Темите на Strezov в Sonic B.A.N.G.

Знаете, темата за пиратството е много нашумяла, хора бърникат по хладилници, а други им се подиграват за което. Вчера бях изправен пред едно много интересно явление, което не бих казал, че ме натъжи (защото бе очаквано), но по-скоро ме накара да се замисля. 

Някои от вас може би знаят, че от началото на годината имам фирма за записи и продажба на аудио семпли за Native Instruments Kontakt. Вчера вечерта бяхме изненадани да видим, че някои от нашите семпли вече ги има по торентите. Предполагам, че това трябва да го приемем като комплимент? И понеже фирмата ми е сравнително малка, нека направим една разбивка какво представлява този проект като разходи: 

Музиканти:
Контрабасисти х2  х4 часа = ~200 лв (без осигуровките)
Щрайхисти х18 х 5.5 часа = ~3900 лв (без осигуровките) 
Диригент х1 х9.5 часа = ~600 лв (без осигуровките)

Тонрежисьор:
Запис + подготовка + наем на техника х12.5 часа = 875 лв

Наем на зала:
Звукозапис х9.5 часа = 741 лв
Подготовка на залата х3 часа = 228 лв
Паузи за оркестъра х2 часа = 150 лв

Видео камера, оператор и постпродукция: 600 лв

До момента: 7114 лв 

Няма да изброявам аудиопостпродукцията, където имаме аудио рекадция (рязане на 9.5 часов звукозаписен материал - sustain & release), програмиране на семплите, изправяне на семплите (където е нужно), чистене на шум, наемане на графичен дизайнер за лого, интерфейс, банери и промо картинки. Не на последно място - месечен наем на сървър в САЩ + хостинг и домейн в България + уебсайт поддръжка. 
Нека не забравяме и допълнителни разходи като принтиране на ноти (над 2400 страници нотен текст), плащане на осигуровки, гориво, наем на инструменти (пет струнни контрабаси), адвокатски труд за изготвяне на договори и телефонни сметки. 

С цялата тази ненужна информация искам да ви покажа колко много труд реално стои зад един такъв проект - и аз чак сега го осъзнавам. Особено за нас тук в България е изключително трудно да купуваме лицензен софтуер - на мен ми трябваха няколко години за да събера всичко, което ми е нужно. Искам просто да отправя един апел към всички колеги тук - нека бъдем професионалисти и започнем да работим с лицензиран софтуер и програми - независимо дали това ще бъде Cubase 7 или Windows 8. 

За мен лично ще е трудно, понеже малко или много мисленето ми е било друго с години. Но тази година това ще бъде моята цел. А на вас? 

Тази година ми се наложи да работя по едно парче, предназначено за "Евровизия" 2013 - за съжаление преди няколко седмици разбрахме, че от БНТ са решили просто да излъчат Елица и Стунджи, които да представят България. 

Много ми е любопитно да чуя вашето мнение за песента "Кисмет", която е тази която в крайна сметка ще представя България.

Аз мисля, че по-скучна и бездарна песен досега не е имало. Самоцелна употреба на фолклора, ударните... търсен начин да се напипа "успешното" (трето място, почти като футбола през 94), но скалъпено набързо, без никакво желание, идея или авторски почерк...

... но може би съм пристрастен?  

Смесването е един от най-сложните и обсъждани процеси в създаването на музика в днешно време. С напредването на технологиите днес хубаво смесване може да се направи съвсем спокойно и в напълно домашни условия. В следващите редове смятам да споделя няколко предложения и съвета, които бих отправил към всички вас, които имат желание да смесват произведенията си. 

1. Не ставайте роби на техниката! 
Моят първи съвет към вас ще бъде никога да не мислите първо за компютърната страна на нещата, а после за музиката. Всички реверберации, хоруси, дилеи, еквалайзъри, компресори и пр. ефекти ни служат да илюстрираме музиката по-лесно, а не да диктуват начина, по който ще се прави музика. Вашият компютър трябва да се превърне в инструмент, а не обратното! 

2. Концепция, идея, виждане 
Микс инженерите трябва да са хора с изключително богата музикална култура. Независимо от това дали те смесват собствена или чужда музика, те трябва да могат да чуят, усетят и произведат една идея и да я превърнат в реалност. 
Нещо повече - освен всичко това те трябва да знаят кога да се откажат от правила и закони за да постигнат нещо уникално и нечувано. 

Първите неща, които трябва да си зададете преди да смесвате, са: 
Какво искам да изразя с музиката? Каква е моята тема и идея? Ами посланието? 
Каква атмосфера искам да вложа в произведението? 
Кои са най-важните инструменти в това произведение? 
Как ще реагира слушателят на това произведение?

В отговорите на тези въпроси стои и вашето произведение. Важното е накрая то да звучи така, както сте си го представяли! 

3. Слушайте много, много, много музика... 
... и 70-80% от времето в стилове, различни от този, който правите. Както казах по-горе, микс инженерите трябва да са хора с невероятно богата музикална култура. Те трябва да познават всички етапи на творческия процес, да могат да анализират, да им идват идеи, различни от стереотипните. Наскоро четох една кореспонденция с големия Холивудски композитор - Джон Пауъл (John Powell). На въпрос "Какво е първото правило на филмовия композитор?" той отговаря следното: 

"Едно от нещата, които препоръчвам да правите, е да търсите всякаква музика, която да не е писана за филми или телевизионни продукции, и да слушате само това. Това ще ви даде възможност да не звучите като всички други, тъй като има толкова много композитори, които си търсят работа, но това да бъдеш различен и уникален е най-важното нещо." 

За мен това са много правилни и мъдри думи, които спокойно могат да важат и за миксирането. Защото това е процес като композицията - той включва в себе си творчеството, и техниката. Затова колкото по-богат музикален кръгозор има човек, толкова повече различни идеи ще има той за правенето на музика. 

Също би било хубаво да си подберете няколко произведения в стила, в който ще смесвате. НО ВНИМАВАЙТЕ - тези парчета ще бъдат мастерирани в 90% от случаите, затова никога не се старайте вашето да звучи силно колкото тях. 

4. Приоритети 
Както бях написал в правило номер две, хубаво е да си подредите приоритетите. Например, ако смесвате хип-хоп парче, най-важните неща ще са ви бийта, баса и вокала. Ако правите етно оркестрално произведение с глас може например да се окаже, че инструментите ще са много по-силни, а вокалът ще стои на заден план. Ще си спестите много работа, ако още от самото начало знаете какъв инструмент искате да подсилите в дадения момент (за да може да концентрирате вниманието на слушателя върху идеята, визията и концепцията на трака). 

5. Нива и баланс 
Най-хубаво би било ако, след като наредите всички инструменти в проекта си, да намалите нивата на всички канали с 50%. И след това да нагласяте баланса. Защо е това? 
За да избегнете клипването; в противен случай ще дойде един момент, в който ще се чудите какво да намалите, за да не клипва произведението, и тогава просто ще си губите времето в това да намаляте инструменти и да ги криете в микса. 
Балансирането на инструментите вляво и вдясно е пипкава работа. Обикновенно ние като слушатели сме свикнали по-важните инструменти да са ни в центъра на произведението, докато останалите да са разпиляни насам-натам из микса. Но какво правим ако имаме само една китара, глас и пиано? Кое да сложим вляво, кое вдясно, кое в центъра? Има различни начини на позициониране на инструментите в панорамата, но най-важното правило, което трябва да запомните е, че е най-хубаво да преобладава баланс между нивата на левия и десния канал. Слушателят ще се измори ако 3 минути нещо му дъни в лявото ухо, докато в дясното не се чува нищо. 

6. Файловете - възможно най-чисти и изрядни 
Така ще си спестите много работа по иначе досадните изправяния и редактиране на записи и файлове. Ако използвате звукозаписи - подберете най-хубавите, най-добре изсвирените и най-чисти записи; в случай че такива няма и ще ви се отвори много работа по преработката - по-добре запишете наново! 
Ако ще ползвате семпли и синтезатори, най-добре ще бъде да ползвате качествени такива. 

7. EQ 
Както бях писал в урока за еквалайзъри, "това е начин да изкривите и промените честотната извивка на даден звук, като намалявате/режете или увеличавате дадени честоти, измерени в херци." 
Бих добавил нещо много важно - винаги режете, много рядко добавяйте честоти. Аз лично използвам един трик при смесването, който ми спестява много главоболия - отървете се от баса, когато не ви трябва! 
Тоест ако имаме едно произведение с барабани (фус, кик, снеър, оувърхеди, руум микрофон), бас, акустична китара и дисторжън китара, аз ще филтрирам ВСИЧКИ ниски честоти с high-pass filter, освен тези на кика и баса. Така погледнато от честотна гледна точка, аз ще освободя място за бас и кик и по този начин ще мога да получа стабилен и ясен микс (без да имам неясни ниски). 

8. Давайте почивка на ушите си! 
Човешкият слух се приспособява към музиката. Затова в един момент цялото смесване ще ви звучи чудесно и без грешки. В момента, в който усещате, че няма какво повече да добавите и пипнете, отидете навън. Разходете се, пийте една бира и се върнете след половин-един час. Чуйте парчето на свежа глава и ще забележите, че веднага някои неща ще ви се набият в слуха. 
Също е хубаво да преслушвате аналитично миксовете си на следващия ден - както е казал народът, "утрото е по-мъдро от вечерта". 

9. Не смесвайте на слушалки! 
Слушалките лъжат. По-добре съберете парички, купете си едни мониторни колони и вложете малко в акустиката на стаята си. Смесването на слушалки може да промени изцяло виждането ви за музиката. Например, слушате един много як дръм бийт. Намалявате hi-hats като сила и ги дърпате вляво. Звучат ви фантастично... 
... но когато пускате парчето на колони, изведнъж виждате, че фусовете изобщо ги няма и едвам се чуват. Причината е в това, че звуците идват директно в ушите ни и то с голяма сила. 

10. Бягайте от правилата... 
... като дявол от тамян. Понякога за да подчертаете дадена идея и виждане, трябва да направите нещо, което е забранено в големите книги. Вземете за пример Моби - един композитор и творец с ясно изразени идеи и виждания. Музиката му може да не допадне на всеки, но е факт че той печели слава именно с изкривяването си на семпли, и бягането от микс правилата. В неговите песни можете да чуете дистортнат щрайх, вокали през телефон, изпълване само на един от каналите (напр. произведението почва с китара само вдясно, целия барабанен сет е вдясно и т.н.). 

Колкото до тези съвети... още докато ги писах се сетих за поне едно-две изключения от всяка точка. Затова бъдете креативни, защото музиката е изкуство на първо място, а не математика (колкото и да е твърдял обратното Питагор). 

Успех!

Записването, смесването и композирането на беквокали е нещо изключително трудно и прецизно. Тъй като са "подправка" за музикалното произведение, те трябва да бъдат в уместни рамки, да не се натрапват и да не пречат на основната мелодична линия на певеца. В този урок ще се опитам накратко да кажа няколко точки, които според мен ще ви помогнат при вашето творчество. 

1. Хармония 
Правило номер едно при измислянето на линии за беквокалите е те да бъдат част от хармонията и, както най-често можем да чуем, да изпяват акорд. Линии, изпълняващи акордова функция, най-често пеят на терца, кварта, квинта и октава от тона, който изпълнява основният вокалист. 
Съвсем просто казано, ако нашият певец пее тона ДО, беквокалистите могат да пеят тоновете МИ, СОЛ и ДОзаедно с него. 

Така ще се създаде една здрава хармонична основа и ще се преплетат различни тембри и хармоници, които ще обогатят много музиката. 

2. Ритмика 
Също така, беквокалите могат да "имитират" основния глас с по-разчупена ритмика. Например те буквално могат да повторят мелодията на основния вокал, но да я започнат по-късно - така ще се получи едно ритмическо наслагване, което може много да обогати един припев на една песен. 

3. Звукозаписът 
За да може да се получи разграничаване в беквокалите, хубаво е те да имат различен звук от основния вокал. Това е особено важно, ако беквокалите се изпълняват от певец/певица, който/която пее главната мелодия. Това може да се постигне по няколко начина: 

- използва се друга техника - друг микрофон (може дори динамичен, напр. Shure SM58), друг предусилвател, други настройки на вградения еквалайзър в миксера и т.н. 
- ако се пее на един и същи микрофон, може беквокалите да се дръпнат по-назад от него, за да може да се прихване повече от атмосферата на стаята. Тогава ще имаме близък и по-далечни вокали с различен звук. 

4. Изпълнението 
Ако случайно изпълнителят на основната мелодия трябва да изпее и беквокалите в произведението, то той може да си поиграе с тембъра си и леко да го изкриви при изпяването на беквокалите. Фалцетното пеене при мъжете също може да обогати много звучността. 
Не е добре беквокалите да се изпяват с богата орнаментика и много чувственост - това е задача на основния глас. Беквокалите трябва да украсят произведението, но с финес и без да прекаляват. 

5. Смесването 
След като сме вкарали всички проектови файлове в нашия музикален софтуер, време е да обработим беквокалите по такъв начин, че да може те да не засенчват главния вокал. 

- стерео разположение - единият вариант е да разположим вокалите в стерео панорамата така, че те да обкръжат основния вокал. 
- обработка с еквалайзър - във всеки случай трябва да направите други настройки на еквалайзъра за беквокалите; аз обичам да ги пускам като през телефон (изрязани ниски, изрязани високи), тук вече е въпрос на вкус. 
- повече ривърб - с реверберацията и правилната и употреба можете спокойно да дръпнете вокалите "назад" в пространството, така че да се получи един звук в дълбочина. 
- дилей, хорус и д.р. - винаги можете да добавите още някой и друг ефект (в граници, разбира се!), който да украси линиите. 

6. Autotune / Melodyne / etc 
Ако разполагате със следните плъгини и можете да боравите с тях, спокойно можете да украсите допълнително вокалите - да им промените тембрите, да направите така наречения "Cher-ефект" (известен най-вече покрай "Believe"). 

Мисля, че имате достатъчно точки, по които да помислите. Е, приятни експерименти! Много ще се зарадвам, ако представите вашите опити в полето за коментари долу!

Записването на живи инструменти в музиката е изключително сложна материя, за която са изписани тонове книги, статии и съвети. Този процес изисква теоретично познание по акустика, по инструментознание (науката за инструментите), техническо познание (микрофони - видове, постановка, кабели, пултове, хардуерни процесори и т.н.). Но преди един звукозаписен инженер да стигне до там трябва да опознае добре някои неща, които според мен често се пропускат. 

Независимо дали говорим за домашно или професионално студио, крайната цел е една и съща - да се получи напълно зашеметяващ и безупречен звуков материал. Тоест, преди да преминем към техническата страна, трябва да погледнем от музикалната. 

1. Предварителна подготовка за звукозаписите 
Едни от най-важните неща, които трябва да направите преди да натиснете бутона REC, се извършват няколко дена преди звукозаписа и малко преди самата сесия. 

Говорете с музиканта 
Независимо от това дали ще свири на инструмент или ще пее, независимо дали ще му/и платите или ще го прави на добра воля - накарайте го/я да почувства музиката! Нищо качествено няма да излезе, ако просто викате музикант и му казвате - "Ето ти музиката... изсвири нещо отгоре!" 
Тук говорим за изкуство, а не за някакви произволно движещи се в пространството звукови вълни; една мелодия има фраза, емоция, подтекст. Ако сами не знаете какво точно трябва да направите - обсъдете го с музиканта, помислете предварително. 
Първият въпрос, който трябва да си зададете е: 

Успоредно с разговора с музиканта трябва да му предоставите и някакъв музикален материал. Ако е нотист, т.е. чете ноти, и искате да изпълни строго определена фраза - дайте му ноти, прилежно описани (с динамични граници, темпа, артикулации)! Предоставете също така и музикален материал - най-лесно във формат .mр3. 
Също така можете да маркирате леко това, което трябва да бъде записано, и да го предоставите на отделен файл. Например аз искам да запиша партия на цигулка - заедно с нотите и музикалния файл предоставям и друг музикален файл, където може да се чуе и цигулка (софтуерно изписана), за да може изпълнителят да добие представа за характера. 
Най-важното нещо е да обясните фразирането на мелодията (най-вече при солиращи инструменти) - тоест, да е плавно и експресивно изсвирена като едно цяло изречение. 

