и чисто комерсиални цели. Именно независимите и качествени творци са тези, които най-добре биха разбрали и изразили човешките качества, които възбуждат настроението за война и терор, за борба или подчинение, защото "Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност" (_3_).

Подтискането или умишленото въздействие върху един автор или върху развитието на едно изкуство е, може би, едно от най-големите престъпления в историята на човечеството. Свободата за развитие, която е необходима за съществуването на истинското изкуство е нещо, което липсва и днес. И ако ние, хората, се стремим към по-добър живот, би трябвало да си дадем сметка за това, как влияем на създаването на ново изкуство. Защото "Голямото изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота, го променя" (_4_).

--- --- ---

(_1_) Понятието произлиза от наименованието на древнотгръцките митични покровителки на различните видове изкуства. Според древногръцката митология, музата посещава твореца в момента на съзадаване на произведението му.

(_2_) "Най-важното правило за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго, освен на истината" - Лопе де Вега

(_3_) "Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност" - С. Рахманинов

(_4_) "Голямото изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота, го променя" - И. Еренбург