Подгответе изпълнителя за записа! 
Докато предишните стъпки бяха предназначени за периода преди деня на звукозаписната сесия, то малко преди тя да започне е хубаво да поработите с музиканта по неговата партия. 
Например, ако е вокалист - задължително трябва да се разпее! Няколко мелодии, които разпяват вокалите "а", "о", "у", малко упражнения за диафрагма. Може да звучи абсурдно, но вокалистът трябва смело да борави с гласа си - а това няма да стане ако певецът е изпил 5-6 бири преди това и директно застава пред микрофона! 
За инструменталистите - загряване с гами, изпълнение на мелодията, която трябва да бъде записана. Например ако времето е студено, не трябва да позволявате на пианист със замръзнали пръсти да сяда пред пианото. 

Какво трябваше да запомним досега? 
- запознайте изпълнителя с музикалното произведение - характер, ноти, музика, фразиране 
- накарайте музиканта да се разпее или разсвири преди записа за да постигнете най-добри резултати

2. Звукозаписът 
Приготвили сте кабелите, микрофоните, отворили сте DAW, с който ще записвате. Време е да угаждате на изпълнителите! 

Избягвайте негативната енергия! 
Може да звуча като йога инструктор, но доста често хората в студиото е изнервят. Някой пасаж не се получава, тонрежисьорът е бесен, защото повтаря едно и също нещо. Не трябва да допускате тази ситуация, защото тя ще навреди на записите! Старайте се да запазите ведро настроение и в най-добрия случай - да го предадете на изпълнителите. 

Не реагирайте негативно 
Ако музикантът греши или не спазва това, за което сте говорили, в никакъв случай не правете гримаси или негативни коментари. Това може само да обърка или притесни изпълнителя. Ако грешката се повтори, обяснете внимателно къде е проблемът и как искате да го разрешите. 

Мислете за почивка 
Може записите да вървят чудесно, но и вие, и изпълнителя, трябва да си починете. Докато релаксирате и се отърсвате от музиката - погрижете се за изпълнителя. Ако е певец, предложете му топла напитка и т.н. 
Най-хубавото в случая е, че след като слуха ви вече не е привикнал към музиканат, можете да погледнете на записите с друг поглед. 

Помагайте на изпълнителя 
След като направите достатъчно добър баланс, може допълнително да му помогнете с малко ефекти. Някои хора пеят по-добре, ако чуват гласа си прекаран през софтуерен ревербератор; някои програми, като Samplitude например, могат да записват сух сигнал, а междувременно той да бъде с ефект. 
Разбира се, не трябва да прекалявате, тъй като това е нож с две остриета. Ефектът може да помогне на изпълнителя, но същевременно може и да скрие и замаже много проблеми, които ще възникнат на по-късен етап. 

Не търсете безгрешното 
Трябва да си изградите правилна преценка за нещата - такова нещо като "перфектен запис" не съществува. Винаги ще трябва да се борите с компромисите и ще трябва да избирате между пасаж изсвирен с чувство, но със звукови проблеми, и перфектен технически запис, който има липса на всякаква емоционалност. Важното е да можете от целия материал да изградите нещо, което да сграбчи вниманието на слушателя. 
Аз лично бих препоръчал по-емоционалните изпълнения - стига звуковите недостатъци там да не са прекалено големи. 

Какво трябваше да запомним досега? 
- недейте да изнервяте обстановката и да пречите на звукозаписния процес. 
- бъдете внимателни към изпълнителя - една дума е достатъчна да съсипе самочувствието му 
- почивайте си! 
- бъдете в помощ на музиканта - старайте се да направите така, че да му е комфортно 
- не бъдете прекалено голям перфекционист

* използваните снимки са притежание на своите автори

Този урок ще е изключително кратък, но (надявам се) ще ви покаже една невероятно полезна и използвана техника на композиране. 
Оргелпунктът (органен пункт, педал) е лежащ в баса тон, докато останалите инструменти свирят различни мелодии или хармонии над него. Най-често в баса лежи V или I степен на тоналността (т.е. в до-мажор тоновете ДО и СОЛ). 



Ето как ще изглежда един оргелпункт, нотиран в пиано рол прозорчето на FL Studio. Опитвайте най-различни варианти, гарантирам, че 80% от случаите ще звучат чудесно! И междувременно вижте как е използвана техниката в една невероятна холивудска продукция: 



Композиторът е Хари Грегсън-Уилямс. Забележете как през цялото време в музиката отдолу лежи тонът ФА (с малки изключения), докато отгоре женският хор изпълнява основната мелодия. 
Тази практика се среща и сред фолклорната музика, когато двугласи и тригласи се изпълняват на този принцип (или както се нарича там - исов тон). Така известната ни каба гайда от Родопите е структурирана по същия начин - имаме ручило, от което излиза тона, и гайдуница, от която се изпълнява същинската мелодия.

Приятно експериментиране!

Ето, че дойде време да скочим малко в дълбокото! Теорията на музиката е наистина необятна и трудно може човек да опише с малко думи цялата същност на това изкуство; истината е, че човек научава все повече и повече когато слуша (или по-точно казанознае какво да слуша). Анализът на музиката, подплътен с теория може изцяло да промени начинът, по който творите, свирите, слушате за удоволствие. 

В първия си урок по хармония и теория много сбито съм описал какво представлява ладът - система от тонове, някои от които звучат устойчиво, а други - неустойчиво. В урока по-горе съм разгледал много бегло двата основни лада - мажор и минор. С тази статия бих искал да ви покажа и някои други ладове и похвати, които могат да обогатят вашите композиции. 

Латинското наименование за лад е "modus" - тоест "начин", "маниер", "стандарт". Наименованието е много точно, защото именно ладът определя мелодията, т.е. "начинът", по който ще се музицира. Както бе споменато в един от предишните уроци, всеки лад носи своето настроение - тъжно, весело, хвалебствено, мистично, древно и т.н. Това най-често се постига с умело комбиниране на различни ладове, сред които освен познатите ни мажор и минор се появяват и старинни ладове, от които ще разгледаме два по-долу. Също така, днес музиката се радва на изключителна свобода. Човек може да музицира спокойно, без да следва определени канони - затова и са се появили и много техники и похвати като изкуствено създадени ладове, микротонални системи и др. - теории, върху които няма да се спрем толкова подробно. 

Мажор 

Както многократно сигурно сте чували, мажорът е символ на веселие, радост, епичност, хвалебствие и дори маршовост. Той е най-използваният лад в музиката и основа за всеки музикант (гамата на до-мажор, до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до, така позната на всички нас). Латинското наименование major означава "голям", "велик". Изграден е от два полутона (между ІІІ и ІV, между VІІ-І степени) и пет цели тона (между І и ІІ, ІІ и ІІІ, V и VІ, VІ и VІІ). 
Не знаете какво представляват тези степени? Опреснете знанията си!
Кога и защо да използвате мажора? Отговорът е прост - навсякъде. Мажорът толкова е навлязъл в нашата представа за музика, че никога не може да писне. Подходящ е за детски песнички, празнични песни, smooth jazz, епични транс мелодии. Мажорният акорд е много гъвкав, тъй като винаги може да води до най-различни акорди. 
Интересното при мажорната система е, че тя е перфектно звуково оформена - тоест всичките отзвучавания на тоновете (т.е. обертонове) оформят една мажорна гама. Голяма част от бароковите произведения започват в минор, но финалният акорд често е бил мажорен. Една от теориите за това е именно да не се нарушава съвършенността на звуковата система. 


Минор 

Символ на романтика, носталгия, тъга, нещастие, мистика. Умелият композитор може да прониже сърцето на слушателя само с един минорен акорд. Днес е доста модерно да се използват минорни акорди, защото те придават едно специфично, дори бих казал "сериозно", звучене на музиката. Минорният лад има също два полутона - между ІІ и ІІ и V и VІ степени (вижте на картинката горе). 

Сигурно сте слушали поне веднъж етно музика - било то индийска, арабска или африканска. Ако е така, вероятно се забелязали, че там музиката е изградена по някакви системи - не са типичните мажорни и/или минорни, а тяхни разновидности. Ето и някои от тях, които могат да ви помогнат да правите такъв тип музика. Към тях ще добавя и два старинни лада - излезнали от употреба през Ренесанса, но с все сила завръщащи се в музиката днес. 

Бихармоничен мажор 

В арабската и циганската музика, бихармоничният мажор има много важна роля. Специфичното звучене между първата, втората и третата степени веднага казват на слушателя: "Това е арабска музика!". Проблемът, който може да настъпи при употребата на този тип ладове (в близкия изток го наричат макам хиджаз) е бедната възможност за хармонизация. Като цяло използването на хармония е въведение от класическата музика; етно музиката е по-проста и семпла, а с използването на по-особени ладове (като бихармоничния мажор например) много възможности за хармонизация се изпаряват. 
Разбира се, винаги можем да сменим лада на мажорен или минорен и да развихрим хармоничния план... но тогава пък има голяма вероятност да се загуби специфичния характер на бихармоничния мажор. 

Изграден е от полутонове между І и ІІ степени, ІІ и ІІІ степени, V и VІ степени. 


Бихармоничен минор 

При този лад се появява същия проблем с хармонизацията, както при предишната разновидност. Тук звученето, разбира се, е по-мрачно, по-тъмно. Лично според мен е удачно за бавни и разтегнати сола на етно инструменти - създава страхотна атмосфера! 


Лидийски лад 

Може да се приеме за разновидност на мажора. Този лад е част от старинните ладове, на които е било обръщано сериозно внимание по време на Средновековието. Църковната музика е била изградена от такива ладове, които още тогава са били разделени на два вида - автентични и плагални. Сред не малкото разновидности изпъка лидийския, който е една интересна разновидност, използвана често във филмовата музика. 
Звученето на този лад (хем мажорно, хем донякъде особено) е причината тази музика да се използва в комедийни жанрове; самият факт, че музиката откровенно звучи "шантаво" може да се спомене, че този лад може да се използва много умело в тази насока. Разбира се, това не е единствената употреба на лада - експериментирайте и ще постигнете най-разнообразни резултати! 
Като състав е изграден от полутонове между ІV и V и VІІ и І степени - съвсем лека разлика с мажор. 


Дорийски лад 

Той може пък да бъде приет за разновидност на минорния лад; звученето на дорийския лад изпраща слушателя в антични и мистични времена. Неговата мелодика съвсем спокойно може да ви помогне да създадете мелодии, които да имат наистина уникално въздействие върху слушателя. 
Полутоновете тук са между ІІ и ІІІ и VІ и VІІ степени. 



След като има толкова много разновидности... защо пък да не си измислим лад? Това е напълно възможно - човек може да създаде определена система от тонове, които да обедини в някаква гама. В следващия аудио пример ще чуете кратка система от пет тона (виж изображението по-горе), които на първо слушане звучат произволно, но въпреки това могат да изградат цялото произведение. 


Надявам се, че съм ви бил полезен с тази кратка статия. Препоръчвам учебника на Парашкев Хаджиев "Елементарна теория на музиката", където много по-подробно са обяснение тези термини. Също бих препоръчал да слушате много музика и да се опитвате да анализирате акордите и ладовете вътре (дали са мажорни, минорни, бихармонични и т.н.). 

Успех и до нови срещи!

Предполагам, че мнозина от вас, които познават Randomize техниката, я смятат за нещо, което може да "убие" голяма част от креативността при правенето на музиката. Буквалният превод на думата "random" от английски е "случаен". В най-чистата си форма, този инструмент в програмата създава абсолютно произволни ноти и ги поставя върху виртуалния нотен лист. 
Това не убива ли креативността? Не точно - и сега ще видите какво имам предвид. 



Нека огледаме добре панела на "Randomizer". Заредете инструмент във вашия step sequencer и отворете виртуалния нотен лист (Piano Roll). От допълнителните помощни инструменти във този прозорец (иконката с вид на гаечен ключ) изкарайте "Randomizer" (предпоследно в списъка. Винаги можете да използвате и ALT + R за да отворите прозорчето - много ще спести от вашето време. 

Както споменах, основната идея на "Randomizer" е да създаде произволни нотни последования в определена тоналност или акорд. Аз обаче ще говоря за това как "Randomizer" може да бъде насочен да контролира параметри като сила на звука, панорама и др. 

Това е идеалното решение да вкарате малко реализъм във вашите произведения, най-вече когато използвате семплер програми, които използват слоеве. Тоест когато различната динамика зарежда различен звук. Тези семпъл библиотеки са по-големи от останалите и по-качествени - например East-West Quantum Leap Gold, Virtual Grand Piano, EZDrummer, Goliath и други. 

Да приемем, че имате непрекъснат пасаж от стакато цигулки, които свирят една и съща мелодия непрекъснато за повече от една минута и искате да разнообразите звука. Правилният начин би бил да слушате мелодията тон по тон и да редактирате динамиката ръчно - но нека да не се лъжем, когато човек работи в срокове трябва да концентрира вниманието си върху други неща. Затова ние можем да постигнем напълно приятни динамични промени с един клик на мишката и да създадем илюзията за живо изпълнение. 
Същото може да важи и за всички фусове на барабани (hi-hats); ако ви е омръзнало от онзи компютъризиран маниер на звучене. Примерите могат да продължат и с звук на камбанки, с пиано пасажи, които трябва да звучат "реално". Оставям на вас да експериментирате! 


Важно е да добавя само още едно нещо - използването на тази техника се отнася само до инструменти, които са част от цялата звукова картина. Ако ще използвате солиращ инструмент - задължителнопрепоръчвам да настройвате динамиката ръчно с мнооого слушане. 

Пиша този урок, защото специално ме помолиха да драсна няколко реда за това как най-лесно можем да вкараме говор в нашето парче. Тези от вас, които са правили и правят сайтове и искат потребителите им да бъдат приветствани от приятна музичка на заглавната страница, сигурно са се запитвали как може да бъде изречено точно името на сайта. Това става лесно - хващаме микрофона, записваме се и лепваме записа върху готовия ни лууп. Само че не винаги си харесваме гласа, не звучи така както желаем (напр. роботизирано). 

Тук на помощ идва Speech плъгинът, вграден във FL studio, чрез който ще можетеда създавате различни изречения, които да режете, кълцате, да правите скречове отгоре им, да ги прекарвате през всякакви ефекти и т.н. до постигане на желания ефект. Ако сте се ровили из папките на програмата, сигурно сте попадали на файловото разширение .speech - те автоматично се прехвърлят към синтезатор, който създава компютъризирани вокали за вашите проекти. 
Този плъгин не може да бъде зареден от списъка с плъгини, той не е stand-alone програма. За да изкарате менюто с настройки трябва да отидете в папката "speech" от Browser панела и оттам да заредите който и да е от вокалите в Step Sequencer. Ще ви излезе меню за настройване на гласа. 

Малко обяснения за картинката вляво: 
- Текстът се въвежда в правоъгълничето (вижте по-долу един трик за въвеждането) 
- Има бутон "Listen", с помощта на който се преслушва текста до момента. 
- Personality - оттук избирате характера на гласа - дали да е робот или детенце, мъж, жена. 
- Style - от това падащо меню посочваме дали да звучи монотонно, като песен и т.н. Определя интонацията на гласа. 
- Mode - начинът на изговаряне; добавя шум, така че да звучи като прошепнато или с повече дишане.
- Rate - определя скоростта на изговаряне; колкото по-малко чисто, толкова по-бързо. 
- Pitch - определя в коя тоналност. До това падащо меню има и квадратче с някое число - то определя октавата, в която ще се изговори изречението/думата. 






Ето и някои полезни трика: 
1. Променяне на тоновата височина 
Можете да промените височината на всяка дума като тон - това става изключително лесно. Първоначално трябва да изберете тоналността (от менюто "Pitch" , след което посредством скоби и числа намалявате с полутон. Например "Аз(1) правя(0) музика(-1) сега(0)" в тоналност до-мажор (Pitch = C) ще звучи така: 

Запомнете, че с числата може да се вдигне или понижи само полутон - тоест, ако искате да скочите от до на ла ще трябва да напишете в скоби числото 9. 

2. Създаване на акорди 
Благодарение на горната функция, можем да създаваме акорди, които да се изпълняват от "хор" - функцията е далеч от мощната програма "Symphonic Choirs" на East-West, но пак за електронна музика става и можете да постигнете впечатляващи ефекти при малко работа и ръчкане. 
За целта зареждаме например три .speech файла, пишем им един и същи текст, една и съща скорост, в една и съща тоналност, но избираме различни гласове (от "Personality" . 
Във файла, който съм прикачил към този урок, съм използвал за основната тоналност (фа минор) и последен акорд - си бемол мажор, тоест си-бемол + ре + фа. 
[list]*Зареждам всичките .speech файлове на тона фа (F, от менюто Pitch). 
*Пиша на първия текст - Music. 
*Пиша на втория текст - Music(-3). Това означава, че от фа тонът ще скочи три полутона по-надолу, тоест на ре. 
*Пиша на третия текст - Music(-7). По горната логика, това ще ни отведе на си-бемол. [/list] 

Ето, чуйте как звучи финално: 



3. Отделяне на думите 
За постигнете естествено отделяне на думите, можете да замените интервалите (" " с линии ("_" . Така изречението "Music" се превръща в "Mu_sic" - пробвайте го и чуйте разликата  

С музика  


Толкоз за днес Надявам се това да ви е било интересно, защото тази функция можете да я ползвате почти навсякъде и да разнообразите малко парчетата си. Ако не - най-малкото можете да се позабавлявате, пишейки глупости :ROFL:

Файлове към урока (0.04 MB)

Тези от вас, които са следили от близо предишните два урока, ще си спомнят за заниманията ни предишните две седмици - създадохме интро и две части на песен, огледахме използването на четиризвучия, тритонуси и акорди от гледна точка на хармонизация, споменахме някои композиционни техники, рязахме готови аудио файлове посредством Fruity Slicer и др. 
Сега идва на една от важните части на аудиообработката - именно смесването, mixing. 

Миксирането (смесване) 
Първоначално бих искал да спомена някои неща не изцяло по темата - самият аз съм самоук и не особено вещ в процеса на звукообработката; нещата, които ще ви кажа, са събирани от най-различни източници (интернет, статии, мнения, форуми) и най-вече личен опит (по-точно методът проба - грешка). Това, което ще кажа не трябва да бъде приемано за стопроцентова истина; пиша го за да може да научите някои хватки и да се задълбаете в използването им, да използвате максимумите на програмата FL Studio за да докарате изчистен, оригинален и приятен звук - защото именно това е най-важното при правенето на музика днес. 
Бих искал също така да благодаря на всички колеги от сайта Sonic BANG, които са ми показвали не малко неща през годините; по-специално на Алекс Коев, който аз без преувеличаване наричам Царя на FL Studio  

Сега по темата - случи ми се така, че скоро едни познати да ме питат: "Абе как вадиш толкова кристален звук?" 
Истината е, че звукът ми изобщо не е кристален и аз преминавам през една всекидневна борба за да докарам звученето, което искам. Най-важното нещо, противно на всеобщите разбирания, е смесването - процеса на слагане на различни ефекти на инструментите и поставянето им в звуковата панорама. Има обаче някои неща, които трябва да знаете от мен за смесването: 

- хубавият звук изисква най-често хубави семпли или синтезатори - не очаквайте безплатното да е на качество на платеното и не очаквайте семплите да са с качество на един хубав запис. 
- не прекалявайте с ефектите - изчистеността носи кристалния звук и съответно по-добрата звукообработка накрая. 
- хубавата композиция улеснява смесването - да, когато има излишно много инструменти, прекалено много партии на ударни инструменти (например) може да вгорчи живота на този, който смесва произведението. 

Clipping 
Едно от най-важните неща, които трябва да се избегнат при смесването, това е clipping-a, т.е. избиването на звука и излизането му "извън рамки". Това може да се избегне по няколко начина - когато погледнете някои от многото вградени във FL peak meters, които измерват до колко децибела стига дадения звук в определения момент. Когато погледнете вляво, например, ще видите панелчето, което индикира клипване. Ако виждате прекалено много жълтичко докато парчето ви свири - НЕПРЕМЕННО намалете някои от инструментите (тези, които са най-силни). 

Компресори 
Компресорите са едни от най-често използваните ефекти в музиката - те са ни на помощ, когато трябва да премахнем силни изкривявания в звука, запазвайки и обогатявайки самия звук. По принцип не е правилно да се слага компресия на цялото парче; използвайте на определени канали в микса, най-вече на барабани. Най-често високочестотните ударни (фусове, крашове, пляскания) се прекарват през един компресор, а нискочестотните (каса, том) - през друг. Най-главните настройки за компресора, освен gain, са следните: 

Праг (Threshold) 
Определя нивото на звука, след което звукът ще бъде компресиран. Например имаме вокал, който пее силно, а прагът му е 5db - в един момент той извисява глас, който надхвърля нивото на прага (например скача на 3 децибела); това "извисяване" ще бъде компресирано. 

Съотношение (Ratio) 
Това е съотношението на компресията. Тоест, ако настройката е 2:1 компресор ефектът ще намали тези звукови въолни между прага и върховата точка с 50%. 

Атака/Отпускане (Attack/Release) 
С тези настройки ще можете да добавите "закъснение" на компресора - дали след като ефектът е задействан от едно прекрачване на прага той ще продължи да работи още време. Тоест, в горния пример, ако например имаме атака 15 милисекунди и отпускане 200 милисекунди, след като звука надвиши петте децибела праг, машината ще има 15 милисекунди време за да се включи и 200 докато спре ефекта на компресията. Често се използва при барабаните. 

В парчето, което правихме до този момент, съм сложил компресор на пианото, касата (kick drum) и соло барабанче - с което целя да намаля като цяло изкривяванията в саунда и клипването. 

Същинското смесване 
Ето и някои съвети за смесването от мен (с примери директно от парчето, по което работим, естествено): 

1) избягвайте да подсилвате излишни честоти на някои инструменти - например, басът не се нуждае от прекалено много високи; водещият инструмент няма да му трябват ниски и т.н. Можете да погледнете в работния файл как са честотните настройки на бас, орган, китара (за целта цъкнете на линка в началото или края на урока). 

2) Разполагайте нещата панорамно, нека не са само в центъра. Например шейкъри и фусове, мелодии. Например тук единия орган е вляво, а другия - вдясно. Шейкърите и фусовете са на същия принцип, камбанките (plucked) свирят разширено и в двата канала. Басът е в центъра, заедно с кик дръм. 
Особено ако се прави акустична ритъм секция или оркестрална творба, панорамата е много важна (бях обяснил за оркестъра в предишен урок). 

3) Ако нямате студийни мониторни колони, слушайте своя микс на най-различни уредби, слушалки, колони докато не получите звука, който искате. 

4) винаги правете почивка преди смесване. Често ми се случва да работя цял ден над едно парче и то да ме кефи страшно много, но на следващия ден да ми звучи ужасно. Давайте почивка на ушите си. 

5) Намерете си парче в стила, към което да се стремите като звук. Но тук следва една забележка - НИКОГА не се опитвайте да направите парчето си толкова силно като звучене колкото това, което ви е модел. Този процес се извърва при мастерирането! 

6) Нека касата да ви звучи малко по-силно от другите инструменти. 

7) Фусовете и краш чинелите да бъдат по-назад в микса, по-тихи. 

8) От миксера нагласете силата на звука на всеки един инструмент. 

Разгледайте нивата на инструментите (сила на звука) и тяхното панорамно положение (ляво или дясно): 
[/lightview]

Ефекти 
В тази трета част на урока съм използвал доста ефекти, от които почти всичик се срещат често в парчетата. 

1) Reverb - реверберацията служи за създаване на изкуствено пространство - например ако искате да вкарате звука си в катедрала, пещера и т.н. В случая съм работил с вградения плъгин Reeverb2, който освен настройките за форма на помещението и още други, има и възможност за нагласяне на dry и wet. 
Това ви позволява да дърпате звука назад в панорамата, създавайки една триизмерност. 

2) Delay - ехото, познато на всички. Обогатяване и украсяване на звука. 

3) Филтри - използвани в електронната музика, тези ефекти се заиграват с тембъра на един инструмент като подчертават или елиминират честоти. Днес почти навсякъде има филтри - някои от тях се генерират от самия звук! В зависимост от вида си, филтрите могат да бъдат много. Най-често срещаните обаче са: 
[list]* Low pass филтър - който елиминира всички честоти над cutoff честотата (която се задава в ефекта). 
* High pass филтър - който елиминира всички честоти под cutoff честотата. 
* Band pass филтър, който елиминира всички честоти извън определен диапазон. 
[/list] 
Как звучи един филтър с доста автоматизации на cutoff честотата - вижте в това видео заедно със самата автоматизация! 







4) Distortion ефектите, които изкривяват звука, изкуствено го усилват прекалено силно (създавайки clipping). Тези ефекти се въвеждат от рок музиката и по-специално от електрическата китара (чудили ли сте се защо и викат жица? ). 
Тук съм добавил такива ефекти на китарата (за която между другото съм използвал ужасния плъгин FL Slayer). Чуйте я как звучи заедно с ритъма: 


Ами толкова за този урок; надявам се да ви е станало ясно къде, кои ефекти съм ползвал и защо. Експериментирайте със звученето посредством компресори, еквалайзъри, реверберация и ехо ефекти. Пробвайте и филтрите! 
Междувременно можете да си дръпнете файловете за урока и да чуете как звучи парчето сега и как звучеше преди: 

Преди: 


Сега: 


От мен - успех!

Файлове към урока (0.86 MB)

Писах доста време днес и накрая се получи така, че системата крашна и загубих половината материал - явно когато се чудя дали да запиша урока в уърд формат и си кажа, че ме мързи, все пак нещо кофти се случва, рано или късно. 
Както и да е - продължаваме нататък с част 2 от урока за правене на песен стъпка по стъпка; за тези, които не си спомнят, в предишната част направихме една интродукция на една песен - леко закачлива мелодия в до-мажор, която включва в себе си бас и електрическо пиано Rhodes. Линк към тях (те са безплатни): 
Download Rhodes 
Download Bass 

LINK към предишния урок  Когато стигнем към края на този урок, ще сме използвали най-сетне прословутия Fruity Slicer, ще сме разгледали малко композиционни техники (сменянето на акорд от тризвучие към четиризвучие само с движение в баса) и един интересен ефект посредством Parametric EQ2.  [quote][center]Как ще изглежда нашата песен след втората част:

Преди да продължим, бих искал да обясня нещо за ладовата характеристика на това произведение. Първоначално започнахме в мелодичен мажор (както бях обяснил в предишния урок, това е стандартна мажорна гама (до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до) с понижени ла и си, т.е. ла и си са бемоли), но сега изведнъж ще преминем... в стандартен натурален мажор (без никакви промени в тоновете). 
Въпросът е - това прави ли се? Да, прави се - по този начин се сменя цялостното звучене на произведението. Както отначало сме започнали с една закачливост, по-късно минаваме на меланхоличност. И докато тоналността ни дава най-вече едни диези и бемоли, именно ладовата определеност ни представя чувството и душата на музиката - дали ще е минорно или мажорно произведение, тъжно или весело, старинно, арабско или китайско. 

След като изяснихме защо не използвам си-бемол в следващите тактове, мога да продължа с акордите, които съм използвал в част 2. Те са изключително прости: 
1) до мажор (І степен) 
2) ла минор (VІ степен) 
3) фа мажор (ІV степен) 
4) ре минор (ІІ степен) 
5) сол мажор (V степен) 

Разбира се, тук използваме малко по-задълбочен и модерен метод - всички от тези акорди са четиризвучия, или казано още - септакорди. Тоест до мажор не е ДО-МИ-СОЛ, а е ДО-МИ-СОЛ-СИ. Ла е ЛА-ДО-МИ-СОЛ и така нататък. 
Тези септими (наричат се септими защото са на интервал септима (7 степени) от основния тон) създават различна представа за акорда, всичко звучи хем дисонантно и фалшиво, хем успокояващо. Ако се вгледаме в музикални жанрове като jazz, chill-out, ambient - ами там е пълно с такива акорди (разбира се, доста по-сложно построени от тези тук). 

Има един трик, който ползвам на това място - а именно да построя акорда и после с движение в баса да направя така, че да звучи като четиризвучие. Както виждате, басовия тон на електрическото пиано слиза походово - ДО-СИ-ЛА-СОЛ-ФА-МИ-РЕ-СОЛ. Тоест ако се вгледаме в акордите, то схемата може да излезе така: 
а) основен (до) - септимов[/b] (си) - ДО МАЖОР със септима - ОТИВА В: 
б) основен (ла) - септимов[/b] (сол) - ЛА МИНОР със септима - ОТИВА В: 
в) основен (фа) - септимов[/b] (ми) - ФА МИНОР със септима - ОТИВА В: 
г) основен (ре) - РЕ МИНОР със септима - който на свой ред преминава към: 
д) основен (сол) - СОЛ МАЖОР + септима (наречен още доминантов септакорд) 




Самият инструмент бас върви на същия принцип - от основен тон се спуска към следващия основен тон на другия акорд; по средата се намира септимовия тон. 

И сега за да разнообразим малко ритъма, предлагам да използваме един loop. Лууповете в музиката днес се ползват все повече и повече (нека не забравяме Amen Break - доста от вас са чували за него. Ако не сте - проверете го в Google). Само че тук бих искал да отбележа нещо много важно - личният ми съвет към всички ви е да обработвате лууповете след като ги използвате. Недейте да взимате нещата наготово, поиграйте си малко - току виж самият лууп станал още по-добър като звучене! 
Някои ще си зададат въпроса - "Добре, как да редактирам един готов запис във .wav формат и да го обработвам? Това възможно ли е?" 
Да и във FL Studio това може да се осъществи с плъгина Fruity Slicer; как процедира той - отваря записа и автоматично го нарязва на малки парчета, които после можете да обработвате. 
Най-лесния начин да обработим парче е по следния начин: 
1) отворете браузъра 
2) намерете в някоя от папките запис на лууп с ритъм, да кажем 
3) харесваме си ритъм 
4) цъкаме с дясно копче на него 
5) избираме "Open i new slicer channel" 





Когато ни го зареди ще видим, че всъщност определен брой нотички се намести в Piano Roll - това са всъщност различните парчета, на които бе нарязан моя лууп. Когато натиснем някоя от нотите ще чуем, че тя звучи по определен начин от луупа. И сега се заемаме всъщност с редактирането на тези ноти, така че да ни зазвучат приятно. Ето и крайния резултат: 




Сега остава да направим още малко ръчкане по самия лууп - за да звучи още по-уникално, ще му сложим един Parametric EQ2 ефект (сетихте ли се как става?) и ще изкривим звученето му тотално. Правим лек разбор на луупа - чуваме, че има силен кик (каса). Но ние всъщност имаме вече каса в нашия ритъм, затова ще изрежем ниските честоти; високи също не ни трябват особено, затова тях ще махнем също. Остават средите. 
Виждам, че в някои от готовите настройки (presets) на плъгина има "RADIO", което напълно ще задоволи желанието ми за звучене; избирам една от двете стрелкички в горния десен ъгъл на плъгин прозореца и оттам избирам желаната настройка. И et voila, получихме саунда, който искахме. 

 

Толкова за сега. Завършихме тази втора част, след нея добавихме отново началото; дължината е към 1:40. В следващия урок ще достигнем около две минути и ще започнем вече да добавяме ефекти, допълнителни музикални линии, двугласи и преходи, така че цялото да започне да звучи като хората. Разгледайте урока във .flp формат и експериментирайте  



От мен - успех!

Файлове към урока (0.41 MB)

Здравейте, учащи се и интересуващи се от правене на музика  
От доста време не съм пускал уроци, за което наистина много се извинявам, но днес реших да отделя малко време и да отговоря на многото молби да пусна процеса на създаване на една песен ОТ-ДО във FL Studio. 
Това, което ще ви представя, ще бъдат някои основни насоки в областта на смесване, обработка и най-вече на композиция и аранжимент - мястото, откъдето могат да се избегнат много проблеми по-нататък. 

Така, в този урок ще комбинираме много от взетото и научено до този момент, ще преговорим някои неща и ще се спрем на някои основни моменти, а именно: 
- динамика, смисълът от нея в песента 
- акордно последование и най-вече използването на четиризвучията 
- алтероване на тонове, тоест смяна на основната им функция в тоналността 
- някои техники относно аранжимент и композиция 
- обработка на звука с ефекти - reverb, delay, equalizer, compressor 
- използване на Fruity Slicer 
и други. 

За урока съм използвал предимно безплатни инструменти; основните два са бас и електрическо Rhodes пиано, които са дело на 4Front. 
Download Rhodes 
Download Bass 

И така, без излишно многословие започваме. Отворете нов проект (това става когато изберете от падащото меню File -> New. Едно от първите и най-важни неща, които трябва да направим, е да изберем семплите и инструментите си. Хубаво е да знаем какво точно искаме да чуем - дали дълбок kick и плющящ соло барабан (snare), или пък защо не малко пляскания с ръце? Парчето дали да бъде за пиано или за щрайх (strings), бавно, бързо, меланхолично? 
Ето ги и моите инструменти - освен електрическото пиано и баса, за които споменах, съм сложил плътен кик, пляскане и солобарабан, шейкър и фус (който е по-скоро като украшение). Темпото е 100, парчето е умерено; тоналността е до-мажор. Искам да има една фънки част, която да бъде прекъсната от бавна, по-лирична (в която евентуално да има вокали). 

Естествено е, че една песен трябва да почне с някаква интродукция, да се въведе слушателя вътре; не може просто ей-така да сложа ритъм и най-разнообразни мелодии в парчето, най-вече защото ще стресирам почти всички, които си пуснат трака на уинампа. Интродукцията е важна за едно парче, защото най-често ако интродукцията не е достатъчно интересна, слушателят може да загуби интерес - не трябва да е прекалено дълга, нито прекалено къса. 
Всъщност, ако трябва да задълбая малко по темата, всичко зависи от това какво искате да кажете с произведението си; някои използват само един обърнат (reverse) краш чинел, след което почва директно песента; в оркестрални саундтраци можете да чуете "взрива" на оркестъра директно в началото на парчето. Това са по-скоро експериментални виждания - ако искаме да се съсредоточим върху едно по-всеобщо тълкуване, е хубаво да се помисли за една интродукция. Иначе все едно не почваме приказката с "Имало едно време", а направо с "И принцът отрязал главата на ламята и те заживяли щастливо..." 

По същество - искам в началото да бъдат закачливия бас заедно с шейкъра. Ето и трите стъпки на правене на този шейкър: 

Така, нека сега да обясня какво направих - първоначално имаме едно изсвирване на осем шестнадесетинкиза един такт - нещо, което не звучи особено добре; както виждате и долу, динамиката на тия шестнадесетинки е една и съща, няма никаква промяна в силата на звука. По-късно аз добавям още осем шестнадесетинки и по този начин шейкър инструмента изпълнява 16 шестнадесетинки; тук разликата е, че всяка втора съм я намалил и въобще съм си поиграл доста с динамиката - както можете да чуете след малко, добива се едно усещане за реализъм, макар и малко - тоест сякаш наистина клатите ръка с една кутийка с ориз или нещо друго, което може да вади подобен звук. Ето и как звучи: 

Шейкър, 8 шестнадесетини, без динамика 

Шейкър, 8 шестнадесетини, с динамика 

Шейкър, 16 шестнадесетини, с динамика 


Следващото нещо, на което ще спра погледа си, е закачливия бас в интрото, за който говорих. Тук, за разлика от стандарта в електронната музика, басът НЕ лежи само на основния тон на акорда - тоест не свири само До-до-до-до-до; в случая тоновете са до-сол-сол-сибемол-сол. 
Хей, хей... ще кажат някои от вас... ама в до-мажор няма си бемол?! Откъде се пръкна тоя тон и защо? Отговорът е що-годе лесен - тук се намесва една ладова система, която променя отношенията тон-полутон; спокойно, по-късно в песента ще се върнем на стандартния до-мажор, но тук ще използваме следните тонове: 
До-Ре-Ми-Фа-Сол-ЛаБемол-СиБемол-До 
Ако трябва теоретично да го обясня, това е мелодичен мажор - тоест, първата половина на лада (долен тетрахорд се казва) е мажорна, а втората (горен тетрахорд) е минорна. Това съотношение тон-полутон в тоналността се използва в блус, рок... всъщност промяната на лада може да се срещне навсякъде и не е нещо, от което трябва да се плашите. Та ето и мелодията на баса графично: 


Сега, за да влезем в същинската част на ритъм секцията ще ни трябва някакъв преход - най-стандартно ще използваме самия ритъм и към шейкъра ще включим каса и соло барабан, които да подготвят за влизането на... да го наречем първия куплет. Трябва ни нещо семпло, нещо което да не натоварва слушателя и все едно барабаните казват на слушателя и на останалите инструменти: "Опа, аз съм, влизам!" 

Тези неща са много важни, защото създават една непринуденост на парчето, един фигуративен разговор между инструментите; допълнително, няма резки моменти, които като чуя да ме стреснат, да ме изкарат от унеса докато слушам едно музикално произведение. Това да направиш едно парче е едно на ръка - лесно е да се редят мелодии; въпросът е как ще ги направиш така, че всички заедно да звучат като ЕДНА непрекъсната музикална линия. 
На горните картинки вляво и вдясно можете да видите нотите на прехода на барабана, заедно с динамиката - ударите да са постепенни. Повтарям, че отново гоним нещо като изкуствен реализъм при изсвирването на семпли! 
Ето как изглеждат соло барабан + каса (kick) заедно в StepSequencer на дадената кутийка (pattern); следващата картинка пък е баслиния, шейкър и преход на барабаните наредени като квадратчета в Playlist Manager. 



Нека и все пак чуем какво сме направили: 


И разбира се ще направим и първата част, първия "куплет" на парчето; в него вече ще влезе и родес електрическото пиано, ритъмът ще се появи в пълната си красота. 

Кратък разбор на картинката по-горе: имаме каса която свири веднъж на първо време и два пъти на трето време; освен шейкъра се появява и един фус (hat), който начупва малко ритъма. Соло барабанът и пляскането се появяват на второ и четвърто време. Чуйте как звучи: 


Остава сега само да направим електрическото пиано - искаме малко по-джазови акорди, които ще постигнем с използване на ТРИТОНУС; този интервал, забранен в използването на класическа музика, се образува или като умалена квинта или увеличена кварта. Преди да се шашнете съвсем, ще го дам като директен пример: 
- ми - си бемол (в това парче) 
- до - фа диез или до сол бемол (първото е увеличена кварта, другото е умалена квинта). 
Ако си го изсвирите ще чуете няколко неща: 
- интервалът на първо слушане звучи изключително остро 
- практически няма разлика между умалена квинта и увеличена кварта; тоест, си бемол или фа диез винаги ще звучат по един начин! 

И ето моите тритонуси на електрическото пиано - накъсани акорди, които свирят предимно ми и си бемол (два тона, които са част от четиризвучие - до, ми, сол, си бемол). В цялото продължение акордът е до-мажор; чак на последния такт се сменя със ла бемол мажор за съвсем кратко и после доминантово четиризвучие (сол мажор). 

Ето и какво направихме до този момент: 


Упражнявайте се, погледнете урока (изтеглете го от този линк) и осмислете нещата, защото след седмица идва вече втората част, лиричната; после ще направим още допълнения и след това ще се хвърлим към ефектите. Тоест, очаквайте още  

Поздрави и успех, 
Георги

Файлове към урока (0.19 MB)

В миналите уроци по хармония (които държа да подчертая, че наистина са обяснени на доста... общ език и ако желаете да влезете в същината на материята, то трябва да си купите някой от учебниците за целта - препоръчвам зеления на Парашкев Хаджиев) успяхме да се научим на някои основни акорди и техники; въведохме и пентатониката, която надявам се успешно прилагате в песните си Ако все пак не сте - върнете се назад за да ги преговорите. 

В този урок ще ви обясня за някои често срещани акорди в музиката, с които лесно ще можете да хармонизирате произведенията си, така че те да звучат достатъчно добре и разнообразно. Стига толкова приказки, нека започваме. 

Тризвучие на втора степен 
Този акорд е един от интересните, които могат да се срещнат в музиката; за разлика от повечето останали акорди, той няма НИТО един общ тон с тониката; звучи разколебаващо и много неустойчиво. Съдържа втора, четвърта и шеста степени (в до-мажор това ще са РЕ-ФА-ЛА). В минорна тоналност тризвучието ставаумалено (за което ще говорим по-късно) и звучи доста остро. 

Тризвучие на втора степен в мажор  Тризвучие на втора степен в минор

Тризвучие на трета степен 
В първия урок по хармония бях обяснил малко не-дотам ясно за паралелните тоналности - тоническия акорд на паралелната тоналност на до-мажор например е ЛА-ДО-МИ (тон и половина надолу). Това всъщност е акорд, построен от пета степен на до-мажор (до (1) - ре (2) - ми (3) - фа (4) - сол (5) - ла (6) - си (7) - до (1)). 

Но ако погледнем тоналността до-минор, то нейната паралелна тоналност е тон и половина нагоре, което прави основния акорд на паралелната тоналност всъщност тризвучие на трета степен! То ще изглежда така - ми (бемол) - сол - си (бемол). 

Тризвучието на трета степен е доста специфично и има много определящо звучене спрямо тоническото (основното в тоналността). То включва в себе си трета, пета и седма степени на лада. 

Тризвучие на трета степен в мажор  Тризвучие на трета степен в минор

Тризвучие на пета степен 
Както вече споменахме, то може да бъде основен акорд на паралелната тоналност, ако сме в мажорен лад. Също като трета степен, акордът на пета също има доста характерно звучене и широка употреба. 

Тризвучие на пета степен в мажор  Тризвучие на пета степен в минор

А ето сега можете да чуете и как звучат последование от акордите в мажорна и минорна тоналност (в случая до мажор). Акордите са следните: тоника, трета степен, пета степен, втора степен, доминанта. 





Четиризвучия 
Четиризвучията също са често срещани акорди в музиката - ярък такъв пример е доминантовото, което съдържа пета, седма, втора и четвърта степени (в до мажор това ще са сол-си-ре-фа). 
Наричани още септакорди (защото разстоянието между първия и последния тон е септима, т.е. седем степени), те добавят едно богатство към музикалната хармония и създават голямо разнообразие у едно произведение. 

Най-често срещани и използвани в модерната музика са два септакорда - голям и малък, построени съответно с голяма септима (пет тона и половина) и малка (пет тона). 
Малкия септакорд, който също така оформя и доминантовото четиризвучие, се среща често в рок и джаз музиката. Той изглежда по този начин: 

Можете да го срещнете и като "блусарска седмица", Cmaj7 (септакорд на до-мажор) и прочие. И за да не говоря празни приказки, ето ви един пример да чуете как звучи: 


Забелязвате, че акордът е мажорен. Няма никакъв проблем той да бъде построен и минорно. Но ако е мажорен... защо пък да не използваме и минорната блусарска пентатоника, за която бях говорил в предишните уроци? Ето как ще звучи: 

Джазовият септакорд е с интервал голяма септима между основния и най-крайния тон от четиризвучието. Съчетанието между долния тон и горния, който е на половин тон разстояние от основния, създава една напрегнатост, едно остро звучене, по което винаги може да се познае мажорно-големия септакорд (или минорно). Ето как звучи: 



Нека не забравя, разбира се, да ви дам линк към файловете на днешния урок във .FLP формат (свалянето е безплатно, изисква само регистрация в сайта).

Файлове към урока (0.01 MB)

Изравнителят (Equalizer) е ефект, който се среща в музиката навсякъде; също като компресията, той е почти задължителен за обработката на инструменти или пък за настройки за жива музика. 
Какво представлява този ефект? Това е начин да изкривите и промените честотната извивка на даден звук, като намалявате/режете или увеличавате дадени честоти, измерени в херци. 
Параметричният изравнител позволява на композиторите и звуковите инженери да правят точно това; всъщност, този ефект позволява да се направят следните неща: 
Намаляване на бученето - например може да се използва при смекчаване на ниските честоти на акустична китара или бас. 
Премахване на нежелани шумове - такива шумове например може да са движението на пръстите по грифа на китарата или натискането на пиано педала. 
Защита от микрофония - всички сте чували ефекта на "микрофонията", който не е особено приятен за нашите уши. Получава се, когато звукът от колоните бъде уловен от микрофон - в такъв случай просто се намаляват съответните честоти. 

Но да продължим да говорим за ефекта, вграден във FL. С него можете да увеличите дадена честота, да прекарате звука сякаш е пуснат през телефон или по евтин радиоприемник от времето на Сталин. Може да подчертаете касата или пък да подсилите високите честоти на един вокал. 

Това, което прави всъщност изравнителя е да увеличи силата на звука на даден честотен диапазон - всички сме го правили поне няколко пъти в живота си на някоя уредба, нали? 
Графичният еквалайзър има една функция, наречена "ширина на пояса" (на английски bandwidth) - това всъщност е самият диапазон на честотите, които се настройват. Например, ако нагласяме около 300Hz (херца), то това е съответният честотен пояс. 
Параметричният еквалайзър има три особености: 
[list]*контролиране на честотата 
*увеличаване на ширината на честотния пояс 
*увеличаване силата на сигнала[/list] 
Допълнително, ще можете да нагласяте извивките на изравнителя, наричани "гърбици" - те ще определят дали ще се намалява плавно или рязко. 

Преди обаче да хукнете да си играете с Fruity ParametricEQ 2 не забравяйте, че първо на първо, никакъв изравнител не може да управи зле записан или нискокачествен звук; второ, всеки звук си има собствени хармоници и собствен тембър. Дигиталното му изкривяване посредством еквалайзър може да доведе до доста смущения. 

Какво всъщност съдържа Parametric EQ2 и как да работим с него? 
Действието е много просто - хващате едно от кръгчетата и движите нагоре или надолу. Вдясно от изображението с честотите ще видите едно табло с няколко бутончета и плъзгачи. 

Плъзгачите са лесни - те определят нивото на звука (дали ще е по-високо или по-ниско). Където пише FREQ(най-долу вдясно) ще можете да мърдате кръгчетата вляво или вдясно, съответно увеличавайки честотите (ляво - sub bass, дясно - високи). 
BW пък ще определи широчината на честотния пояс - дали ще обхваща много честоти (от 100 до 400 примерно) или ще подсилите/намалите възможно най-малко честоти (идеално за премахване на шум, който звучи в малък честотен диапазон. 
Под самия графичен монитор ще видите някои бутони, които можете да разцъкате - най-малкото може да премахнете излишно натоварване от графични допълнения (полезно за хора със слаби машини). 
Горе над плъзгачите пък ще видите различни иконки - те определят вида на вълната (дали ще се спуска плавно или рязко, дали ще е завършек и ще реже всичко след себе си и т.н. 

Преди да сте повдигнали учудено вежда, бих искал да ви обясня, че това е урок предимно за тези от вас, които искат да правят симфонична музика. За разлика от останалите жанрове, където според мен всеки инструмент може да бъде поставен на място, харесвано от автора, едно от основните правила при оркестрирането е позицията да е строго определена. Предполагам, че ако сте ходили на класически концерт в зала "България", ще се досетите че там всеки тип инструменти заема определена част от сцената.

Сега по темата - ако правите саундтраци или подобни, много е важно да разпределите инструментите по панорамата. Има различни начини, но днес аз ще ви предложа един, който за мен е най-добър: 



Бих ви посъветвал също така винаги да използвате основните части от оркестралните инструменти - а именно струнните. 
Цигулкитевинаги са най-вляво в панорамата; би било хубаво да заредите две банки от цигулки - стандартно, първите цигулки свирят основните мелодии и са много повече от вторите. Виолите разпределете по средата, докато виолончелотата и контрабаситесъответно вдясно и най-надясно. 
Въпреки това силно препоръчвам да не въртите до максимум плъзгачите, които определят къде да се намира инструмента в панорамата (или на английски - panning). 

Надявам се, че вече се ориентирахте по това изображение. По-нататък ще ви кажа и някои интересни хватки за да местите инструментите по-назад в панорамата, създавайки по този начин триизмерност на звука.

А, и още един съвет от мен - ако ще правите оркестрации, не забравяйте в никакъв случай ривърб (reverb) ефектите (тези, които създават изкуствено пространство). 

Успехи!

Ето ги и първите уроци по елементарна хармония, които ще напиша за сайта си, и за разлика от учебника по теория на музиката, тук няма да говорим за елементи, а направо за елементарност. 
Ще се постарая най-кратко и сбито да ви предам нещата, а после оставам упражненията и мелодиите на вас.

Диези, бемоли, тонове и полутонове 
Преди да започнем с каквото и да е, бих искал да обясня малко за тоновете и полу-тоновете в музиката, тъй като те ще са много по-важни нататък – особено в построяването на мелодиите (макар и там да се срещат като степени). 
Накратко – полутонове са всички разстояния между бял и черен клавиш на пианото. 
Така например между до и ре виждаме един черен клавиш, който е на половин тон разстояние и от до, и от ре. 
Ре за сметка на това е на разстояние 1 тон от до – ½ тон от до до до-диез и ½ тон от до-диез до ре. 
Диез се нарича повишаването на един тон с половинка, а съответно бемол – понижаването (т.е. до-диез = ре-бемол). 
В стандартната тоналност до-мажор (където няма диези и бемоли) единствените полутонове са между ми и фа и между си и до. 



Диезите и бемолите са много важни в музикалната теория! 

И така... нека започнем с няколко определения на първо време: 
Какво са лад и тоналност? 
Когато слушате някое парче и чуете някой тон да звучи там, където му е мястото – то значи сте попаднали на устойчив тон. Устойчивите тонове са обградени отвсякъде от неустойчиви и заедно сформират формата на лада. 
Преди да се объркате тотално, ще обясня – всички сте чували за тоналността до-мажор (или казано по-просто – до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до). Устойчивите тонове са до, ми и сол, които определят, че ладът ще е мажорен (и следователно до-мажор). Неустойчиви тонове са останалите. Ето ви и един пример за какво говоря (нужно е да ви е пуснат звука): 

Основна тоника (до-мажор) и неустойчиви тонове 



Основна тоника (до-мажор) и устойчиви тонове 



Основна тоника (до-мажор) заедно със смесица от устойчиви и неустойчиви тонове

Ладове има доста, но най-известните са два – минорен и мажорен. Минорния лад има тъжно, лирично звучене, докато мажорния – по-весело и дори маршово. Начинът, по който се определят минорните или мажорните ладове, е доста сложен като за начало и включва елементарна математика (т.е. смятане). Тъй като всяка тоналност се състои от 7 тона (до-ре-ми-фа-сол-ла-си) подредбата помежду им определя звученето. 
Например в до-мажор тоналност ако имаме акорд ДО-МИ-СОЛ ще имаме мажорно тризвучие. 



Но ако изсвирим вместо това ДО-МИ(бемол)-СОЛ ще имаме минорно! 



Чуйте изсвирено един след друг!

Ето че и опряхме дотоналностите. Първото, което трябва да научите, това е понятието „тоника”. 
Тоника е основния тон, върху който се гради една тоналност. Той е най-устойчив и звучи просто на място. В горния пример, мажорния акорд ДО-МИ-СОЛ, тониката е ДО, тъй като това е най-лесната и първа за научаване тоналност – до-мажор (до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до). 

Тоналностите се ползват основно в една песен – от нея се оформя мелодията и съпровождащите акорди и партии; най-често една песен е написана само в една тоналност (съществува разбира се и транспонирането, т.е. преминаването на една мелодия в друга тоналност – нещо, за което ще говорим по-късно). 
Най-лошото нещо за една тоналност е, че най-често те съдържат доста бемоли и диези – или казано по-просто – доста от черничките клавиши на пианото . По-долу ще видите една графика, която показва именно подредбата на тоналностите спрямо броя на диезите или бемолите. 
Запомнете следното – подредбата на бемолите и диезите е винаги една и съща: 
Диези: фа, до, сол, ре, ла, ми, си. 
Бемоли: си, ми, ла, ре, сол, до, фа. 






Тоест, ако видите Dmaj 2#, това означава че тоналността е ре-мажор с два диеза – фа и до. 

Тоника, доминанта, субдоминанта 
Ето че и опряхме на построяването на акордите и хармонията. Има три основни типа акорди и те саТоническо тризвучие, Доминантово тризвучие и Субдоминантово тризвучие. 
Както може да се досетите от името, Тоническото тризвучие е това, построено върху тониката. В по-горните примери, акордът до-ми-сол е тоническо тризвучие. 

Доминантовото тризвучие е построено върху V степен на лада (или просто казано – три и половина тона нагоре от тониката). Това тризвучие автоматично извежда мелодията обратно към тониката. 
Ако отново ползваме горния пример, ще разберем че доминантовото тризвучие в тоналност до-мажор (с тоника до) ще започва от сол и следователно ще е сол-си-ре (ако е мажорно) и сол-си(бемол)-ре (ако е минорно). 

Субдоминантовото тризвучие се намира на една степен под доминантовото; то може да се разреши (да премине) и към доминантово, и към тоническото тризвучие. Пак следвайки горния пример, субдоминантовото тризвучие ще е построено от фа – фа-ла-до или фа-ла(бемол)-до ако е минорно. 

Най-лесният начин да подредите акордите е следния: намирате тониката и от нея извеждате трите устойчиви тонове нагоре. 
В до-мажор ще бъде така: ДО-МИ-СОЛ. От до се построява първия акорд, от сол – доминантовото тризвучие. Един тон под сол се намира и фа, откъдето правим субдоминантовото тризвучие. 
В другата лесна тоналност, ла-минор положението е същото: ЛА-ДО-МИ са ни трите устойчиви тона, от ми построяваме последния акорд (най-често е мажорен, макар тоналността да е минорна), а един тон под ми е ре, от който извеждаме субдоминантовото тризвучие. 

Звучи лесно, нали? Ето и най-често подредбата на тези тризвучия, която освен че се използва в страшно много песни, е и разпространена в блуса, рок-енд-рола от старото време и т.н. Всъщност, можете да срещнете тази теория практически НАВСЯКЪДЕ! 

Чуйте един шестнадесет тактов блус в до-мажор!

Паралелни тоналности 
Макар да звучи сложно, на практика това понятие е безкрайно лесно. Паралелните тоналности са тези, които имат еднаква арматура, т.е. еднакакъв брой диези или бемоли и съответно еднакви тонове. Такъв пример са основните мажорни и минорни тоналности – до-мажор и ла-минор, които нямат никакви знаци и се свирят само на белите клавиши на пианото. 
Но почнете да изреждате тоновете във възходящ ред от до, и пробвайте от ла – ще получите съвсем различно звучене. 
Паралелните минорни тоналности се намират на тон и половина разстояние по-ниско от мажорните. 
Паралелните мажорни тоналности се намират на тон и половина разстояние по-високо от минорните. 

Често може да подреждате акорда на паралелната тоналност наравно с тониката, доминантата и субдоминантата. Дори можете да използвате субдоминантата не на основната тоналност, а на паралелната! Всичко зависи от мелодията и въображението ви. 

Чуйте прост пример за паралелна тоналност.

Подредбата на акордите е ДО(тоника)-ЛА(паралелна)-ФА(субдоминанта на до)-СОЛ(доминанта на до). 

Е, толкова от мен. Упражнявайте се и не забравяйте да си дръпнете музикалната част към урока във .flp формат (изисква регистрация в сайта). 

Файлове към урока (0.01 MB)

Fruity Peak Controller (буквално "върхов регулатор" е един от интересните плъгини във FL Studio, с който може да създавате ефекти подобни на Автоматизациите. Този плъгин генерира сигнал, който се оформя благодарение на вкарания звук и по-точно неговата вълна. 
Няколко примера за това, какво можете да правите с плъгина: 
Да го вкарате като регулатор на плъгина Fruity Scratcher и да имате автоматично настроени скречове спрямо определен звук. 
Да използвате звуковата вълна на ритъм и да "насечете" някаква мелодия заедно с перкусиите - класически транс ефект. 
И още много други... 

Преди да започна с описанието на урока, бих желал да обясня накратко за "осцилаторите" - това е основно понятие за част от електронен синтезатор, която помага за създаването на аудио сигнали. LFO (low-frequency oscillation) е вторичен осцилатор, който използва ниско-честотни характеристики (оттам и името му) - основно под най-ниската чуваемост за човека (което е приблизително 20 килохерца). 
Осцилаторите приемат няколко форми на звуковата вълна - синусоида (sine), резачка (sawtooth), триъгънлник (triangle), квадрат (sqaure wave). 

Защо обяснявам тези неща? Защото в Peak Controller плъгина ще ползвате и върховете на звуковата вълна, и LFO - т.е. нискочестотните осцилатори. 

Е, нека започваме. Първо вземете една произволна каса (kick) и и сложете ефект; след това вземете един готов лууп (има такива в папката /Packs/Drum Loops - цъкнете с дясно копче на луупа и изберете "Open in new slicer channel" . Добавете ефекти към избраните от вас звуци. 

Сложете на касата ефект "Fruity Peak Controller". Когато ви се появи прозорчето, започвайте нагласите. Ето и основното, което трябва да знаете за плъгина: 

PEAK: 
Base wheel (BASE) определя основната стойност на регулатора. 
Volume Wheel (VOL) определя как силата на звука се отразява на регулатора; варира от -200% (максимум на ляво) до 200% (максимум надясно). 
Tension (TNS) променя формата на кривата на звука, използвана от регулатора. Всъщност, това определя "напрежението" и динамиката. 
Въртете Decay wheel (DEC) наляво или надясно за да нагласите ефекта да отпада съответно по-бавно (наляво) или по-бързо. 

LFO: 
На върха на тази секция ще видите няколко бутончета, които ще променят вида на звуковата вълна (LFO Shape  . Те са синусоида (sine), триъгълник (triangle), квадрат (square), резачка (saw) и шум (noise) - т.е. произволни настройки. 
Volume Wheel (VOL) определя амплитудата на нискочестотния осцилатор; варира от -100% (максимум на ляво) до 100% (максимум надясно). 
Tension (TNS) променя формата на кривата на осцилатора, използвана от регулатора. Всъщност, това определя "напрежението" и динамиката. 
Със Speed wheel (SPD) ще можете да нагласите скоростта на осцилатора. Въртенето надясно забавя. 
Използвайки Phase wheel (PHS) ще можете да нагласите началната фаза на осцилатора. 

Отделно, плъгинът има още някои интересни особености. Долу-вляво ще видите бутонче "MUTE", с което ще можете да нагласите дали звукът, към който е прикачен Peak Controller, да се чува (в нашия случай това е касата). Ако желаете да използвате само вълната на даден семпъл например, а не самото му звучене, съвсем спокойно можете да оставите маркирано това малко бутонче. 
Отделно, в горния десен ъгъл на плъгин-прозореца ще видите три графични измервача. Мониторът, макриран с "I", показва скаларно силата на звука на вкарания сигнал (input); мониторът, маркиран с "P", пък показва ефекта на регулатора. С "L" е белязан мониторът, който показва стойноста на нискочестотния осцилатор. 

След като вече знаете нещата за плъгина, можете спокойно да поразцъкате нещата. Но урокът все още не е свършил - не забравяйте, че добавихме един лууп семпъл и дори го насякохме с Fruity Slicer. Сега отидете в миксера и цъкнете с дясно копче на настройките за звука на съответния канал, където сте поставили ефектите на луупа. При мен това е третия канал. 

Цъкнете с дясно копче на настройките за звука и изберете "Link to Controller". В мястото, където пише "Internal Controller" (вътрешен регулатор) намерете Peac Ctrl () - в скобите ще пише инструмента, където сте въвели регулатора, а след него ще има следните опции: 
Peak + LFO - взима събраните стойности на звуковата вълна и осцилатора. 
Peak взима само стойностите на звуковата вълна. 
LFO взима само стойностите на осцилатора. 

Когато пуснете да проектът да свири, ще видите как плъзгачът започва да се движи; ако продължавате да разцъквате опциите на плъгина, ще можете да се насладите на истинско готино звучене. 

Не забравяйте, също така, че като Автоматизациите, върховия регулатор (Peak Controller) може да се добавя НАВСЯКЪДЕ! Просто цъкнете дясно копче и изберете "Link to Controller". 

Успех!

Този урок ще е значително кратък - в него ще представя една от онези малки и незначителни добавки към FL Studio, които не се забелязват на пръв поглед - по-точно именно инструмента "Flam" (в буквален превод - "измама" . За какво иде реч - сигурно ще забележите (или сте забелязали), че когато искате да направите що-годе акустично звучене на барабани, то тогава ще трябва да нагласяте шестнадесетинки и дори по-малки нотни стойности за да получите така-нареченото "ghost" звучене (запълване на такта с удари по соло барабана например, които звучат тихо и сякаш "далеч" . Ако тръгнете да си играете част по част ще бъде направо самоубийствено досадно, тъй че се откажете още от началото и пробвайте този инструмент. 

Как действа? Направете някакъв прост ритъм с плъгина FPC в Piano Roll и след това маркирайте някоя от нотите, която сте поставили на соло барабана (Snare). След като е маркирана, изберете лентата с инструментите отгоре или просто натиснете ALT + F - още веднага ще забележите малката нота (или квадратче), която се добавя към маркираното. 

Когато ви се отвори прозорчето с настройки, започвайте да въртите двете копчета - едното наглася дължината на добавената нота (Time), а другото - силата на звучене (Velocity). 
Отделно, ще видите още няколко неща, които могат да се изберат: 
Options ви отваря приятно падащо меню с интересни готови настройки при използването на инструмента "Flam". 
Absolute настройва бутончето "Time" според различен ритъм (абсолютен или темпото на проекта ви). 
Before пък добавя нотичката преди или след маркираната нота. 

Толкова за този урок. Приятно разцъкване и успех! :heavy:

Здравейте. 
Надявам се уроците ми още да ви интересуват. Както предполагам виждате от кратката флаш анимация горе, автоматизациите (automations) ще ви помагат да настройвате различни "бутони" на програмата - идеален начин да въведете плавно някакъв инструмент (например да свири от по-тихо към по-силно или обратното). 

Запомнете, че във FL Studio почти на всеки бутон/копче/врътка може да бъде сложена автоматизация. 

Този урок ще е лесен и основан на нещо от рода на практическо упражнение - ще минем заедно през няколко стъпки. Като начало добавете някой инструмент (помните как, нали?) и погледнете бутончето, от което се настройваше звука (от Step Sequencer!). 

Сега цъкнете на него с дясно копче на мишката и от появилото се меню изберете "Create Automation Clip". 
След като сте направили това, отидете в прозореца на плейлистата (Playlist - за по-кратко можете да ползвате F5). Най-долу на прозореца, под всички квадратчета ще намерите друго разграфено поле - цъкнете веднъж върху него и ще видите появяващото се правоъгълниче, което всъщност е автоматизацията. 

[flash=384,316]https://www.strezov.net/gallery/lessons/flstudio/flash/short.swf[/flash]

Погледнете филмчето горе - автоматизацията действа много лесно - с лявото копче оформяте дължината и извивките на линията, а с дясното създавате "точки" - места, от които можете да създавате нови извивки и промени. Като цъкнете с дясно копче на "точките" ще ви излезе меню с опции като изтриване (Delete) и различни готови форми, които ще ви улеснят много (например стълбовидна или вълна). 

Настройвайте музиката си и автоматизациите - сигурен съм, че ще са ви много полезни. А сега пробвайте друго - отворете нов документ (или работете по същия) и заредете инструмент по ваш избор. Добавете му нов ефект и изберете "Fruity Free Filter" - за да създадем това чудесно "филтриране" на звука, най-често използвано в електронната музика. 

Цъкнете с дясно копче на бутона, маркиран с червено, и след това създайте автоматизация за него. После импровизацията из Playlist manager е във ваши ръце! 

А между временно дръпнете този урок за автоматизациите - лесен, бърз и приятен. Дано да ви хареса джазовото пиано!  

Файлове към урока (0.3 MB)

Ефекти










Как да направим музиката си по-богата? 
Когато ползвате един или два звука, ще усетите, че те звучат доста дървено. В много случаи няма да ви допадне това, което ще чуете от вашите колонки. Тук на помощ идват ефектите - създадени за да допълват музиката ви, те могат да променят коренно цялото звучене. 
Ефектите играят значима роля в два важни процеса - миксиране и мастъринг. 
Миксирането или смесване (от "mix" представлява нагласянето на инструментите в звуковата панорама и слагането на ефекти като реверберация (изкуствено създаване на пространство - например за да накарате един глас да звучи така, както би звучал в катедрала), ехо, хорус, както и компресори и инструменти за нагласяне на честотите. 
Мастъринг представлява финализирането на проекта; тук се обработва проекта с графични честотни еквалайзери, компресори, лимитери така че да може да се създаде пъстра палитра на музиката ви и да се увеличи средното ниво на звука /RMS/. 

От горната картинка ще видите следното - че Миксърът във FL Studio е разделен на няколко части: 
Master - какъвто и ефект да сложите тук, той ще има влияние върху всеки един плъгин/синтезатор/семпъл, който сте сложили в проекта си! 
Insert (число) - тук имате на разположение от 1 до 64 канала, в които можете да слагате вашите ефекти; те могат да влияят само върху един ефект, а защо не и върху всички? Зависи само и единствено от вас. 
Send (число) - този път на разположение са четири канала, които ви помагат да спестявате памет. Често ще ви се случва да решите да ползвате една и съща реверберация на един инструмент, който обаче се нуждае от различни честотни настройки. В този случай можете да поставите в първия Send канал ефект за реверберация, към когото да насочите няколко други ефектни канала; така зареждате плъгина само веднъж и пестите от паметта си. 


Как да сложа ефект на даден звук? 
Тук вече идва големия проблем. Хубаво, знаете къде се намира миксера, подготвили сте си идеи за ефекти, но не знаете как да сложите самия ефект върху плъгина? Всъщност, може да ви звучи сложно, но това е изключитено лесна процедура, която ще опиша в няколко стъпки (наблюдавайте картинката отдясно за по-голяма яснота): 
Отворете Step Sequencer. 
Изберете с ляво копче инструмента, на когото смятате да сложите ефекта. 
Когато ви се отвори правоъгълния прозорец, цъкнете с ляво копче върху бутончето в горния му, ляв ъгъл (бутончето има форма на батерия). 
Изберете "Assign free mixer track". 
Миксерът автоматично ще ви се отвори. Изберете ефекта и продължавайте работата! 

Другият начин да сложите ефект, е малко по-лесен. Процедурата е същата - цъкате ляво копче на инструмента, появява ви се прозорчето и виждате, че в горния десен ъгъл (под хиксчето за излизане) има малко празно правоъгълниче, под което пише FX. Задръжте левия бутон на мишката в празното поле и го движете нагоре/надолу; ще видите как ще се сменят различни числа - номерата на миксер канала, към който можете да изпратите дадения инструмент. 

Не забравяйте, че можете в един канал да сложите колкото искате инструменти и да ползвате еднакви ефектни настройки за тях. 
Избор на ефекти 
Ето, че и най-сетне идва времето да сложите ефектите върху своите парчета. Сигурно отначало ще се чудите какво и как точно да сложите; изготвил съм едно малко списъче, но първо да обясня как се слага самият ефект в миксера. 

Когато изберете някой от каналите, ще видите че вдясно има 8 празни полета, като в началото им има малка стрелкичка сочеща надолу (вижте картинката за сравнение). 
Цъкнете стрелкичката. 
Изберете "Select" 
Цъкнете на желания плъгин. 

Ето и по-важните плъгини, които може да ползвате за песните си: 
Fruity Reeverb е представен във FL Studio под две части - Fruity Reeverb и Fruity Reeverb 2. Това е ефект за създаване на изкуствено пространство - ако например желаете пианото ви да звучи като в пещера, студио, стая, катедрала, огромна зала - това е ефекта, който трябва да ползвате. 
Fruity Delay е представен пак с две версии - Delay 2 и Delay Bank; това е плъгин, който създава ехо на даден звук. 
Fruity Chorus създава няколко копия на един звук и ги прави малко по различни от оригинала (като височина, като честота на тона). С този плъгин можете да правите изкуствени форми на двуглас, триглас и прочие. 
Fruity Flanger - този ефект създава пак няколко копия на звука и след това ги изкривява; подобен по звучене е и Fruity Phaser, макар той да има различен начин на действие. 
Fruity Compressor - компресирането на звука е важно при завършващата обработка, но и също при вокални партии или дори ударни. Multiband Compressor е полезен плъгин за последното оформяне на парчето (мастъринг). 
Parametric EQ е доста важен също така - важно е да запомните, че по време на смесване (миксиране) на всеки инструмент трябва да му бъдат изрязани ненужните честоти, за да не се получи каша от различни звуци. Така например на един бас трябва да му орежете високите честоти. Графичния еквалайзър във FL Studio е представен от плъгините Parametric EQ, Parametric EQ 2, EQUO. 
Fruity Stereo Enchancer обогатява стерео звученето на звуците. Много е полезен ако ползвате струнни инструменти или щрайх (strings) - така ще можете да получите що-годе реалистично разположение на струнните инструменти в звуковата панорама.

Playlist Manager







Playlist Manager
След като вече знаете всичко дотук и можете да боравите добре със Step Sequencer и Piano Roll, то вече сте готови да минете на ниво Playlist Manager. Какво представлява тази "плейлиста"? 
Това е мястото, където сглобявате всички мелодични части и ги оформяте в една завършена музикална картина. Както виждате от картинката вляво, самият "мениджър" представлява голяма таблица, изградена от няколко части - вляво са написани всички кутийки (patterns), чиито имена можете да сменяте (F2 след като сте го избрали с мишката) и квадратчета в самия Playlist Manager, които както сигурно вече се досещате, определят дължината на песента и полифоничното съчетаване на инструментите. 
Нищо сложно, нали? Дори сред бутоните няма абсолютно нищо ново, което да ви привлече окото. Освен... 

... правоъгълника под квадратчетата - в най-долната част. Там се задават така-наречените автоматизации, вкараните записи и звуци в програмата; оттам също може да нагласяте музиката, която този път не се визуализира посредством квадратчета, а с оригиналния изглед на един звуков файл. Малко по-нататък ще се спра на тези автоматизации, на добавянето на звуци и други неща, които са за малко по-професионално ниво. 

Да се върнем по същество. Всичко е много лесно: 
1) Създавате мелодия или ритъм в дадена кутийка (pattern) 
2) Избирате кутийката в Playlist Manager и я разтегляте както желаете по пространството. 

Започнете отначало с няколко кутийки - прост ритъм и проста мелодия. По-късно добавяйте все повече и повече неща! 

Още някои настройки и добавки 
Също като другите инструменти във FL Studio, Playlist Manager има своите допълнителни помощни части. Три от тях, които можете да видите вляво, имат следните функции: 
Live Mode - ви позволява да прослушвате директно няколко "кутийки" без да сте ги поставили в Playlist Manager. Идеален начин да прослушате набързо съчетанието между няколко от мелодичните ви линии или пък защо не направо свирене на "живо"? 
Add time marker - създава отбелязка за част от песента; отбелязките ви помагат да "скачате" от част на част в песента и да се ориентирате по-бързо; също така, ако използвате отбелязки, те ще се появят и в .mp3 и .wav формат на вашия проект. 
Ето и един пример - когато правя хаус песен с вокали ще сложа следните отбелязки: "Интро", "Куплет 1", "Припев", "Соло", "Куплет 2", "Припев", "Край". 
Detached пък отваря целия Playlist Manager на целия екран, правейки работата ви значително по-улеснена.

Piano Roll







Глисандо 
Знаете ли какво е "глисандо"? Това е музикален похват, който изразява плавното, непрекъснато преминаване от една нота в друга. Може и да ви звучи много неясно, но скоро ще схванете за какво говоря. Много пъти сте чували басът в някоя песен да се включи с глисандо, като басистът прекара пръсти от най-високите струни до най-ниските. 

Глисандо във FL Studio се прави много лесно - задавате една нота, после цъкате бутона, обозначен на картинката горе. Когато се върнете при нотите ще видите, че пак създавате нормални ноти, само че този път с едно триъгълниче, обозначено в долната им, лява част. 

Сега поставете тази нота на произволно пространство нагоре или надолу от предишната нота (както е на примера горе). Ще видите как тонът слиза (или се изкачва) плавно и постепенно. 

Забележка: Инструментът за "глисандо" не работи на всички плъгини и инструменти! 




Оцветяване на нотите 
Сигурно ще се зачудите за какво ще ви е оцветяване на нотите, освен за душевно удовлетворение? Причината е проста - понякога, след като сте задали различни ноти в една "кутийка" (pattern) ще разберете, че ако желаете да ги отпечатате, всичко ще бъде наблъскано на едно петолиние. Е, оцветяването на нотите е начинът да избегнете това "наблъскване". Можете да избирате различни цветове, които определят различни MIDI канали. 
Цветовете се нагласят точно от големия правоъгълник до бутона за глисандо. 

Сигурно ще забележите, че точно под бутончето за глисандо и настройките на "цветовете" има три иконки - те нямат особена функция, освен да променят изгледа на Piano Roll.

Piano Roll






[lightbox=https://www.strezov.net/gallery/lessons/flstudio/pianoroll/proll.jpg|FL Studio :: Piano roll||] 

Въведение 
Какво представлява този така наречен "Piano roll"? Много просто - това е мястото, откъдето вие въвеждате ноти и нотни стойности през FL Studio. Всяка мелодия или ритъм може да бъде изкарана през Piano Roll (освен през Step Sequencer). 
Накратко - смята се, че този начин на нотиране е един от най-добрите в музикалните програми - и то не само визуално. Освен всичко друго, в Piano Roll има много полезни инструменти и опции, които ще ви улеснят значително - като например създаване на разложени акорди, пък лесно нацепване на нотите, контролиране на позицията, силата и местоположението на звука (pitch). Всичко е зададено съвсем елементарно, като единственото, което ще ви се наложи да правите, е да цъкате с ляв или десен бутон на мишката - като най-често десния бутон изтрива всичко там, където е цъкнат. 
На картинката вляво можете да видите какво всъщност представлява Piano Roll-а - вляво имате графично представяне на клавиатура на пиано, а нотите излизат като визуални правоъгълничета, които можете да увеличавате или намалявате (по този начин намалявате/увеличавате дължината на самата нота - четвъртинка, осминка, шестнадесетинка и пр.). 

Основни бутони 
Както виждате от картинката вдясно, основните бутони във FL Studio Piano Roll са малко, но аз и досега ползвам много малко от тях. Нека почнем с обозначенията: 
1. Стандартния бутон за "рисуване" на нотички. Рисува една нота и при задържане на ляв бутон и преместване наляво-надясно (или нагоре и надолу) се мести самата нота. 
2. Бутонът "Оцвети" - при задържане на ляв бутон на мишката и мърдане в определена посока се създават ноти докато не се спре задържането на бутона. 
3. Бутон за изтриване на нота (включва се автоматично при задържане на десен бутон на мишката). 
4. Бутон за "нарязване" на ноти (с помощта му можете да разделите една нота на две половинки). 
5. Макрира определена част. 
6. Намалява или увеличава размера на Piano Roll-a (ефектът Zoom). 
7. Просвирва дадена нота (или няколко ноти). Идеален начин да преслушате част от кутийката без да пускате мелодията отначало. 
8. Смяна на "мрежата" - т.е. настройва начина на поставяне на ноти. Чудесен начин да направите нещо с неравноделен ритъм. 

Panning, velocity и други 
Говорят ли ви нещо тези наименования, които срещате малко по-горе в удебеленото подзаглавие? Ако не, аз ще ги обясня - "panning" определя позицията на звука (вляво/вдясно), "velocity" определя силата на звука. 
Тези настройки се намират под мястото, където се слагат нотите - ще го видите като няколко зелени линии. Когато се разиграете по тях с мишката, ще видите, че те могат да се движат нагоре и надолу. Например, ако искате да направите така, че пианото да свири ноти от тихи постепенно към по-силни - избирате "Note velocity" и правите една мислена линия от най-ниското до най-високото (в зависимост колко силно желаете да се чува). 

Разликата между "Note velocity" и "Channel velocity" (например) е, че първото определя силата на звука на самия тон, докато другото - на самия инструмент. 
Пропуснах да спомена също за копирането в Piano Roll - много е просто. Маркирате нота или ноти, избирате Copy от иконката с форма на хоризонтална клавиатура (до иконка с форма на гаечен ключ) и после Paste. 
Много по-лесно ще ви е, разбира се, да ползвате клавиатурните команди CTRL + C (Copy) и CTRL + V (Paste)

Три лесни ритъма за вашия музикален проект!





Ето и три лесни ритъма за вашия проект - ритми, които могат да ви служат за основа на всяко едно парче; пробвайте ги, разкрасете ги, използвайте въображението си. Надявам се да са ви от полза! 



-= стандартен хип-хоп ритъм в темпо 80 bpm =-





-= стандартен денс ритъм в темпо 140 bpm =-





-= стандартен дръм енд бейз ритъм в темп

Още за Step Sequencer






Копиране в Step Sequencer 
Едно от най-полезните неща в коя да е компютърна програма е функцията за копиране, залепяне и изрязване (copy, paste, cut). Във FL Studio също я има и посредством нейната помощ можете да изрязвате ноти, ритми и функции. Ето как става: 

]
Въведете някакви стойности в Step Sequencer-a - от горното изображение ще видите, че аз съм избрал стойност два пъти на удар (т.е. избрал съм като нотни стойности осем осминки). 
Цъкнете с дясно копче на избрания инструмент, след което изберете Edit (втората картинка отгоре) ->Copy (или "Cut" - тази опция трие досегашните стойности). 


Изберете някой друг инструмент (а защо не същия, но в друга "кутийка" (pattern)?), цъкнете дясно копче на мишката върху него и изберетеEdit -> Paste. 

Филтрите в Step Sequencer 
Тези "филтри" всъщност са едно удобно въведение, което ще ви помогне да настроите вашия проект така, че да не ви пречи. Несъмнено някога ще ви се случи да слагате много различни инструменти и семпли в едно парче и накрая списъкът с техните имена да тегли много, много надолу, създавайки ви куп неудобства. За това можете да създавате различни филтри, в които да слагате различните семпли - например, мога да създам филтър "Beat", в който да слагам всички семпли, свързани с ритъма; едновременно с това мога да добавя филтър "Piano & Guitar"за всички звуци и синтезатори с пиано и китара, които ползвам. 



Задаването на филтри е лесно - основно, има няколко заложени филтъра във FL Studio - "Unsorted" (прост филтър, където се слагат семплите по принцип), "All" (показва всичко в Step Sequencer), "Automation Clips" (показва контролери, за които ще стане дума по-късно), "Audio Clips" (показва всички външни звукови файлове, които сте заредили в програмата). 
Винаги можете да преименувате (Rename), изтриете (Delete) или да добавите нов филтър (Add). 



Настройки на звук и позиция в Step Sequencer 

Едно от местата, откъдето можете да промените мястото на инструмента в звуковата панорама или просто да го намалите/увеличите, е от Step Sequencer. На долната картинка ще видите две бутончета - лявото е за позиция на звука (panning), а дясното - за сила на звука (volume). 
Това, което трябва да направите е следното: 
1. Цъкнете с ляво копче на мишката върху едно от копчетата. 
2. Задръжте бутона на мишката. 
3. Местете позицията наляво и надясно (при копчето за позиция на звука) или нагоре и надолу (при копчето за сила на звука). 
4. Чуйте разликите! 

Пускане на солиращ инструмент 
Ако пък по някаква случайност решите да прослушвате само един от инструментите, цъкнете дясно копче на зелената светлина отляво на всеки семпъл; ще се появи едно падащо меню, от което трябва да изберете "Solo". 
Друг вариант е да цъкате всяка една от зелените "лампички" и по този начин да изключвате/включвате ръчно всеки инструмент.

Step Sequencer








FL Studio е възможно най-улеснената програма за средностатистическия потребител. Вместо да ви се налага да познавате и да четете ноти, вие по всяко време можете да създадете добри и раздвижващи ритми, посредством "Step Sequencer" (който накратко ще наричам "Сикуенсър" . За какво става въпрос? Това е място, където освен че се визуализират всички семпли, които ползвате, може да се поставят и самите звуци в различни комбинации - например атрактивно създаване на ритъм секция, а дори и елементарно поставяне на ноти. 
Сикуенсъра е едно от нещата, с помощта на които се създават и редактират кутийки (pattern). 


Ето, в горния пример е показано разпределяне на три звука - каса (Kick), фус (Hat) и соло барабан (Snare), които създават един от най-ползваните hip-hop ритми. Единственото, което трябва да правите, е да избирате определени позиции с лявото копче на мишката си и да използвате въображението си. 


Чисто теоретично, сикуенсърът е разделен на четири части, като можете да ги разпознаете по различните цветове (кафеникав и сивкав). Стандартно, тук са разположени 16 на брой шестнадесетинки, т.е. 4 четвъртини или стандартния размер 4/4 (четири четвърти). 
Разбира се, това е само стандартно - има две основни начина за промяна на размера: 

Промяна на размера на цялата песен (виж предишни уроци). 
Промяна на размера на само тази кутийка (pattern). Става с помощта на празното квадратче в горния ляв ъгъл на сикуенсъра - по начало в него можете да видите само две тиренца. Раздвижете го насам-натам и вижте разликите! 

Стандартно, най-лесните ритми, правите ритми, се правят по следния начин: 
Касата е на всяко първо и и девето квадратче! 
Фусът е избран през едно квадратче! 
Соло барабанът свири на всяко пето и тринадесето квадратче! 

Пробвайте тази подредва и ще чуете стандартен рок ритъм от '70те или '80те! 


Въвеждането на нотичрез сикуенсъра е доста семпло - ако искате да въведете ноти и до качествено, ползвайте Piano Roll. Честно казано, винаги съм се чудил защо, аджеба, я има тая опция? Но както и да е - когато цъкнете на бутончето (посочено с червената стрелка) ви излиза меню, от което може да избирате като тонове, които да можете да координирате с ритъма (например). 

В сикуенсъра има още доста интересни неща, които можете да ползвате. Едно от тях е да нагласяте силата на звука на семпъла и местоположението му спрямо звуковата панорама (вляво-вдясно). 

Зеленото кръгче, което е най-отляво, определя дали един звук е заглушен (mute) или се чува - полезна опция когато ви се наложи да чуете инструмент и искате да избегнете мъчително вслушване. След зеленото бутонче е нагласянето на положението на звука - дали да е вляво или вдясно (или по средата). Бутончето, което се върти, ще ви бъде много удобно и ще можете да нагласите всичко в зависимост от това как най-ви харесва. 
Третото "копче" за завъртане определя силата на звука. Задължително при всички отношения.

Browser



"Browser", или преведено по-свободно "Търсачка", е мястото откъдето можете да търсите семпли и звуци и да ги добавяте към своите музикални произведения. 

Този урок ще е сравнително кратък и ще има повече обяснения в картинки (което по-моему даже е по-добре); всъщност, ако трябва да бъда точен, много обяснения не са и нужни - търсачката е като всяка друга стардартна търсачка, дори бих го опреличил на всеизвестния Windows Explorer. Разбира се, "Browser"-ът показва само определени папки - и те най-често се намират във /FL Studio 7/Data/Packs/ 
Тъй че ако искате да създавате свои папки - копирайте файловете там. В противен случай се върнете един урок назад и вижте как можете да добавяте папки в "Търсачката". 


Горната картинка показва ясно какво всъщност представлява"Търсачката" - подредени в папки в нея можете да намерите всички звуци, които са ви подготвили разработчиците на програмата. Начините да вкарате звук в програмата са няколко: 

Директно хващате името на звука, задържате ляво копче на мишката и го пренасяте в "Step Sequencer" (за който ще стане дума по-късно). 
Избирате звук, цъкате дясно копче на мишката и от показалото се меню избирате"Open in new channel" 
Избирате звук, цъкате дясно копче на мишката и от показалото се меню избирате"Send to selected channel".Внимание: Тази трета опция ще премахне избраният досега от вас канал! 

[blockquote]* Забележка: Когато изберете някой звук във .wav или .mp3 формат с лявото копче на мишката, автоматично ще преслушате звука. 
[/blockquote] 

"Open in new slicer channel" е друга опция, върху която ще се спра по-обстойно на по-късен етап. 
И въпреки това - Fruity Slicer е един от плъгините на FL Studio, който е сам по себе си уникален и изключително полезен - той буквално "нарязва" сложени .mp3 или .wav файлове (например) на малки части, които можете да размествате. 

Чували сте за жанровете в музиката Drum and Bass и IDM? Е, тук музиката поставя акцента си върху ритъма, понякога създавайки ексцентрични и странни изкривявания. Е, най-лесният начин за това, е Fruity Slicer. 

Също така ако искате да обогатите собствения си ритъм, без проблем можете да ползвате нарежете няколко други ритъма, които да бъдат като украшение на вашия собствен. Възможностите са много! 

Последно, но не по важност, е настройването на "Търсачката" - без да ви затормозявам с излишни факти, ще добавя само още няколко думи. 

На картинката горе ще видите бутона за презареждане на списъка с файлове - така ако сте качили някакъв файл в дадена директория и той не се е показал, ще можете да го видите. 

Също така от View -> Size ще можете да настроите по ваш избор размера на буквите в Търсачката; имате възможност да подреждате файлове по различни техни качества и др. 

Ето и някои полезни места в "Browser"-а: 

/Plugin Presets/Generators/FL Keys/ - съдържа наготово пиано плъгин и всичките му подразновидности. 
/Plugin Presets/Generators/FL Slayer/ - също като пианото, но само че с китарни звуци. 
/Plugin Presets/Generators/Sytrus/ - един от най-богатите плъгини на FL Studio. Изключително богат на различни синт инструменти, като pad-ове, лийд инструмент за транс и електронна музика, сикуенсъри и други. 
/Channel Presets/3x0sc/ - съдържа други инструменти, не толкова качествени, но пак различни семпли. 
/Channel Presets/TS404/ - съдържа TS404 банки. 
/Channel Presets/TS4042/ - съдържа още TS404 банки. 
/Packs/ - много полезно - съдържа готови ритъмни луупове, барабанни семпли, ефекти, хорове и други. 
/Projects/Cool Stuff/ - тук има доста произведения на разработчиците на програмата; може да се научи доста от тях. 
/Projects/Short Clips/ - тук има доста кратки парчета на разработчиците на програмата. Много полезни също. 
/Projects/Tutorials/ - уроци на английски. Какво повече може да се каже?

Въведение: Настройване на FL Studio




Настройките на FL Studio зависят в известна степен от конфигурацията на всеки компютър, както и от собствените желания на всеки един потребител. Но освен графични и козметични промени, FL Studio съдържа и важни настройки, които би било хубаво да бъдат оправени. 
Помня как едно време си говорих с един приятел и той ми спомена: 
"- Абе, я ми кажи... ползвам си аз FL Studio, сложа три инструмента и почва да пращи и цъка. А компютърът ми не е някакъв слаб. Да не е заради звуковата карта? " 

Точно на това ще се спра отначало - а какво може да бъде началото без описание на два термина, буфер и underrun? 
Буферът е доста важен при "живо" записване с MIDI клавиатура, например. Звуковият буфер представлява временна "памет", в която се записват обработените от CPU звуци, за да може по-късно да бъдат изпратени към звуковата карта и съответно към слушалки/тонколони/монитори. Колкото по-бавен е вашият процесор, толкова по-бавно се обработват данните в буфера и следователно върху необработените данни се трупа още и още информация. Така се получават underruns, които най-вече причиняват досадни прищраквания, скърцания и всичко друго, което може да ви досади изключително. 

В опциите на FL Studio ще намерите специални настройки за дължина на буфера - измерено в семпли и милисекунди, както и броя на underruns (цъкни картинката по-горе; оцветено в червено). Важно е да запомните, че когато записвате с MIDI клавиатура, е добре буферът ви да се измерва с 5 до 10 милисекунди (тъй като тогава няма да има разлика между времето, когато натискате клавиша, и момента, в който той се отбелязва в програмата). Също така е хубаво запомните, че настройки межу 5 и 10 милисекунди без underruns (изкривявания) са повече от невероятни; тези между 11 и 20 са перфектни, а между 21 и 50 - просто добри. За целта, обаче, ще попаднете във вечния кръговрат на ъпдейтите за вашия компютър. Правенето на музика е скъпо хоби - трябва ви бърза и стабилна машина, много добър микрофон (ако искате да правите и записи някой ден), добра звукова карта, поне 2-3 хардуерни установки като пулт, ефекти, предусилвател и разбира се - качествени монитори (това са професионални тонрежисьорски колони). 
Премествайте слайдъра за буфера вляво и вдясно докато не постигнете желането звучене без изкривявания (най-добре е да пуснете някое парче с поне 4-5 инструмента вкарани и докато то свири да настройвате). 

Освен това, сред настройките влиза и звуковата ви карта. По принципн настройката е на "Primary Sound Driver" - всъщност, препоръчително е и да не пипате тук много, ако не разбирате. И все пак - ако видите наименование "ASIO" в списъка - изберете него, това е един доста ефективен драйвер. 

Допълнителни файлове 
Като изберете Options -> File Settings ще ви излезе меню за настройки на директории файлове. Защо се спирам именно на това? Защото на мен лично ми се е случвало да инсталирам FL Studio на драйв C:/ и естествено после да ми се налага да премествам стотици неща, защото постепенно всичките плъгини и инструменти иззеха цялото свободно място. Всъщност, се оказва, че няма смисъл от всички тези неща - просто настройвате допълнителните директории, от които директно да отваряте нещата във FL Studio Browser. 

Eдинственото, което трябва да направите, е да въведете пътя до директорията и да поставите име, с което да излиза в Browser-a. Например, ако имам папка на другия диск, в "D:/My Samples/Ethnic Instruments/" ще цъкна на иконката с папката, така че да ми се появи търсачката за фолдъри, ще намеря желаната директория и ще я избера. После ще цъкна два пъти на полето за име и ще въведа "Ethnic Instruments". Така ще имам още една папка с инструменти във FL Studio Browser! 

Отделно, тук можете и да нагласяте друга папка за плъгините във Fruity Loops (която по подразбиране е сложена във C:/Program Files/VST Plugins/. По ваше усмотрение можете да нагласяте всичко така, че да ви удобно. 

Настройки на документа 
Като например един документ за Microsoft Word, и проекта във FL Studio има своите собствени настройки. Повечето от тях отиват във информацията към самия файл, най-често в мр3 формат - ако имате WinAmp можете да пробвате да цъкнете на някой музикален файл с дясно копче на мишката и да изберете "View file info" - нещата, които там ще ви излезнат, най-вече са свързани с име на песента, автор, жанр, година, уебсайт, описание и други такива. 

Както виждате от картинката вляво (цъкнете за по-голям образ), повечето от полетата за информацията за проекта са ясни. Бих ви дал само една насока - ако ви дойде някоя идея, но нямате време да я реализирате - напишете някаква посказка в описанието ("Info (supporting RTF data)" и след това сложете отметка на "Show it on opening", така че всеки път когато отворите проекта да ви излизат тези бележки. Това също така е полезно и когато правите съвместен проект с някой друг, така че колегата ви винаги да може да види вашите музикални идеи и предложения. 

"Project General Info" пък е много важно от една гледна точка - определяне на размера. На първо време знайте какво значат двете квадратчета "Bar" и "Beat". Несъмнено много от вас са чували за неравноделните ритми, с които е известна България навред. Е, ако решите да правите парче в неравноделен размер, например известния 7/8 (седем-осми), трябва да изберете в "Bar" числото 7, а в "Beat" - числото 8. 
Стандартно, опциите са настроени за 4/4 - четири четвърти, тоест четири четвъртинки правят един такт. Благодарение на тази опция можете да настройвате проектите си така, че да звучат в размера, в който вие бихте желали.

Въведение: Панели и техните особености



Панелите във FL Studio 
Когато отворите програмата, освен стандартните прозорци, ще ви се появят и много малки панелчета, които авторите на FL Studio разбиват на някои малки части. Те са полезни защото не заемат много място и всеки един от тях е от изключително важно значение - някои показват статистики, други пък са бутон за пряк път до някоя опция. 
Всеки един от панелите е "draggable", тоест може да се мести по екрана, така че накрая потребителят да бъде наистина доволен от изгледа на програмата. 
[blockquote] 
Забележка: Този урок е базиран на материали от FL Studio Help file. [/blockquote] 

1. "Pattern/Song Mode" - сменя начина на изсвирване - дали ще бъде една "кутийка" (в кутийките (patterns) се правят основните мотиви от една песен - мелодия или ритъм. По-късно кутийките се наслагват в Playlist Manager) или цялата песен. 
2. "Play/Pause" - спира/пуска парчето, направено до момента. Може да се въведе и с интервал (Space). 
3. "Stop" - спира свиренето или записването. 
4. "Record" - включва/изключва опцията за "живо" записване с миди клавиатура (или само клавиатура). 
5. "Tempo" - съдържа темпото на песента и някои настройки: 
- "Tap" е нововъведение от FL Studio. Буквално преведено означава "потропвам". И това и правите с тази опция - отваря се мъничко прозорче и с мишката можете да потропвате както желаете за да получите желаното темпо. 
"Twice Slower" - изсвирва песента двойно по-бавно. Тази опция не променя настройките на темпото - тя е просто за да улесни потребителите при записване на ноти. 
6. "Pattern Selector" - показва избрана "кутийка", в която да слагате мелодични линии и ритми. Можете да имате максимум 999 кутийки. 
7. Song Position Slider показва точната позиция на песента в момента, както и помага да се "премествате" в самото парче. 


1. Oscilloscope - осцилоскопът показва графично звуковата вълна; цъкайки с дясно копче на мишката можете да отворите и други "изгледи". 
2. Peak Meter - показва дали проектът ви достига "клипинг" - тоест, когато звукът е прекалено силен и излиза извън рамките на допустимото. Тогава, този измервач ще стане червен. 
3. Monitor Switch - копче, което пуска и изключва осцилоскопа и измервачът на нивата. 


1. CPU Bar Graph - Показва приблизително колко процента от процесорната мощ (CPU) се използват във вашия проект. 
2. RAM Usage Meter - Показва колко RAM памет има свободна. 
3. CPU Meter graph - показва използването на процесора в графичен вид. 
4. Polyphony - показва броят гласове (отделни звуци), които свирят по едно и също време 
[i[blockquote]]Забележка: инструментът TS404 не се броят когато се показва полифоничността.[/blockquote][/i] 


1. "Playlist" - показва Playlist manager - мястото, откъдето оформяте музиката. 
2. "Channel Window / Step Sequencer" - показва прозорчето с каналите, или казано другояче - Step Sequencer. 
3. "Piano Roll" - отваря мястото, откъдето можете да въвеждате ноти. 
4. "View Browser" - показва браузъра, т.е. складираните файлове вътре в директорията на програмата. 
5. "Mixer Window" - отваря миксера, мястото откъдето се слагат ефекти. 
6. "Undo / History" - връща едно действие назад. 
7. "Save Project As" - запазва проекта в даден формат. 
8. "Render as Audio File" - записва проекта във формат .mp3 или .wav. 
9. "Open Audio Editor" - с лявото копче отваряте плъгина Edison, а с дясното - отваряте нов документ в Edison. 
10. "One-click Recording" - дава възможност да записвате директно от звуковата си карта (т.е. възможност за директно записване от микрофон, line-in и пр.) 
11. "View Project Info" - отваря прозорец с повече информация за проекта. 
12. "Help" - отваря помощните документи. 


1. "Typing Keyboard to Piano" - тази опция ви позволява да изсвирвате ноти когато натискате клавишите на клавиатурата си. Полезна опция ако нямате MIDI клавиатура.
2. "Recording Countdown" - когато изберете тази опция, ще чуете броене преди записа (като метроном); броенето ще прозвучи като няколко чуквания. Ако натиснете дясно копче на мишката, ще можете да определите броя на чукванията. 
3. "Blend Recorded Notes" - полезна опция; по принцип когато записвате ноти на "живо", всичко написано досега ще бъде изтрито. Ако използвате това, обаче, нотите ще се припокриват. 
4. "Loop Record / Overdub" - с тази опция ще можете да записвате върху дадена "кутийка" като повтаряте само нея. 
5. "Global Snap Selector" - избира размера, по който можете да поставяте ноти. Тази опция работи в Нотния списък (Piano Roll), Плейлистата and Редакторът на събития (Event Editor). 
6. "Metronome" - когато е пусната, тази опция ще ви помогне да сте винаги в крак с ритъма. Като всеки метроном, той ще издава кратко цъкане с даден акцент на началото на всеки такт. Много полезно ако желаете да не "избягвате" от ритъма докато записвате с MIDI клавиатура например. 
7. "Start on Input" - когато е избрано, FL Studio ще изсвирва мелодиите само след като компютърът разбере, че записващият инструмент е готов. Така например когато цъкнете бутона "Пусни" ("Play" , музиката ще почне само ако натиснете клавиш от миди клавиатурата си. 
8. "Step Recording" - включва и изключва записването на стъпки. 
9. "Auto Scroll" - автоматично се движи със слайдъра така че винаги да виждате какво свири в момента в Step Sequencer, Плейлистата или Нотния списък. 


1. "Step/Beat switch" - превключва измерването дали да е в шестнайстинки или четвъртини (казано по-просто - един такт има четири четвъртини стандартно). 
2. "Bar/Minute Mode switch" - показва или времетраенето на песента или във формат, в който се показват тактовете, шестнадесетинките и четвъртините. 
3. "Time Display" - показва времето в един от двата формата, написани по-горе. 

[lightbox=https://www.strezov.net/gallery/lessons/flstudio/panels/panel_7.jpg|News panel||][/lightbox] 
Панелът с новините пък е новост от FL Studio 7. Той няма да бъде пуснат, освен ако не е цъкнат първия път (тогава Windows може да ви предупреди, че програма се опитва да достигне до интернет). Целта на този панел е да показва в мъничко прозорче най-важните новини от сайта на FL Studio, без да има нужда да отваряте стотици уеб страници. Така винаги ще можете да знаете кога е излязъл някой от новите плъгини или пък просто за някой ъпдейт на програмата. Разбира се, за тази функция се нуждаете от интернет връзка. 

За да отворите панела - дясно копче и тогава ще ви се покаже падащо меню от новини и съобщения от "Image-Line". Най-новото заглавие стои най-отгоре и е видимо дори без да отваряте панела. 
Видовете новини са два - новини, които автоматично отварят уеб браузъра ви ако сте ги натиснали, и новини, които отварят секцията за сваляне на FL Studio - малко въведение, което ви позволява да теглите семпли и материали от интернет, стига да имате нужния лиценз. 

За да деактивирате панела - махнете чавката от "Enable online news".

Въведение: Менюта и техните особености




Убеден съм, че когато за пръв път си пуснете FL Studio, ще бъдете зашеметени от многото бутони на прозорците. Е, за да не се замайвате още отначало, ще напиша по нещо за всяко меню и най-вече за това как да си настроите FL Studio при първото пускане. Приятно четене. 


Основно меню 
Това, разбира се, е най-основното меню - ще видите такова във всяка една друга програма, която ще ползвате. Съдържа стандартните "File", "Edit", "View", "Options", "Tools" и "Help". Единственото ново нещо, което ще срещнете, е падащото меню "Channels". 

"File" стандартно съдържа повечето неща за проектите, които правите - Нов проект ("New" , Отвори ("Open" - отваряне на вече записан проект във формат .flp), Нов проект от шаблон ("New from template" - съдържа няколко полезни шаблона ако желаете да правите музика в жанровете Breakbeat, Hip-Hop, House, Trance - след като е маркирано, вкарва инструменти и ефекти автоматично), Запази ("Save" - почти винаги във формат .flp - ако сте отворили .zip файл ще го запише отново в архивиран формат), Запази като (Save as... - може да изберете форматите .flp, .mp3, .mid, .wav и .zip); Вкарай ("Import" пък добавя файлове, които са извън папката на FL Studio - например .midi ноти. Изнеси ("Export" пък записва файлове в следните формати - .mid, .wav, .mp3. По-важни са обаче записването като архив (.zip), където се записва не само работния файл, а и всички инструменти отвътре. Също така и "Export project data", което прави копия на всичко използвано в проекта в произволна папка. "Export project bones" пък записва всички промени и въведени ноти, които сте правили в проекта си, така че те да могат да бъдат въведени в други песни без никакви усилия от ваша страна. 
Отделно, в менюто "File" се изписват и последните 8 проекта, които са били отворени. Бутонът "Exit" затваря програмата. 

"Edit" пък съдържа стандартните за всяка програма команди: "Undo/Redo" (връща едно действие назад или пък обратно - напред), Cut ("изрязване" на ноти и запаметяването им), Copy (копиране на ноти и стойности), Paste ("залепва" нещо, което е копирано и/или изрязано), Shift left/Shift right (премества маркираните ноти наляво/надясно), Randomize (отваря панел за произволно поставяне на ноти от компютъра) и Send to Piano Roll (за момента ще трябва да знаете, че прехвърля ноти към пиано-панела). 

"Channels" менюто е едно от най-важните и най-сложните. Благодарение на него ще можете да добавяте нови програмни инструменти (плъгини), да клонирате вече такива и да правите някои допълнителни неща, които да разкрасят вашия проект и да го направят приятен за гледане. 
Ще се спра на Channels малко по-подробно, макар че по-нататък смятам да сложа и отделен урок за плъгините и тяхното добавяне. 

Add One - когато минете с мишката покрай този бутон ще се появи голям списък с всички генератори, добавени от FL Studio като предпочитани. Добавяйки един генератор от това меню ще създаде нов инструмент в прозореца на Step Sequencer. Като избере пък "More..." ще ви се отвори друго прозорче, от което ще можете да "търсите" вече инсталирани плъгини и инструменти - VSTi и DXi. 
За да видите вече инсталираните плъгини, натиснете "Refresh" на дъното на допълнителното прозорче, което се отвори след като цъкнахте "More...". Изберете "Fast scan" (тъй като "Scan & Verify" е прекалено бавен процес и може да направи проблеми на компютъра ви). Освен това трябва да сте направили и друго - когато инсталирате някой плъгин, той стандартно се инсталира или в ".../Program Files/VST Plugins/" или в отделна папка с името на плъгина. След като сте завършили инсталацията, обаче, трябва да отидете там, където се намира малката програма и да намерите .dll файла. След това го копирате и пействате в ".../FL Studio/Plugins/VST/". После минавате на горната процедура. 

Пример: 
1) Инсталирал съм си плъгина Hypersonic в C:/Program Files/VST Plugins/Hypersonic/ 
2) Отивам във въпросната папка и намирам файла "hypersonic.dll" 
3) Копирам файла 
4) Пействам файла в C:/Program Files/FL Studio 7/Plugins/VST 
5) Отварям програмата и избирам Channels -> Add one -> More... 
6) Избирам Refresh -> Fast scan 
7) Когато излязат резултатите и видя името "Hypersonic" в списъка (маркирано в червено), го маркирам и затварям прозорчето. 
8) Вече съм готов да ползвам плъгина Hypersonic в песните си! 

От менюто с каналите можете още да правите двойници на вече сложени и маркирани плъгини ("Clone selected" , да изтривате поставени в проекта инструменти ("Delete selected" , да ги движите нагоре и надолу ("Move Selected up/Move Selected Down" ; също така фигурират и опциите да групирате няколко плъгина ("Group Selected" , да оцветите инструмент за да го разпознавате по-бързо ("Color Selected" , да "архивирате" няколко плъгина ("Zip Selected" - тази функция се използва най-вече за по-компактен изглед; цъкване с дясното копче ще "разархивира" плъгина). 
"Unzip All" разархивира всички архивирани плъгини, а "Restretch All" е опция, която можете да ползвате само ако променяте темпото по време на самата песен. 

Менюто "View" е най-незначително - от него можете да отваряте и затваряте прозорци, да слагате фон на програмата, да определяте външния и вид, да отваряте папки бързо. 

Менюто "Tools" съдържа няколко важни неща: 
"Browser smart find" - търси по думи файлове в директорията на FL Studio. 
"One-click auto recording" - записва директно, като преди това проверява за ASIO входове. "External tools..." зарежда "външни инструменти" - тоест, други програми извън FL. Например, можете да заредите по този начин Adobe Audition и лесно да я отваряте всеки път през FL Studio. 

По-важни са обаче "Macros". От това подменю можете да изберете: 
"Rename current pattern" - променя името на сегашния канал. 
"Jump to next empty pattern" - прехвърля към следващата "кутийка", в която няма въведени никакви ноти. 
"Stop sound" - спира звука. 
"Cancel recording" - спира записването в момента. 
"Switch Smart Disable for all Effects" - Пуска автоматична настройка да се загасят всички ефекти, които в момента не функционират. Интересен начин да спестите малко изразходване на процесорна мощ. 
"Prepare for MIDI export" - това е много, много важно за всеки от вас, който иска да печата това, което е написал като ноти на програмата. Тази опция заменя всички канали с MIDI-out канали, което ще ви позволи при запис в .mid формат по-късно да разпечатване нотите си. 

Менюто "Options" ще бъде описано на по-късен етап, тъй като в него се съдържат някои по-важни неща, върху които ще се спра специално. А сега напред към ОПИСАНИЕ НА ПАНЕЛИТЕ!

Здравейте. Навярно някои от вас си припомнят изминалите години, когато и вие сте чели такива материали за въпросната програма и с насмешка се сещате за вече изтеклото време; други от вас пък, надявам се, четат с интерес, защото за пръв път срещат думата FL Studio пред себе си. Именно за такива хора пиша и този материал - започвайки отначало ще се опитам да предам знанията, които имам, така че всеки един от вас да се научи как да прави музика на компютър и то без много усилия.

Въведение във FL Studio



Здравейте. 
Навярно някои от вас си припомнят изминалите години, когато и вие сте чели такива материали за въпросната програма и с насмешка се сещате за вече изтеклото време; други от вас пък, надявам се, четат с интерес, защото за пръв път срещат думата FL Studio пред себе си. Именно за такива хора пиша и този материал - започвайки отначало ще се опитам да предам знанията, които имам, така че всеки един от вас да се научи как да прави музика на компютър и то без много усилия. 

FL Studio е софтуерна програма, с която ще можете да създавате музика и да променяте вече създадена; за целта трябва да имате мъничко музикален слух и много упорство - най-вече за да не се откажете по средата. 
FL Studio всъщност е новото заглавие на бившата програма "Fruity Loops" - може би един от софтуерите, който се гледа с голяма насмешка от професионалистите в музикалния жанр. Разбира се, това не е вярно, а самата програма притежава няколко плюса: 

Това е наистина най-евтината програма за създаване на музика - пълната оригинална версия струва399$ (с много от приятните плъгини и синтезатори). Най-евтината версия (само програма с прости семпли) струва 50$. Отделно, съществуват и доживотните безплатни ъпдейти! (виж по-долу) 
FL Studio e бърза, ненатоварваща и най-вече - лесна за изучаване. 
Още с инсталирането разполагате с много "вградени" семпли на инструменти, плъгини както и готови уроци и парчета за слушане. 

До преди време се смяташе, че FL Studio е програмата, с която най-лесно можете да правите музика в жанровете хип-хоп и електроника. С най-новата версия, 7.01, това вече не е точно така - съвсем спокойно можете да творите класически саундтраци, рок музика и каквото въобще ви хрумне. Затова може би един от най-важните принципи е следния: "Не е важна програмата, а кой седи зад нея." 

FL Studio 7 
На 07.02.2007 излезе и дългоочакваната нова версия (седма подред) на FL Studio. Очакваше се тя да премахне доста бъгове, по този начин изчиствайки програмата от много досадни грешки, както и да предложи на потребителите няколко нови плъгина (плъгинът представлява отделна програма, най-често пълна с инструменти и ефекти). 
Програмата е напълно всеобхватна и цели да развие въображението на потребителите с всичките си иновации и трикове; за да творите музика не ви трябва друг софтуер, тъй като програмата има собствени банки с инструменти и семпли. Освен всичките плъгини, звуци и семпли, всеки от вас може да се наслади и на интересни ефекти, един от които е например рязането на бийтове! FL Studio съдържа в себе си 13 виртуални инструмента, които покриват акустични/синт басове, електрически китари, щрайх, пиано, електронни падове и водещи инструменти и много други. 
Освен това можете да записвате своите проекти във .wav, .mp3, .midi, .zip формати или направо във .flp (Fruity Loops Project). 

Една от новостите във FL Studio 7 е Edison - плъгин, с който можете да редактирате или записвате звукови файлове; всички инструменти в плъгина ще ви позволят да режете, разтягате, да променяте височината на запис (като тонове). Поддържа .wav, .mp3 и .ogg. 

Новите плъгини във FL Studio 7 
Макар по-нататък да се спра специално на всеки един плъгин, в тази версия на програмата ще можете да намерите: 
Edison заменя старият плъгин Wave Editor; поддържа всички форми на редактиране и записване на звука, заедно с ефекти, анализатори и други. 
Love Filter - разширена версия на филтър ефект, с вградени 8 единици за всякакви разширявания на самия ефект. Перфектно за транс и друг тип електронни парчета. 
Parametric EQ2 - честотен изравнител, само че тук е в много по-приятна (най-малко графично) версия. Оформянето на честоти е много важна част от създаването на музика (по-точно - от оформянето на звуковата картина, т.е. мастъринг). 

Безплатните доживотни ъпгрейди 
Тази услуга е създадена за верните членове на програмата. Тук хората от Image-Line предлагат следното: ако си закупите програмата онлайн ще получавате безплатни ъпгрейди за нивото, което сте си заплатили (Express, Fruty Loops или Producer edition). Така ако сте си купили FL Studio 6, то тогава ще можете да изтеглите FL Studio 7, 8 и така нататък. Тези от вас, които са си купили програмата в кутия ще могат да си закупят тази опция на по-евтина цена.